След осем минути, с опънати нерви, Пакстън и Такахара измъкнаха от местата им последните два винта, придържащи дъното на сандъка.
— Добре — тихо измърмори Майк Такахара. — Сега става интересно.
Лари Пакстън сърдито изгледа техническия агент.
— Е, Господи, благодаря ти завсичко! Само дето се безпокоях, че ще умра от абсолютна скука тук.
Без да обръща внимание на подигравките му, Такахара внимателно вдигна покритото с пясък парче шперплат, дълго деветдесет и широко шестдесет сантиметра. Пипайки предпазливо, той избута дъното на сандъка, докато покри половината от кутията.
Обитателите на сандъка леко се разместиха.
— Добре — прошепна Такахара на Пакстън, — хвани другия край на дъската, но не прави нищо, докато не ти кажа.
Когато Лари Пакстън предпазливо улови освободената част на сандъка, той усети как обитателите изтропаха тежко.
Всичко продължи малко повече от няколко секунди и после настъпи тишина.
Такахара погледна към колегите си.
— Всичко ли е готово?
Тримата мъже кимнаха с различна степен на увереност.
— Добре — прозвуча гласът на Такахара зловещо и високо в иначе тихия склад. — Едно… Две… Три… Сега!
Миг след като Такахара и Пакстън рязко издърпаха съответните дъски от сандъка, две огромни черни змии с яркочервени ивици върху коремите се свлякоха в терариума и със страшен удар тупнаха върху стъклото, което накара Лари Пакстън да изкрещи „ПО ДЯВОЛИТЕ“ и да отскочи назад.
— Ох, боже господи — шепнеше Томас Уошак, отдръпвайки се бързо, като държеше пожарогасителя пред гърдите си, сякаш трябваше да отблъсне дяволски дух.
Дуайт Стоунър насочи пушката към терариума и после разтреперано се вгледа в огромните змии, които увиха една в друга дебелите си тела и започнаха да опипват стъклото със сплесканите си черни носове.
— По дяволите, какви са тези неща? — шепнеше Лари Пакстън.
— Приличат ми на кобритеджуджета — нервно предположи Майк Такахара.
— Каквито и да са, май са прекалено големи за терариума — отбеляза Дуайт Стоунър.
В този момент силен тропот върху металната врата на склада сепна четиримата агенти.
Стоунър, Уошак и Такахара продължаваха да отправят нежни погледи към змиите, докато Лари Пакстън тихичко се приближи до вратата, погледна през шпионката и изчезна навън.
След пет дълги минути той се върна с разкъсан плик с федерален печат и купчина листа в ръката си.
— Пратка от федералното правителство на новия ни адрес, който дори ние едва открихме? — поклати любопитно глава Майк Такахара.
Лари Пакстън ги изгледа заплашително, после кимна с глава.
— От Дженифър е. Искате ли да чуете?
Такахара хвърли поглед към двете дебели змии, които продължаваха да опипват тънките стъклени стени на терариума, после отново прикова очи в шефа на екип „Браво“.
— Не мисля, че ми се иска — измърмори той, — но давай.
— „Скъпи момчета — започна да чете Пакстън. — Възнамерявах да изпратя това писмо с товара, но се залисахме, докато се опитвахме да приготвим всичките тези проклети неща, а и бързахме да ги натоварим, преди Халахан да промени решението си. Надявам се, че ще пристигне, преди да отворите някой от сандъците.“ Пакстън вдигна поглед, за да види дали неговата публика вече му беше обърнала внимание, и забеляза, че и тримата мигновено отстъпиха три крачки от съмнителната на външен вид апаратура и двете огромни черни змии.
— „Ако все пак сте започнали да ги разопаковате, надявам се, че сте добре.“ Тримата агенти се струпаха около шефа си, с гръб към вратата и с лице към сандъците и устройството на Такахара за прехвърляне на змии. Не само пушката на Стоунър, но и 10-милиметровите пистолети „Смит и Уесън“ на Уошак и Такахара бяха заредени.
