Около тях той видя голямо разнообразие от разпръснати кашони, чанти, тенекиени кутии, инструменти и дъски, които покриваха почти целия бетонен под.
— Проклетата змия — отвърна Лари Пакстън с глас, който ясно показваше, че е изпаднал в истерия.
— Момчета, нима изпуснахте едно от тези същества? — Боби ла Грейндж моментално се премести на открит участък и започна да оглежда околните купчини от велпапе и други отпадъци.
— Едно ли? — долетя плътният буботещ глас на Дуайт Стоунър от някаква ниша в склада. — Аха, точно така. Ама, че майтап.
Лари Пакстън се извъртя и се взря в бившия нападател на „Оукланд“.
— А какво е станало с колата? — попита Лайтстоун, когато забеляза разбитото предно стъкло и огромните дупки върху покрива.
— Давай, Пакстън. — Дуайт Стоунър размаха насърчително мрежата за змии в огромната си ръка. — Ти си командирът. Разкажи на човека какво правиха тук през последните няколко часа четиримата висококвалифицирани федерални агенти. Нещата за малко да излязат от контрол, но почти сме овладели положението — започна да обяснява Пакстън, когато от другата страна на купчината с терариуми изникна главата на Томас Уошак.
— Трябваше да бъдеш тук, Хенри. Страхотно усещане! Опитахме се бързо да ги напъхаме всичките в терариума, защото не искахме да умрат от глад и жажда, когато изведнъж се появиха бебчета змийчета! Цял тон. И тогава Майк започна да крещи: „Запечатвай проклетия капак!“, а Лари безброй пъти изпищя: „Ох, по дяволите!“ Но преди Стоунър и аз да успеем да намерим тиксото, бебчетата се разпръснаха навсякъде. Бяха някъде около сто!
— Момчета, нима позволихте на сто змийчета да се измъкнат? — Хенри Лайтстоун поклати укорително глава, като мушна ръката си в една от огромните дупки на покрива на колата.
— Аха! — Очите на Уошак блестяха от възхищение. — Обикновена черна змия с червен корем. Наистина прилича на дявол! И, човече, да беше видял Стоунър. Веднага след като малките змийчета започнаха да се изплъзват от дупките на измишльотината на Майк, той скочи върху купчината сандъци, които изведнъж започнаха да скърцат и се сгромолясаха с трясък, а той скочи върху колата и…
— Мисля, че разбрах каква е работата.
Хенри Лайтстоун замислено кимна с глава, като вдигна няколко от мрежите за змии, разпръснати на пода и се върна до мястото, където стояха Пакстън и Боби ла Грейндж.
— Не може да са сто змийчета. — Лари Пакстън вторачи поглед в Уошак. — Според Дженифър обикновената черна змия може да има най-много дванадесет бебета при едно раждане…
— Казва се „потомство“ — поправи Лайтстоун своя командир, като подаде една от мрежите на Ла Грейндж. — Дванадесет, които се излюпват в бърлогата от яйцата, или дванадесет живородени. Предполагам, че обикновената черна змия ражда живи змийчета?
— Да, точно така — разсеяно потвърди Пакстън. — Между другото вече заловихме двадесет и три от малките негодници, което означава, че… Хей, я чакай! Откъде знаеш толкова много за змиите?
— Като тази ли?
Неочаквано Хенри Лайтстоун метна мрежата зад краката на Лари Пакстън, клекна, хвана с палец и показалец малката обезумяло извиваща се черночервена змия и я вдигна.
— По дяволите, какво става! — Очите на Лари Пакстън се изцъклиха и той бързо заоглежда пода около краката си.
— Просто знам къде да гледам, Пакстън. — Лайтстоун внимателно вдигна мятащата се змия пред очите му.
— Как, по дяволите, държиш с голи ръце отровна змия? — запита Лари Пакстън. Очите му продължаваха да се въртят, като наблюдаваше как малкото влечуго обезумяло се опитва да се отскубне, за да ухапе този, който го беше пленил.
Хенри Лайтстоун критично огледа широко отворената уста на змията.
