лицето си и честно ще се заловя така, че да имам добро влияние и върху другите. Та наистина да не съм съвсем негоден? Имам способности за стопанство, имам качества на спестовност, пъргавина и благоразумие, дори постоянство. Трябва само да се реша…“
Така мислеше Чичиков и с полусъбудените сили на душата си сякаш напипваше нещо. Сякаш природата му с някакво тъмно чувство почна да долавя, че има някакъв дълг, който човек трябва да изпълнява на земята, който може да се изпълнява всякъде, на всеки ъгъл, при всякакви обстоятелства, смущения и движения около човека. И трудолюбивият живот, отдалечен от шума на градовете и от ония съблазни, които човекът е измислил от празнота, забравил труда, тъй ясно почна да изпъква пред него, че той вече почти забрави цялата неприятност на своето положение и може би беше готов дори да благодари на. провидението за този тежък [удар], стигаше само да го пуснат и да му дадат поне част… Но еднокрилата врата на мръсния килер се отвори, влезе една чиновническа особа, някой си Самосвистов, епикуреец, левент, цял аршин широк в плещите, със стройни нозе, отличен другар, гуляйджия и фогаджия, както се изразяваха за него самите му другари. Във военно време този човек би направил чудеса: да го проводиш някъде, за да се промъкне през непроходими, опасни места, да открадне някой топ под носа на неприятеля — това беше тъкмо за него работа. Но поради липса на военно поприще, дето би станал може би честен човек, той с всички сили вършеше гадости. Непостижимо нещо! Странни убеждения и правила имаше той: с другарите си беше добър, никому не изменяше и като дадеше дума, удържаше я, но смяташе по-високото си началство нещо като неприятелска батарея, през която трябва да се промъкнеш, ползувайки се от всякакви слаби места, проломи или опущения.
— Знаем всичко за вашето положение, всичко чухме — каза той, като видя,че вратата зад него се затвори плътно. — Нищо, нищо! Не се бойте: всичко ще се поправи. Всички ще почнем да работим за вас и сме на ваша услуга. Трийсет хиляди за всички — нищо повече.
— Нима? — извика Чичиков. — И аз ще бъда съвсем оправдан?
— Иди си, прати ме командирът да изкарам вместо тебе смяната.
Смениха се и той застана сам с пушката. Само това и трябваше. В това време вместо предишната жена се яви друга, която нищо не знаеше и не разбираше. Предишната я бяха скрили някъде така, че и отсетне не можаха да узнаят де се е дянала. А когато Самосвистов се подвизаваше като воин, юрисконсултът правеше чудеса на гражданското поприще: даде на губернатора да узнае странично, че прокурорът пише донос против него; на полицейския чиновник обади, [че] един чиновник, който живее тук тайно, пише доноси против него; чиновника, който живееше тайно, увери, че има още по-таен чиновник, който пише донос против него, и докара всички в такова положение, че всички трябваше да се обърнат към него за съвет. Стана такава неразбория: трупаха се донос след донос и почнаха да се откриват такива работи, каквито и слънцето не е виждало, и дори такива, каквито никога не е имало. Всичко влезе в действие и работа: и кой бил незаконороден син, и от какъв род и звание, и кой има любовница, и чия жена подир кого се влачи. Скандали, съблазни и всичко тъй се забърка и заплете заедно с Чичиковата история с мъртвите души, че по никой начин не можеше да се разбере кое от тези дела беше най-главната дивотия: и двете изглеждаха еднакви по качества. Когато най-сетне почнаха да постъпват книжа до генерал-губернатора, горкият княз нищо не можа да разбере. Един твърде умен и пъргав чиновник, който бе натоварен да направи извлечение, насмалко щеше да полудее: по никакъв начин не можеше да се улови нишката на работата. В това време князът беше загрижен с много други работи, една от друга по-неприятни. Излезе, че в една част на губернията има глад. Чиновниците, проводени да раздават храни, не се разпоредили май тъй, както трябва. В друга част на губернията се раздвижиха разколници. Някой пуснал между тях, че се бил родил антихрист, който не давал мира и на мъртвите, и купувал някакви мъртви души. Каяха се и грешаха и под предлог, че искат да заловят антихриста, убиваха неантихристите. На друго място селяните се разбунтуваха против помешчиците и капитан изправниците. Някакви скитници пръснали между тях слухове, че настъпва такова време, когато селяните трябва да бъдат помешчици и да се облекат с фракове, а помешчиците да се облекат с аби и да станат селяни, и една цяла община, без да му мисли, че тогава ще станат твърде много помешчиците и капитан-изправниците, отказала да плаща данъци. Трябваше да се прибегне до насилствени мерки. Горкият княз беше най-разстроен душевно. В това време му доложиха, че дошъл закупвачът.