— „И понеже ви познавам добре, момчета — продължи Пакстън, — сигурна съм, вече сте разбрали, че тарантулите трябва да се поставят в малките терариуми, а змиите в големите. Между другото, вероятно е добра идеята да запечатате всички капаци, защото големите змии могат много лесно да ги отворят…“ Пакстън погледна към Уошак.
— Хей, всичките тези терариуми ми изглеждат еднакви — заоправдава се Уошак и се скри зад купчината кутии. Малко по-късно той подаде глава.
— Добри новини, момчета — усмихна се широко дребният агент. — Тук отзад има цяла купчина големи терариуми.
За момент Лари Пакстън затвори очи, кимна бавно, после продължи да чете писмото на глас.
— „Кайманите са сериозен проблем. Лично аз не смятам, че пластмасовите басейни, които изпратихме, са достатъчно дълбоки.
Херпетологистите, които наехме, ни увериха, че за кратко време са добри, но все пак проклетите същества могат да изскочат.
Сигурна съм, че ще измислите нещо. Те са много по-бързи, отколкото предполагате и по-добре дръжте пръстите си далеч, докато ги вдигате. И понеже познавам добре Майк, обзалагам се, че вече му е хрумнала много умна идея как да отвори тези сандъци и да напъха съдържанието им в терариумите, без никой да бъде ухапан.“ Майк Такахара се усмихна.
— Добрата стара Дженифър, винаги съм я харесвал.
— Да, ама изчакай да чуеш останалото — изръмжа Лари Пакстън. — „Но не винаги Майк обмисля всичко правилно. Ако планирате да измайсторите трансферно устройство, така че капакът или дъното на сандъка да се плъзва по някакъв начин навън, спомнете си, че тарантулите могат лесно да се измъкнат през едносантиметрови отвори. Наистина трябва да сте готови, когато го правите, защото те са много бързи малки мръсници.“ — Господи — прошепна Дуайт Стоунър.
— „Накрая, бъдете много внимателни със сандъците с покрити отвори. Направихме ги, защото повечето от онези змии са женски и като че ли са бременни. Това не е проблем с тези, които си мътят яйцата, защото за известно време те ще лежат в сандъците. Но… — Пакстън спря достатъчно дълго, за да изгледа със злобен поглед своя подчинен. — Вие трябва да бъдете много внимателни със сандъци номера седем и двадесет и три…“ — Ох, мамицата му — прошепна Майк Такахара.
— „Защото — продължи водачът на екип «Браво» с явно по-вишен глас — има една тигрова змия в щайга номер седем и две отровни, които не снасят яйца — което означава, че те раждат живо поколение — и както изглежда, двете черни змии ще родят всеки момент. Никой от нас тук не знае колко са големи новородените черни змийчета, но предполагаме, че без проблеми ще успеят да се промушат през едносантиметрови пролуки. Според справочната литература, средното потомство на обикновените черни змии е дванадесет. Моето предложение е да направите като нас и да наемете няколко професионални херпетологисти, после да отидете да пиете бира, докато те разопаковат и поставят всичко на място. Но предполагам, че не можете да го направите, защото изпълнявате тайна операция. Е, късмет все пак. Дженифър.“ Майк Такахара се върна до изобретението си за прехвърляне на змии, грабна купчината със справочна литература, после бързо отстъпи зад Стоунър и пушката му. Мърморейки си, той нетърпеливо прелисти и проследи с палец заглавията, докато стигна до „Австралийски змии“.
— Да, ето ги — посочи техническият агент снимката. — Съвсем същите черни гадини.
— Това ли е всичко, което пише? Era ти късмета? — недоверчиво измърмори Дуайт Стоунър.
Лари Пакстън поклати глава.
— Не, има послеслов. — Той подаде писмото на Стоунър и му посочи страницата.
— Хей, може пък да не е чак толкова лошо, момчета. — Майк Такахара продължи да се взира в текста. — Тук пише, че при ухапване отровата на повечето смъртоносни змии в света е средно 218 000 LD50, на тигровите е 15 000, а на обикновените черни змии 700.
— Какво означава това? — попита Томас Уошак.
— Не мога да разбера — призна си техническият агент. — Мисля, че LD50 e смъртоносната доза за броя
