великолепието на утрото и под ръждата. Търнър знаеше, че истинската защита се крие другаде. Четири от специалните кучета вървяха след него, докато той се влачеше нагоре по посипаната с чакъл пътека. Главата на Анджи беше отпусната неподвижно на рамото му, ръцете й все още бяха сключени около него.
Руди го чакаше на предната врата, облечен в стари бели шорти и моряшка фланелка. От единичния й гръден джоб стърчаха поне девет всевъзможни химикалки. Той ги изгледа и вдигна приветствено зелена кутийка датска бира. Зад него от кухнята се показа блондинка с избледняла риза в цвят каки. В ръката й имаше хромирана шпатула, и косата й беше подстригана късо и сресана нагоре и назад по начин, който напомни на Търнър корейската медичка в модула на Хосака, за горящия модул, за Вебер, за бялото небе… Той просто се олюляваше на посипаната с чакъл пътечка на Руди, с разкрачени крака, за да запазва равновесие под тежестта на момичето, с голи гърди със струйки пот по тях, покрит с прах от аризонската пустиня, и гледаше към Руди и блондинката.
— Приготвихме ти закуска — каза Руди. — Когато се появи на екраните на кучетата, решихме, че ще си гладен. — Тонът му беше внимателно уклончив.
Момичето изохка.
— Това е добре — отвърна Търнър. — Глезенът й е подут, Руди. Добре е да му хвърлим един поглед. Трябва да говоря с теб и за някои други работи.
— Малко млада за теб, бих казал. — Руди отпи още една глътка от бирата си.
— По дяволите, Руди, — каза жената зад него, — не виждаш ли, че е пострадала? Внеси я оттук — обърна се тя към Търнър и изчезна обратно през кухненската врата.
— Изглеждаш различен — каза Руди, оглеждайки го, и Търнър забеляза, че той е пиян. — Същият, но различен.
— Мина доста време — каза Търнър и се приближи към дървените стъпала.
— Нещо да са ти преработвали лицето?
— Реконструкция. Трябваше да го сглобяват по снимки. — Той се изкатери по стълбите. Кръстът го прорязваше при всяко движение.
— Не е лоша — каза Руди. — Почти не я забелязах. — Той се оригна. Беше по-нисък от Търнър, и беше започнал да напълнява, но и двамата имаха еднаква кестенява коса и много подобни черти.
Търнър спря на стълбите, докато очите им се оказаха на едно ниво.
— Още ли се занимаваш с по малко от всичко, Руди? Имам нужда това хлапе да бъде сканирано. Имам нужда и от още някои други неща.
— Добре, — каза брат му, — ще видим какво можем да направим. Чухме нещо миналата нощ. Като че ли звуков удар. Има ли това нещо общо с теб?
— Да. Горе в катеричата гора има самолет, но е доста прилично замаскиран.
Руди въздъхна.
— Господи… Добре, вкарай я.
Годините под стопанисването на Руди бяха махнали от къщата доста неща, които Търнър можеше да си спомни, и нещо вътре в него тайничко му беше благодарно за това. Той гледаше как блондинката чупи в ръба на железен тиган яйца с кафеникави жълтъци; Руди гледаше кокошки.
— Казват ми Сали — рече тя, разбърквайки яйцата с вилица.
— Търнър.
— И той винаги те нарича така — каза тя. — Не разговаря много за теб.
— Не сме поддържали връзка много време. Може би трябва да се кача и да му помогна.
— Седи си тук. Малката ти е окей с Руди. Той умее да работи.
— Дори когато е махмурлия?
— Полумахмурлия. Пък и не смята да я оперира, само да й лепне някой дерм и да бинтова глезена. — Тя натроши сух чипс в черна тенджера върху съскащото масло и го заля отгоре с яйцата. — Какво е станало с очите ти, Търнър? Ти и тя… — Тя разбърка сместа с хромираната шпатула, сипвайки салса от пластмасова тубичка.
— Гравитационно претоварване. Трябваше да излитаме бързо.
— Тогава ли си е изкълчила глезена?
— Кой знае. Може би.
— Някой души ли подир теб сега? Подир нея? — Тя засваля чинии от шкафа над мивката, и евтиният кафяв талашит на вратичките на шкафа внезапно отключи в Търнър прилив на носталгия, загорелите й китки му се привидяха като тези на майка му.
— Вероятно — каза той. — Не знам какво е замесено, все още.
— Хапни от това. — Тя пресипа от сместа в бяла чиния и затърси вилица. — Руди е изплашен от това какви хора може да те дирят.
Той взе чинията и вилицата. От яйцата се вдигаше пара.
— И аз също.
— Намерих ти дрехи, — чу се гласът на Сали през шума на душа, — един приятел на Руди ги забрави, трябва да ти станат… — Душът работеше на гравитационен принцип, с дъждовна вода от резервоар на покрива, над главата на душа беше монтиран дебел бял филтър. Търнър показа главата си между замъглените найлони и премига към нея:
— Мерси.
— Момичето е в безсъзнание — каза тя. — Руди смята, че това е шок от преумора. Казва, че показателите й са добри, така че може да направи сканирането и сега. — Тя излезе от стаята, вземайки комбинезона на Търнър и ризата на Оуки.
— Какво е тя? — Руди му протегна смачкано руло сребриста разпечатка.
— Не умея да разчитам такива неща. — Търнър огледа бялата стая, търсейки Анджи. — Къде е?
— Спи. Сали я наблюдава. — Руди се обърна и тръгна към другия край на стаята, и Търнър си припомни, че тя някога беше всекидневна. Руди заизключва пултовете, малките светодиоди изгасваха един по един. — Не знам, човече. Просто не знам. Какво е това, някакъв тумор ли?
Търнър го последва през стаята от другата страна на работната маса, където стоеше микроманипулатор, покрит с капак против прах. Оттатък прашните правоъгълни очи на ред стари монитори, един от тях със счупен екран.
— През цялата й глава е — каза Руди. — Като дълги повлекла. Не прилича на нищо, което да съм виждал, на абсолютно нищо. Съвсем.
— Доколко се оправяш с биочипове, Руди?
Руди изпъшка. Сега той изглеждаше абсолютно трезвен, но напрегнат и оживен. Непрекъснато сресваше с пръсти косата си.
— И аз си помислих това. Това е някакъв… Не точно имплант. Присадка.
— За какво служи?
— За какво ли? Господи. Кой, по дяволите, може да знае? Кой й го е направил? Тези, за които бачкаш ли?
— Баща й, предполагам.
— Исусе. — Руди избърса устни с ръка. — Дава засенчване като тумор на скенограмите, но показателите й се достатъчно високи, нормални. Какво представлява тя обикновено?
— Де да знам. Хлапе.
— Адски шибана работа — каза Руди. — Изумен съм, че тя изобщо може да ходи. — Той отвори мъничък лабораторен фризер и измъкна заскрежена бутилка Московская. — Искаш ли направо от бутилката?
— Може би по-късно.
Руди въздъхна, погледна към бутилката и я върна във фризера.
— И какво искаш? С нещо толкова шантаво като това в главата на това момиченце, някой скоро ще го дири. Ако вече не го дири.
