Жена му, сякаш за да удължи неговото мъчение, след като направи дълго и несвършващо въведение, каза:
— Синът ни обича една жена и непременно иска да я вземе.
Шевкет бе много млад. Във възраст, на която хората вярват, че на света не може да има нищо по-важно и сериозно от това да обичаш. При все че Али Ръза бей много добре знаеше това, по никакъв начин не повярва на жена си. Според него любовта бе грижа, която една част от хората с добро положение купуваха съзнателно и с желание. Сериозно и умно момче като Шевкет, с толкова много работа на главата си, как можеше да се впусне в такава лудост?
След като продължително помисли, Али Ръза бей я погледна:
— Щом е тъй, да се ожени, какво да правим. Негово си право. От никого не може насила да се иска саможертва.
Хайрие ханъм го потвърди:
— Това е така, само че има нещо, което ме кара да се тревожа малко. Не зная какво ще кажеш ти?
— Още нещо ли? Кажи го де…
— Стар си, боя се да не се развълнуваш прекалено.
Али Ръза бей затрепери. Жена му отбягваше изведнъж да го натъжи. Същата Хайрие, която от известно време при всеки повод получаваше удоволствие от това да го кара да се свива. Значи, щеше да чуе нещо горчиво и страшно, което не можеше дори да си представи. Стараейки се да скрие тревогата си, старият човек каза:
— Не се притеснявай, кажи, аз вече свикнах на всичко.
Жената бе приключила с шиенето, клекна пред мангала срещу мъжа си и, разбърквайки с маша въглените, заговори:
— Шевкет се е любил с една от машинописките в банката. Тя била омъжена. Известно време се срещнали тайно тук-там. Но накрая работата излязла наяве. Жената била изхвърлена от мъжа си на улицата. Сега от срам не можела да идва в банката. Ако не се омъжела за Шевкет, непременно щяла да се самоубие.
Али Ръза бей не роптаеше, както бе очаквала жена му. Напротив, в поведението и погледа му имаше дълбока смиреност. Усмихвайки се горчиво, попита:
— Шевкет иска да се жени за тази жена ли?
— Ако ти се съгласиш, да. Ще спасиш едновременно два живота.
— Шевкет вече е зрял мъж. Ще прави това, което иска. Аз лично не бих могъл да се съглася на такъв брак.
— Какво говориш, Али Ръза бей?
— Мъжка дума, жено! Ако синът ми направи нещо такова, ще го смятам за мъртъв. Имах един син, ще си кажа, Бог ми го отне и ще посипя главата си с пепел. За съжаление, според мен, няма какво друго да се прави.
Хайрие ханъм познаваше мъжа си, знаеше, че кажеше ли нещо, няма как да се промени. Затова, без да продума повече, както си бе седнала, започна да плаче с приглушен глас. Али Ръза бей тихо каза:
— Напразно плачеш, жено. Повтарям, няма да пусна да припари в дома ми такава жена. Ако Шевкет не ме послуша, ако каже, „къщата я храня аз, ти нямаш право да говориш!“, тогава работата става друга. Аз бих се оттеглил и никога повече не бих се приближил. Предай му това, което чу. Не че не те съжалявам и теб, но какво да се прави, за мене няма друг възможен избор.
Хайрие ханъм излезе с плач от стаята. Али Ръза бей не си легна, понеже знаеше, че същата нощ няма да може да заспи. Обгърна се с одеялото и до сутринта разбърква празния мангал, потънал в мисли.
Петнайсета глава
Къщата пак се бе разделила на две партии, Фикрет бе категорично против този брак. Първо, жената, която щеше да влезе сред тях, бе съмнителна личност, през чиято глава бяха минали всякакви авантюри. Второ, мизерията вкъщи и притесненията с парите щяха да се увеличат.
Що се отнася до Лейля и Неджля, те лудо искаха Шевкет да се ожени. Каквато и да е, тази жена щеше да внесе у дома малко разнообразие и радост. Шевкет се бе оплел в мисли като в паяжина, като баща им. Под влиянието на жена си непременно щеше да се промени.
