Идору

представа за герой. Не съм сега и не бях тогава в Ел Ей.

Блекуел и Ямазаки размениха погледи. Блекуел сви устни и кимна едва забележимо.

— Толкова по-добре за вас тогава — каза той. — Мисля, че ще сте точно за работата.

— Никаква работа — отвърна Лани и даде на бармана да му налее още един бърбън. — Изобщо не искам да чувам за работа, не и докато не разбера кой ме наема.

— Аз съм началник на охраната на Ло/Рез — каза Блекуел — и дължа на това тъпо копеле живота си, чиито последни пет години прекарах в наказателните катакомби на шибания щат Виктория. Ако не беше за него. Макар че пръв бих се жертвал, без страх.

— Групата? Вие сте тяхна охрана?

— Ридел каза добри думи за вас, господин Лани — вратът на Ямазаки се размърда в яката на карираната му риза.

— Не познавам Ридел — отговори Лани. — Той просто беше нощният пазач в хотел, който не можех да си позволя.

— Ридел има добър усет за хората според мен — каза Ямазаки.

Към Блекуел:

— Ло/Рез? Имат проблеми?

— Рез — отвърна Блекуел. — Казва, че ще се ожени за тая японска пачавра, която, мамка й, дори не съществува! А той го знае и казва, че нямаме никакво шибано въображение! Чуй ме сега! — Блекуел извади някъде от облеклото си излъскан като огледало правоъгълник с кръгла дупка в горния му челен ъгъл. В голямата му ръка не изглеждаше като нещо по-голямо от кеш карта. — Някой се е добрал до нашето момче, слушаш ли? Добрал се е до него. Не знам как, не знам кой. Макар че аз лично бих заложил на шибания Комбинат. Онези руски копеленца. А ти, приятелче, ще направиш тая твоя нодална работа за нас, на нашия Рез и, мамка му, ще откриеш. Кой.

Правоъгълникът се спусна и с кратко тихо издрънчаване се заби напречно в тезгяха. Тогава Лани видя, че това е малък касапски сатър, с кръгли стоманени нитове в прибраната дръжка от палисандрово дърво.

— И когато го направиш — каза Блекуел, — ще ги наредим добре, мамицата им.

10. УИСКИ КЛОНИНГ

Клубът на Еди беше високо горе в някаква офис сграда. Чиа мислеше, че няма музикални клубове по горните етажи на сградите, като онзи в Сиатъл, но не беше сигурна. Беше заспала в грейсленда и се събуди чак когато Еди мина през някакъв гаражен вход и след това нагоре в нещо като виенско колело или цилиндър на старомоден револвер, само дето куршумите бяха коли. Гледаше през прозореца, когато ги завъртя нагоре и спря на върха. Еди продължи напред в гараж-паркинг, който можеше да е навсякъде, като се изключи, че колите бяха големи и черни, макар и не толкова големи, колкото грейсленда.

— Ела с нас горе да се освежиш, миличка — каза Мериалис. — Изглеждаш скапана.

— Трябва да се логна — отвърна Чиа, — да намеря приятелката, при която ще остана…

— Лесна работа — каза Мериалис, плъзна се по велура и отвори вратата. Еди стана от шофьорското място и взе чантата със стикера на окръг Нисан със себе си. Все още изглеждаше недоволен. Чиа взе чантата си и последва Мериалис. Тримата се качиха в асансьор. Еди сложи дланта си в оформена като ръка рамка на стената и каза нещо на японски. Асансьорът отговори нещо, след това вратата се затвори и потеглиха нагоре. Бързо, сякаш, но те просто продължиха.

Това, че бяха в асансьора, изобщо не подобряваше настроението на Еди. Стоеше точно до Мериалис и Чиа можеше да види малко трепкащо мускулче в ъгъла на челюстта му, когато я поглеждаше. Мериалис просто му отвръщаше на погледа.

— Трябва да се развеселиш малко — каза Мериалис. — Работата е свършена.

