че царят ще ми даде това право, когато изложа цялото това дело. В подобен случай, когато няма възможност да се разгледа делото по граждански ред, когато шкафовете с [книжата] биват изгаряни и най- сетне с излишно множество лъжливи странични показания и с лъжливи доноси се мъчат да затъмнят и без туй достатъчно тъмното дело — аз смятам военния съд за единствено средство и желая да зная вашето мнение.
Князът спря, като [че] очакваше отговор. Всички стояха, забили очи в земята. Мнозина бяха бледни.
— Известно ми е също едно дело, макар авторите му да са напълно уверени, че то никому не може да бъде известно. Неговото производство ще върви вече не по книжата, защото ищец и адвокат ще бъда самият аз и ще представя очевидни доказателства.
Някой между чиновнишкото събрание трепна; някои от по-боязливите също се смутиха.
— От само себе си се разбира, че главните подстрекатели ще бъдат лишени от чинове и имоти, а други — уволнени от служба. От само себе си се разбира, че покрай тях ще пострадат и мнозина невинни. Какво да се прави? Делото е твърде безчестно и крещи за правосъдие. Макар да знам, че това не ще бъде дори и урок на другите, защото вместо изгонените ще се явят други и ония, които досега са били честни, ще станат безчестни и ония, които ще бъдат удостоени с доверие, ще измамят и изменят — въпреки всичко аз съм длъжен да постъпя жестоко, защото правосъдието крещи за възмездие. Зная, че ще ме обвинят в сурова жестокост, че аз трябва да се обърна по такъв [начин] само в едно безчувствено оръдие на правосъдието, в секира, която трябва да падне върху главите на [виновните].
По всички лица мина неволна тръпка.
Князът беше спокоен. Нито гняв, нито възмущение бе изписано по лицето му.
— Сега същият оня, в чиито ръце е съдбата на мнозина и когото никакви молби не бяха в сила да склонят, същият той сега се [хвърля] в нозете ви и моли всинца ви. Всичко ще бъде забравено, изгладено, простено; аз сам ще бъда застъпник за всички, ако изпълните една моя молба. Ето моята молба. Знам, че с никакви средства, с никакви заплашвания, с никакви наказания не може да се изкорени неправдата; тя се е вкоренила вече твърде дълбоко. Безчестното деяние да се вземат подкупи е станало необходимост и потребност дори и за такива хора, които не са родени да бъдат безчестни. Знам, че на мнозина вече е почти невъзможно да отиват против общото течение. Но сега аз съм длъжен както в решителната и свещена минута, когато трябва да се спасява отечеството, когато всеки гражданин носи всичко и жертвува всичко — аз съм длъжен да отправя позив поне към ония, в чиито гърди има още руско сърце и които разбират що- годе думата благородство. Няма какво да се приказва тук кой от вас е повече виновен! Може би съм най- много виновен аз; може би аз много строго съм ви приел в началото; може би с излишна подозрителност съм отблъснал ония от вас, които искрено са искали да ми бъдат полезни, макар че и аз от своя страна можех да направя същото. Ако те наистина обичаха справедливостта и доброто на своята земя, не трябваше да се оскърбяват и от надменността на моята обноска, трябваше да задушат в себе си собственото си честолюбие и да пожертвуват своята личност. Невъзможно бе да не забележех в такъв случай тяхната самоотверженост и висока любов към доброто и да не приемех най-сетне от тях полезни и умни съвети. Все пак по-скоро подчиненият е длъжен да се приспособи към нрава на началника, отколкото началникът — към нрава на подчинения. Това е поне по-законно и по-леко, защото подчинените имат един началник, а началникът има стотина подчинени. Но да оставим сега настрана кой от кого е повече виновен. Работата е, че нам се е паднало да спасяваме нашата земя, нашата земя гине не от нашествие на двадесет другоплеменни езици95, а от самите нас; че покрай законното управление вече се е образувало друго управление, много по-силно от всяко законно. Установени са особени условия, всичко е оценено и дори цените се знаят от всички. И никакъв управник, ако ще би да е дори по-мъдър от всички законодатели и управници, няма сили да поправи злото, колкото и да ограничава действията на лошите чиновници с поставяне за надзиратели добри чиновници. Всичко ще бъде безуспешно, докато всеки от нас не почувствува, че той също така, както в епохата на народните въстания, се е въоръжавал против… така е длъжен да въстава против неправдата. Като русин, като свързан с вас чрез еднокръвно родство, чрез една и съща кръв, аз се обръщам сега към вас. Аз се обръщам [към] ония от вас, които що-годе разбират какво е благородство на мислите. Аз ги каня да си спомнят дълга, който предстои на човека, каквото място и да заема той. Аз ги каня да разгледат по-отблизо своя дълг и задълженията на земната си служба, защото това на всички вече ни се вижда неясно и ние едвам…96