— Хайде, Пакстън, това малко същество не може да бъде много опасно. Най-вероятно е зъбчетата на това бебче да прогризат чорапите ти за около тридесет секунди. И дори тогава то няма изгледи да те раздруса много. Те обичат да пазят отровата си за нещо, което изглежда по-вкусно. Което ми напомни — продължи Лайтстоун, — че не трябва много да се тревожиш за храната и водата на тези влечуги поне за няколко дни при тази температура, но ще бъде много по-лесно, ако прехвърлиш змиите в терариумите, преди да са се излюпили малките им. И още нещо — добави той, като хвърли поглед към ниските спортни обувки на Пакстън. — И най-големите професионалисти, дресьорите на змии, носят високи кожени обувки. Така намаляват разходките си до спешното отделение.
— Не съм професионален дресьор на змии! — разгорещено заяви водачът на екип „Браво“.
— Не се майтапя. — Хенри Лайтстоун отново огледа пода. — Някой случайно да е намерил торбичките за змии?
— Ето!
Майк Такахара вдигна брезентова торбичка, дълга и тясна, и я задържа отворена, докато Лайтстоун мушна дълбоко ръката си в нея. След като Хенри измъкна ръката си, техническият агент пристегна горния край на торбата и здраво я завърза с шнур.
— Двадесет и четири! — отекна гласът на Такахара в огромния склад, като триумфално вдигна нависоко пълната със змии торба.
— Благодаря ти, Господи — измърмори умореният Дуайт Стоунър и двамата с Уошак застанаха зад Пакстън. — Търсим това проклето същество от половин час. — После върху начумереното лице на огромния агент се появи недоумение. — Хей, я чакай! — Той подозрително изгледа Хенри, после се вторачи в Пакстън. — Как го намери толкова бързо? И го хвана с голи ръце — напомни им Томас Уошак.
— Копелето му гадно знае някои неща за змиите. — Лари Пакстън изглеждаше като току-що бутнат в езеро човек, който всеки момент можеше да се удави и изведнъж открива, че този, който седи на брега и го наблюдава, е дежурният спасител.
Хенри Лайтстоун сви рамене.
— Боби и аз се интересувахме от змиите, когато бяхме деца.
— Но това беше преди да открием момичетата — обаятелно се усмихна Боби ла Грейндж.
Лари Пакстън мигновено онемя.
— Искаш да кажеш… — Трябваше да минат няколко секунди, за да успее лидерът на екип „Браво“, почти пред апоплектичен удар, да изрече следващите думи. — Оставихте ни четиримата тук… четиримата, които не знаем нищо за тези лайна, в ужасно студен склад, пълен с няколко от най-отровните видове, които са толкова големи, че терариумите изглеждат твърде малки… И никой не се сети да ни съобщи, че проклетите същества са бременни и ще започнат да пилеят наляво и надясно бебетата си! А ти и бившият ти партньор… — …изложихте на опасност живота си, за да купите талисмани от Голямата стъпка? — завърши Хенри Лайтстоун с невинен поглед.
— Всъщност това не е самата истина — заяви Боби ла Грейндж. — Не рискувах нищо освен репутацията и банковата си сметка. И доколкото разбрах, ти наистина не купи нищо от нея, Хенри. Беше подарък, нали?
— Да, уместна забележка.
— Нея? — извиха се в унисон четирите гласа.
— Вещицата — любезно обясни Боби ла Грейндж. — Лично аз си мисля, че Хенри е влюбен. И преди съм виждал този поглед в очите му, но разбира се, той няма да си признае.
— И ти му позволи да купи сувенирите, които са улики за Голямата стъпка, от една вещица? — запита Дуайт Стоунър. — А какво стана със стария гадател?
— Уау! — възкликна удивено Уошак.
— Как изглежда тя, Хенри? — попита Майк Такахара.
— Е, мисля, че е много привлекателна. Като за вещица — добави Лайтстоун с лъчезарна усмивка и отново огледа склада. — Момчета, щях да ви разкажа всичко за нея, но се безпокоя, че все още не сте инсталирали телефоните.
— Следващата точка в списъка — обеща Майк Такахара.
— И докато все още сме на този списък — прекъсна го Лайтстоун, — май ще трябва да понамалите