Малкото мускулче превъртя.

— Уговорката не беше такава — каза най-накрая той. — Не се бяхме разбрали така.

Мериалис повдигна вежда:

— Преди оценяваше малки импровизации.

Еди погледна към Чиа и след това пак към Мериалис:

— Това импровизация ли го наричаш?

— Преди имаше и чувство за хумор — каза Мериалис, когато асансьорът спря и вратата се плъзна встрани. Еди погледна сърдито и излезе, Чиа и Мериалис го последваха.

— Не му обръщай внимание — прошепна Мериалис на Чиа, — става такъв понякога.

Чиа не беше сигурна какво точно бе очаквала, но определено не беше това. Разхвърляна стая, задръстена от кашони и редица от защитни монитори. Ниският таван беше направен от онези фиброплочки, които се закачаха на малки метални релси. Около половината от тях липсваха, от тъмните прашни празнини се подаваха извивките на жици и кабели. Имаше няколко настолни лампи, едната от които осветяваше купчина празни кутии от юфка и черна чаша за кафе, пълна с пластмасови лъжички. Японец с черна бейзболна шапка с надпис „Уиски Клонинг“ отпред, седеше на въртящ се стол пред мониторите и си наливаше гореща напитка от голям термос, украсен с розови цветенца.

— Здрасти, Калвин — каза Мериалис, или поне това се чу.

— Хей — отговори мъжът.

— Калвин е от Такома — обясни тя, докато Чиа гледаше как Еди, още с куфара в ръка, прекоси стаята и изчезна зад някаква врата.

— Шефът изглежда весел — каза мъжът с толкова японски акцент, колкото този на Мериалис. Той отпи глътка от чашата на термоса.

— Аха — отвърна Мериалис. — Толкова е радостен да ме види, че не го свърта.

— И това ще мине.

Още една глътка. Той погледна Чиа изпод козирката на шапката си. Буквите на надписа бяха от типа, който използваха в търговските центрове, когато искаха да те накарат да си мислиш, че мястото е с традиции.

— Това е Чиа — каза Мериалис, — срещнах я на СийТак. — Чиа отбеляза, че тя не спомена за срещата им в самолета. Което й напомни за онази работа с ДНК пробата и изкуствените кичури.

— Радвам се да чуя, че все още съществува — каза мъжът. — Това означава, че има изход от тия фъшкии.

— Хайде, Калвин, знаеш, че обичаш Токио.

— Да бе. Имах жилище в Редмънд с баня, голяма колкото апартамента ми тук, а дори не беше голяма баня. Имам предвид, че имаше душ. Без вана или нещо подобно.

Чиа погледна към екраните зад него. Имаше много хора на тях, но тя не можеше да каже какво правят.

— Изглежда вечерта е добра — каза Мериалис, докато проучваше мониторите.

— Горе-долу — отвърна той. — Не е кой знае какво.

— Престани да говориш така. Ще имаш мен на разположение.

Калвин се усмихна:

— Е, ти си добро опитно момиче, нали, Мериалис?

— Извинете — обади се Чиа, — може ли да използвам дейтапорт?

— Има един в офиса на Еди — отговори й Мериалис, — но той вероятно говори по телефона сега. Защо не отидеш до тоалетната, ей там — тя посочи друга врата, затворена, — и не се измиеш. Изглеждаш малко мърляво. После Еди ще е готов и ти ще можеш да се обадиш на приятелката си.

В тоалетната имаше стара стоманена мивка и чисто нова, сложно изглеждаща тоалетна чиния с поне дузина копчета над казанчето. Последните бяха надписани на японски. Полимерната седалка леко се сви, поемайки тежестта й, и тя едва не подскочи. Няма проблем, успокои се тя, просто чужда технология. Когато свърши, избра напосоки един от бутоните, който задейства тънка струя топла, ароматизирана вода, която я стресна и накара да се отдръпне. Тя избърса очи с опакото на ръката си, след което застана отстрани и