ПРИЛОЖЕНИЯ
ПОВЕСТ ЗА КАПИТАН КОПЕЙКИН
(Позволената от цензурата редакция)
„Подир войната в дванадесета година, господинчо мой — тъй почна началникът на пощата, макар че в стаята имаше не един господин, а тъкмо шестима, — подир войната в дванадесета година заедно с ранените бил изпратен и капитан Копейкин. Вятърничава глава, свадлив като дявол, обиколил и гауптвахтите, и арестите, опитал всичко. При Красное ли било, или при Лайпциг, но можете да си представите: в боя му откъснали ръка и крак. Да, тогава още не бяха успели да направят по тоя въпрос за ранените никакви, знаете, разпореждания: тоя някакъв си инвалиден капитан бил създаден, можете да си представите, един вид по-късно. Капитан Копейкин гледа: трябва да се работи, само че ръката му, разбирате ли, останала лявата. Позаобиколил къде тях, у бащини си, баща му казва: «Нямам с какво да те храня», можете да си представите, «аз сам едва си изкарвам хляба». Тогава моят капитан Копейкин решил да отиде, господинчо мой, в Петербург, да прави постъпки по канален ред, дали няма да му се даде някаква помощ… И тъй с обози там някак, знаеш, или с военни коли, с една дума, господинчо мой, домъкнал се той криво-ляво до Петербург. И тъй, можете да си представите: тоя някой си, т.е. Копейкин, се озовава изведнъж в столицата, подобна на която, тъй да се каже, няма в света! Изведнъж пред него един свят, сравнително казано, някакво жизнено поле, приказна Шехеразада, разбирате ли, една такава. Изведнъж някакъв си там, можете да си представите, Невски прешпект, или там, знаете ли, някаква си Горохова, дявол да го вземе, или там една такава някаква Литейна; тук стрела такава някаква във въздуха, там мостове висят, дяволска работа, можете да си представите, без всякакво допиране, тоест — с една дума, Семирамида, господинчо, и туйто! Поблъскал се той да наеме квартира, само; че всичко това страшно солено: пердета, щори, дяволии такива, разбирате ли, килими — Персия, господинчо мой, такава… С една дума, сравнително тъй да се рече, тъпчеш с нозете си капитали. Вървиш по улицата, а носът ти вече усеща, че мирише на хиляди; а на моя капитан Копейкин цялата му асигнационна банка, разбирате ли, се състои от някакви десетина синички и малко дребни сребърни пари. Е, с тия пари не можеш купи село, т.е. може би ще го купиш, ако добавиш около четиридесет хиляди, а пък четиридесетте хиляди ще трябва да заемеш от френския крал. Както и да е там, настанил се той в ревелския трактир за рубла на денонощие; обядът — чорба, малко кълцано говеждо… Вижда, не бива да се застоява. Разпитал е де да се обърне. Да, де да се обърне. Казват му, че висшето началство сега не било в столицата, то цялото, разбирате ли, е в Париж, войските още не са се върнали, а има, казват му, временна комисия. Опитайте дано там могат да сторят нещо. Ще отида в комисията, казва Копейкин, ще река: тъй и тъй, проливал съм кръвта си един вид, сравнително казано, жертвувал съм живота си. И ето, господинчо мой, станал той един ден по-рано, по-остъргал брадата си с лява ръка, защото, ако иде да плаща на берберин, това ще бъде един вид разноски, навлякъл си мундирчето и с дървения си крак, можете да си въобразите, тръгнал за комисията. Разпитал де живее началникът. Ей там, казват му, къщата на крайбрежната улица: колибка, разбирате ли, селска: стъкълца на прозорците, може да си представите, триметрови големи огледала, мрамори, лакове, господинчо мой… с една дума, умопомрачение! На вратата някаква металическа дръжка, комфорт от най-първо качество, така че по-рано трябва да изтичаш до бакалницата и да купиш за грош сапун, та после един вид около два часа да си търкаш с него ръцете и чак след туй можеш да я похванеш. Сам вратарят на входната площадка с жезъл: една такава графска физиономия, батистена якичка, като охранен тлъст мопс някакъв си… Моят Копейкин се намъкнал как да е с дървения си крак в приемната и се свил там в едно ъгълче, за да не бутне с лакът, можете да си представите, някоя Америка или Индия — една такава позлатена, относително казано, порцеланова ваза такаванка. Е, разбира се, той стоял там множко, защото дошъл още толкова рано, когато началникът един
