шоколад, разговорът се върна на правителството.
— Не им ли е дотегнало на местните хора от начина, по който ги управляват? — попита небрежно Уинтърсоул.
— Ох, по дяволите, да! — Мъдреца кимна рязко, бузите му почти се зачервиха под рехавата брада. Темата очевидно му лежеше на сърцето. — Много от приятелите тук са избягали точно поради тази причина преди около двадесет години.
— Какво искаш да кажеш? — Уинтърсоул изглеждаше изненадан.
— Някога чувал ли си за Избраната седма бригада на Тюлените?
Уинтърсоул поклати глава.
— Не си спомням.
— Група хора, на които им дотегнало правителството да им нарежда как, кога, къде и какво да правят. Затова се вдигнали и се преместили… тук, в тези планини. — Мъдреца размаха ръка към заобикалящия ги пейзаж.
— Една бригада е минимум от няколко хиляди войници — отбеляза Уинтърсоул. — Наистина ли са толкова много?
— Не, вероятно повече приличат на взвод — усмихна се Мъдреца. — Е, присвоили са си ранг на бригада. Началническа им работа! Уволнени полковници, подполковници и майори колкото щеш. Но последния път, когато проверих, разбрах, че им липсват сержанти и редници. Всъщност те не са никакви. Предполагам, въобразяват си, че ще попълнят редиците си, когато избухне ядрената бомба и всички местни се сплотят около флага.
— Звучи ми, сякаш искат да избягат от действителността.
— Е, да, но забавното е — старецът поклати тъжно глава, — че въобще не са избягали, защото по всичко личи, че не успяват да се измъкнат от правителствения хомот. Държавата все още им казва, че не могат да правят това, не трябва да стрелят по онова. Нищо не могат да направят без разрешение… И на тях това не им харесва — допълни злобно той.
— Много приличат на моите хора. — Уинтърсоул се наведе леко към стария човек. — И аз не обичам да ми нареждат какво и къде да ловувам.
— Много хора тук мислят точно по този начин — съгласи се Мъдреца, после се огледа наоколо, за да види дали няма някой, който да го чуе. — Всъщност — сниши глас той — тези приятели от Седма бригада са си наумили да променят нещата.
Уинтърсоул се усмихна.
— Как? Като завземат местната поща?
— Съмнявам се — отговори Мъдреца с лукава усмивка. — Не е в техен стил.
— Предполагаш, че ще предприемат по-смели действия?
— Може би… Но не мисля, че ще стигнат далеч — добави той начумерено.
— Наистина ли? — Уинтърсоул забарабани леко с пръсти по масата. — Защо не?
Старият човек раздразнено сви рамене.
— По дяволите, всеки знае, че те не са въоръжени. С няколко пистолета и ловни пушки не могат да се изправят срещу ФБР.
— Зависи за какво говорим — отвърна командирът на екипа рейнджъри. — Ловни пушки с оптически мерници и пистолети могат да бъдат много опасни в подходящи ръце срещу малък полицейски или федерален екип. Но иначе си прав — съгласи се той замислено. — Да се изправиш срещу един от специалните екипи на ФБР е много трудна игра. Ще им трябват автомати, гранати, прибори за нощно виждане. Без да споменавам цялата паплач от специалисти, организиращи тила, поддържащи комуникационната мрежа, обучени командири… И ако успеят, ФБР просто ще отстъпи и ще извика на помощ специалните части на Националната гвардия.
— Е, най-малкото ще бъде честна битка, местните момчета срещу местните момчета — усмихна се Мъдреца.
— Не мисля. — Уинтърсоул заклати глава. — Без значение колко голяма, добре обучена и екипирана ще бъде тази твоя въоръжена група, ако се изправи срещу десантен батальон — 750 обучени бойци, въоръжени с автомати, с добри комуникации и въздушна поддръжка, — няма да издържи повече от няколко часа. И това е дяволски оптимистично.
— Сигурен ли си? — Старецът учудено се взря в него.
— Напълно.
— Говориш като някой, който е в този бизнес.
— Знам как стават тези неща — отвърна Уинтърсоул. — И няма да е на добро. Повярвай ми.
— Навярно си бил военен?
— Точно така.
— Но вече не си… Запасняк може би?
— Може би.
Дълго време старецът съсредоточено се взираше в Уинтърсоул.
— Уклончив отговор — накрая обяви той.
— Да, така е — съгласи се Уинтърсоул.
— Е, тогава — обади се Мъдреца след още една дълга пауза, — вероятно ти си човекът, който може да ми обясни това, за което винаги съм се чудел.
— Какво?
— Правилото за ненамеса. Уинтърсоул сви рамене.
— Какво по точно?
— Искам да знам как работи. Май съм чувал, че американските военни не могат да вършат полицейска работа.
— И какво от това? — отговори спокойно Уинтърсоул. — Федералното правителство няма да търпи явен бунт. Ще възложи на полицията, ФБР или каквото и да е друго да се разправят с малката група. И ще го сторят без проблеми. В началото антиправителствената организация ще окупира федерална собственост, ще се укрепи и ще вдигне флага… И тогава, можем да се обзаложим, че някой подполковник от Националната гвардия ще заповяда на своя батальон да мине през огъня и да ги смаже.
— Без майтап?
— Няма никакво съмнение — наблегна водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника.
Старецът седеше умълчан, явно смутен от последната информация.
— Е, по дяволите — накрая рече той. — Все пак не мисля, че тези хора планират битка в голям мащаб. Те просто искат да направят изявление. Нали знаеш, нещо като при Конкорд точно преди Революцията. Да покажат на ония от Вашингтон, че не могат завинаги да потискат истинските американски патриоти.
— Е, това е друга игра. — Уинтърсоул кимна одобрително. — Ако всичко, което тези хора искат да направят, е само едно изявление, то може да бъде осъществено от съвсем малка група… Но само ако са въоръжени, обучени и мотивирани — добави той замислено.
— Е, да, но от това, което знам, май ще е трудно да се въоръжиш, обучиш и да направиш всичко както му е редът, ако не капе в джоба — отвърна нацупено Мъдреца.
— Явно групата трябва да намери таткото с мангизите?
— Естествено. Но как, по дяволите, ще успеят да го открият?
— Може би всичко, което трябва да направят, е да предложат на точния човек чаша горещ билков чай — предложи Уинтърсоул, потропвайки леко с пръсти върху чашата си.
Мъдреца съсредоточено се взря в своите гости.
— Знаех си — сниши той глас. — Непрекъснато им повтарям, че някой ден ще се появи човек като теб.
— Какво искаш да кажеш с това „като мен“?
— Силите на тъмнината и светлината ще дойдат, точно както пише в Откровението на свети Йоан, Апокалипсисът. Казах им го. Нищо не е такова, каквото изглежда, но знамението е навсякъде — усмихна се гордо старецът.
— И какво ти отговориха? — попита предпазливо Уинтърсоул.