— Нека влезе — каза князът. Старецът влезе. — Ето ви вашия Чичиков! Вие държахте за него и го защищавахте. Сега той е заплетен в такава работа, на каквато и най-последният крадец няма да се реши.
— Позволете да ви доложа, ваше сиятелство, че аз не разбирам твърде добре тая работа.
— Фалшифициране на завещание и още как! За такава работа публично наказание с пръчки.
— Ваше сиятелство, ще кажа не за да защищавам Чичиков, ала това е работа недоказана: следствието още не е свършено.
— Има улика: жената, която е била нагласена наместо умрялата, е заловена. Аз искам да я разпитала нарочно пред вас.
Князът позвъни и даде заповед да повикат жената.
Муразов млъкна.
— Най-безчестна работа! И за срам, замесени са първите чиновници в града, самият губернатор. Той не трябва да бъде там, дето са крадците и безделниците! — каза князът с жар.
— Но губернаторът е наследник, той има право да претендира; а това, дето други са се прилепили от всички страни, това, ваше сиятелство, е човешка работа. Умряла, богата жена, а не направила умно и справедливо разпореждане; струпали се от всички страни любители да закачат нещо — това е човешка работа…
— Но защо да се правят мръсотии?… Подлеци! — каза князът с негодувание. — Нямам ни един чиновник добър, всички са мръсници!
— Ваше сиятелство! Та кой ли от нас е както трябва добър? Всички чиновници в нашия град са хора, имат достойнства и мнозина добре познават работата си, но никой не е опазен от греха.
— Слушайте, Афанасий Василиевич, кажете ми — аз познавам само вас като честен човек — каква е тая страст у вас да защищавате всякакъв род мръсници?
— Ваше сиятелство — каза Муразов, — който и да е човекът, когото вие наричате мръсник, той все пак е човек. Как да не защищаваш човека, когато знаеш, че той прави половината злини от грубост и незнание? Та ние вършим несправедливости на всяка крачка и всяка минута ставаме причина за нещастия на другиго, дори и не с лоши намерения. И ваше сиятелство също извършихте една голяма несправедливост.
— Как! — извика учудено князът, съвсем поразен от такъв неочакван обрат на разговора.
Муразов спря, замълча, сякаш съобразяваше нещо, и най-сетне каза:
— Ами на, например по делото на Дерпеников.
— Афанасий Василиевич! Престъпление против коренните държавни закони, равно на измяна на отечеството!
— Аз не го оправдавам. Но справедливо ли е това, момъкът, който поради неопитност бил примамен и подведен от други, да бъде осъден тъй, както и оня, който е бил един от главатарите? Зер еднаква участ сполетя и Дерпеников, и някой си Вороной-Дряной, а престъпленията им не са еднакви.
— За бога… — каза князът, явно развълнуван. — Вие знаете ли нещо по това? Кажете го. Аз тъкмо неотдавна се отнесох към Петербург за смекчаване на неговата участ.
— Не, ваше сиятелство, аз не го казвам, защото знам нещо, което вие не знаете. Макар че наистина има едно такова обстоятелство, което би послужило в негова полза, но той сам няма да се съгласи, защото с това би пострадал пък друг. А аз мисля само това дали вие тогава не благоволихте да побързате? Извинете, ваше сиятелство, съдя по своя слаб разум. Вие няколко пъти ми заповядахте да говоря откровено. При мене, когато бях още началник, имаше мнозина работници, и лоши, и добри. [Трябва да се вземе под внимание] също така и предишният живот на човека, защото, ако не разгледаш всичко хладнокръвно, а го навикаш още от пръв път, само ще го изплашиш, пък и няма да добиеш истинско признание: а когато го разпиташ по човешки, както брат брата, всичко сам ще изкаже и дори няма да моли за смекчение и няма да има ожесточение против никого, защото ясно вижда, че не аз го наказвам, а законът.
Князът се замисли. В това време влезе един млад чиновник и се изправи почтително с папка. Грижа и труд бяха изписани на младото му и свежо още лице. Личеше, че той ненапразно служеше за особени поръчки. Той беше един от малцината, които се занимаваха с делопроизводство con amore. Не изгаряйки нито от честолюбие, нито от желание за печалби, нито от подражание на другите, той служеше само защото