Между двете групи започна светкавична битка. Али Ръза бей стоеше твърд като гранит по този въпрос. И като добавка, Фикрет бе станала за него невероятно могъщ боен другар.
Но Хайрие ханъм не преставаше да се надява, че ще пребори мъжа си. Без да предприема открити атаки, с подмолна борба, гледаше полека да го разколебае. След като разполагаха с пари и сила, рано или късно щяха да сломят безсмисления инат на този старец. Само че Шевкет не пипаше с твърда ръка, действаше бавно. Ах, ако той бе човек, който да може да се опълчи срещу баща си? Колко жалко, че младеж като него не правеше нищо друго, освен да плаче тайничко като момиче и всеки ден все повече да пребледнява. Наглед като че между бащата и сина нищо не се бе променило. Шевкет оказваше повече от всеки друг път уважение на баща си и с поведението и думите си показваше, че каквото и да се случи, за нищо нямаше да се опълчи срещу волята му. От време на време Хайрие ханъм съветваше сина си:
— Шевкет, и аз не бих искала да не уважаваш баща си, но ако не нещо друго, поне се разсърди малко.
Но младият мъж в никакъв случай не можеше да приеме това:
— Майко, не знаеш колко го разбирам и обичам. Не се засягай, и теб те обичам, но любовта към него е съвсем друга, това е нещо като молитва.
Хайрие ханъм най-напред се хвана да омилостиви мъжа си, използвайки любовта към сина му. С предълги описания разказа, че ако този брак не се състои, синът им или ще умре, или ще се самоубие. Без това старият баща, чиито нерви бяха разхлабени, виждаше сина си проснат на смъртен одър, закрил лице с ръце плачеше неудържимо, но в крайна сметка с едно непоколебимо убеждение казваше, че смъртта му ще бъде хиляда пъти по за предпочитане от този брак.
В една от нощите, в която Шевкет изглеждаше прекалено разстроен, между съпрузите избухна страшен скандал. В силна нервна криза Хайрие ханъм започна да се гърчи и вайка: „Няма да ти позволя да погубиш детето!“ Али Ръза бей с плач добави:
— Добре, не се разстройвай. Да прави това, което иска. Мен не ме мислете. Аз мога да се махна. И името ми не би могла да чуеш повече.
Жена му го хвана за яката и още по-силно закрещя:
— С какво право ми казваш това? Да избягаш, оставяйки цялото ни семейство, куп деца на грижите на една безпомощна жена! Да не би да мислиш, че това е по-достойно от кражба?
След този случай Хайрие ханъм се убеди, че цялата тази ярост е безполезна. По-силно вълнение може да затрие този старик, но не може ни на йота да промени мислите му. Тогава тя смени стратегията.
След като мъжът й възприема този брак като безчестен, тогава трябва да го убеди, че изоставянето на тази горка жена си е най-голямото безчестие. Известно време Хайрие ханъм го атакува и по този фронт:
— Синът ти очерни честта на едно семейство, остави една жена без изход на улицата. И тя е човек, душа носи. И тя, горката е неопитна като твоите Фикрет, Лейля или Неджля. После Бог ще ни накаже чрез децата. Очистването на честта на тази жена е дълг на сина ти.
Известно време Али Ръза бей се направи, че не обръща внимание на тези доводи. Но под този камък, който изглеждаше непоклатим, се бяха образували някои пукнатини.
Един ден повика жена си и с кротко смирение й каза:
— Жено, аз размислих надълго и широко. Няма да е честно синът ни да остави тази жена на произвола на съдбата. Кажи на Шевкет… Готови сме да приемем жената, която той пожелае, да разтворим ръцете си за нея като за своя дъщеря.
Шестнайсета глава
Вечерта на сватбата. Цялата къща е осветена. Вратите и прозорците са отворени. Чува се джаз бенд.
