и сблъсъкът ти с онзи сержант да е чиста случайност, става нещо много по-сериозно от това, което предполагат Халахан, Мур или екип „Чарли“. Което ми напомни — добави техническият агент, — откри ли нещо за Богс?
— Нищо, което да ме накара да се почувствам по-добре — отвърна Лайтстоун. — Някъде около пет сутринта миналия понеделник Богс е претърпял инцидент с лодката си. Не съм много сигурен какъв, но със сигурност се е блъснал с доста висока скорост, защото е изпотрошил предните си зъби в руля и е опръскал с кръв навсякъде върху командното табло, предното стъкло и палубата.
Очите на Майк Такахара се разшириха.
— Сигурен ли си, че това се е случило на Богс?
— Да, няма съмнение. Но по-нататък нещата стават малко по-объркани.
— Е?
— Прехвърлят Богс в болницата в Медфорд, където имат по-добро оборудване за лечение на раните върху главата му.
— Звучи разумно. — Майк Такахара сви рамене. — И? И преди някой от провинциалната болница да разбере кой е той и какво точно е станало, Богс идва в съзнание, когато няма никой покрай него, изключва монитора, маха венозните игли и електронните сензори, сменя болничната си нощница с болнична пижама, чехли и халат, излиза от стаята с венозната си банка и изминава целия път до изхода, без никой да го попита кой, какво и защо. После, по все още необясним начин, той безследно изчезва.
— В Медфорд? Облечен с пижама, чехли, халат, с бинт и гипсова превръзка на едната ръка, влачейки венозната банка по улицата? — Техническият агент скептично вдигна вежди.
— Открили са венозната банка на тротоара.
— Значи някой го е посрещнал?
Хенри Лайтстоун вдигна длани недоумяващо.
— Как можем да свържем всичко това с екип „Чарли“ и онези военни идиоти, които си мислим, че са лепнали взривното устройство на пикапа ти?
— Труден въпрос — призна Лайтстоун. — Знаем, че екип „Чарли“ търси Богс, ако наистина се опитват да проникнат сред местните бракониери. Но съм дяволски сигурен, че това не е игра, най-малкото след случилото се с Богс.
— Като каза игра… Погледни! — Майк Такахара му подаде някаква разпечатка от малкия си принтер.
— Сега пък какво е това?
— Доклад от предварителните изследвания за онази козина от Голямата стъпка, която ти и Боби сте подхвърлили в лабораторията.
Лайтстоун бързо разгледа доклада, после присви недоумяващо вежди.
— Ти видя ли го? — попита той. Майк Такахара кимна.
— И какво мислиш?
— Неясно, колкото всичко друго — отвърна техническият агент, като триеше клавиатурата с ръкав. — Очевидно не е нещо, с което съдебните експерти се сблъскват всеки ден.
— Но какво означава от техническа гледна точка? — настоя Лайтстоун.
— Е, освен това, което е написано, бих добавил, че новата ти приятелка е сериозно забъркана и всички пътища водят до прекрасните й очи.
— Много точно. — Хенри Лайтстоун хвърли доклада, напълно отвратен от себе си. — Знаеш ли какво ме тревожи най-много в цялата тази операция?
— Какво?
— Боби.
— Бившият ти партньор? — Майк Такахара объркано замига. — Не мога да схвана.
— Освен ако не е станал много добър актьор през годините след оттеглянето си, наистина не мисля, че ни мами.
— Което ни връща към подозрението, че екип „Чарли“ може да попадне под кръстосан огън и никой не знае защо.
— Точно.
— Така че какво да правим, след като Халахан и Мур текущо ни наредиха да стоим дяволски далеч от екип „Чарли“? — попита Майк Такахара.
— Не съм сигурен, че ще се получи — каза замислено Хенри Лайтстоун. — Но определено си заслужава да се опита. Имаш ли обикновен плик и марка за експресна поща?
— Мисля, че да.
Майк Такахара надзърташе над рамото на партньора си, докато Хенри написа дванадесет думи с печатен шрифт в средата на листа.
— Наистина ли мислиш, че това ще ги накара да се раздвижат?
— Все някой ще го стори — обеща Лайтстоун, адресира плика и го подаде на техническия агент. — По- уместният въпрос е кой?
— Без да споменавам кога, къде и как — добави Майк Такахара.
— Ох, да, и това — доволно се усмихна Лайтстоун. — Знаеш ли как да намериш пощата?
— Странноприемницата „Смъртоносен огън“ на улица „Брендиуайн“? — Такахара погледна часовника си. — Няма проблеми, ще бъда там след половин час. И после?
Хенри Лайтстоун сви рамене.
— После ще направим това, което винаги сме правили, когато нещата станат напечени. Ще спрем да играем по правилата.
39.
Точно в 18,30 часа същата съботна вечер екипът рейнджъри се събра в тайния лагер на осем километра североизточно от тренировъчната база на Избраната седма бригада на тюлените.
Загрижен, но изобщо неизненадан от събитията на деня, главен сержант Аран Уинтърсоул замислено мълчеше, докато членовете на екипа му сръчно обезопасиха лагера, опънаха кабели по периметъра, монтираха детектори за топлина и движение. После се погрижиха за своя пленник; стоплиха вода за кафе и бойната си дажба храна с трите газови горелки; изядоха порциите си, измиха приборите и изгориха боклука, преди сержантът да ги събере.
През последните седемдесет и два часа екипът проникна няколко пъти във вражеска територия; откри, наблюдава и фотографира членовете на противниковия екип; претърпя нещастен случай; взе пленник; показа огромното си превъзходство пред предполагаемите им „съюзници“, които нелепо се наричаха „военизирана организация“.
— Докладвайте положението — нареди Уинтърсоул, след като всички се настаниха около него в настъпващата тъмнина. — Да започнем с пленника.
— Пленникът е нахранен, дадени са му обезболяващи, здраво завързан, упоен и поставен в леглото — докладва Едно-седем.
— Има ли някаква вероятност да ни чуе какво говорим?
— Не. Сложихме му наушници.
— Какво е състоянието му?
— Външните му рани са без особени следи от инфекции. Или най-малкото нищо, което мога да забележа — каза специалистът по комуникации и медик на екипа. Младата женавойник се поколеба. — Безпокоят ме вътрешните му рани. Засега състоянието му е стабилно. Ще продължа да му давам антибиотици и успокоителни, но не смятам, че ще се оправи през следващите няколко дни.
Уинтърсоул кимна.
— Няма проблем. Можем да го закараме до болницата, ако е необходимо. Някой иска ли да добави нещо по въпроса за пленника, нашите мишени, запаси, информатора, бойната тактика или друго, преди да обсъдим достойнствата на новите си колеги?
Никой не отговори.
— Добре. — Уинтърсоул кимна, после се обърна към специалиста по оръжията: — Едно-две, как виждаш
