велкрото — и Боби разбра, че Тъпкача е измъкнал малкото плоско автоматично оръжие, което беше видял по-рано този ден. Огледа се наоколо, но Джаки я нямаше никъде.
Трети болт дрънна експлозивно върху гетинаксовата повърхност на масата.
Боби се забави още миг, объркан, след това последва примера на Джаки и се измъкна настрани, движейки се колкото се може по-тихо. Сви се зад една от дървените прегради в клуба и загледа как пада четвъртият болт, последван от тъничък водопад фин черен прах. Чу се скърцане, след това една квадратна стоманена плоча от тавана внезапно изчезна, дръпната в някакъв проход. Погледна бързо към бара, точно навреме, за да види как дебелият антиоткат на дулото на пистолета на Тъпкача се вдига нагоре…
От отвора висяха чифт тънки кафяви крака и сива роба от акулова кожа, изцапана с прах.
— Задръж, — каза Боби, — това е Бийвър!
— И още как — чу се отгоре глас, усилен и кух от ехото на прохода. — Махнете тая проклета маса.
Боби се измъкна иззад преградата и издърпа масата и столовете настрани.
— Дръж това — Бийвър провеси издут намаслен пакет на един от ремъците на тогата, след това го пусна. Тежестта му едва не събори Боби на пода. — Сега се пази… — Бийвър се измъкна от прохода, увисна от ръба на отвора на ръце и скочи.
— Какво е станало със сирената, която бях сложил там? — запита Тъпкача, изправяйки се иззад бара с малкия автоматичен пистолет в ръка.
— Ето ти я — Бийвър хвърли мътносиво парче фенолова гума на килима. Беше увито с тънка черна жица. — Нямах друг начин да вляза без цяла една армия смотаняци да го разбере, както се е задало. Някой очевидно им е дал схемите на мястото, но са пропуснали този вход.
— Как си се качил на покрива? — запита Джаки, излизайки иззад една преграда.
— Не съм се качвал. — Бийвър бутна големите пластмасови рамки за очила нагоре по носа си. — Изстрелях една мономолекулярна жица от покрива на съседната сграда, и се плъзнах по нея с керамична макара. — Късата му къдрава коса беше пълна със сажди. Изгледа я тежко. — Знаеш вече.
— Да. Легба и Папа Угу, в мрежата. Включихме се с Боби през дека на Тъпкача…
— Взривили са Ахмед на магистралата в Джърси. Вероятно със същата базука, с която са ликвидирали майката на Боби…
— Кой?
— Още не е ясно, — каза Бийвър, коленичейки до пакета и щраквайки пригодените за бързо отваряне пластмасови закопчалки, — но вече започва да се оформя… Това, с което се занимавах, докато не чух, че Лукас е бил убит, беше да следя Чворовете, които обраха Боби за дека му. Сигурно това беше просто инцидент, най-обикновен бизнес, но това да се мотаят Чворове с нашия ледотрошач… Това определено можеше да донесе нещо, защото Чворовете са хотдогаджии, поне някои от тях, и те въртят по малко бизнес с Две за ден. И затова Две за ден и аз се въртяхме наоколо и душехме да научим каквото можем. Което се оказа партенка, като изключим че докато бяхме с боклукчийската кофа на име Аликс, втори помощник-вожд или там не знам какво си, на него му звънва противоположният му еквивалент, който Две за ден идентифицира като баритаунски Готик на име Раймонд. — Докато говореше, той вадеше от пакета и подреждаше оръжия, амуниции, инструменти, намотки жица. — Раймонд страшно иска да говорят, но Аликс е прекалено важен, за да го прави пред нас. „Сори, джентълмени, това е официална работа на вождове“, казва тъпото му лайно, и съответно наши нищожества се извиняват почтително и се скатават зад ъгъла. Дрънваме по мобифона на Две за ден до жокеите ни в Агломерата и ги насочваме към телефона на Аликс, действайте моментално. Забиват се те в разговора на Раймонд и Аликс като жица в кашкавал. — Той измъкна крива пушка с дванадесеткратен мерник, малко по-дълга от предмишницата му, избра дебел магазинен пълнител от изложбата на килима, и ги съедини с щракване. — Да си виждал някога тези пукала? Южноафрикански, отпреди войната… — Нещо в гласа му и в линията на брадичката му внезапно накара Боби да осъзнае прикрития му бяс. — Раймонд като да се е свързал с някакъв тип, пълен с пари до ушите, който иска да наеме Готиците едно към едно, целия им апарат, да ги заведе в Агломерата да направят абсолютна масова сцена. Толкова много го иска, че е готов да наеме и Непукистите. Е, тогава вече лайното цапна вентилатора, защото Аликс си пада малко консервативен. Добър Непукист е само мъртвият, и то след x часа мъчения и пр. „Заеби я тая“, казва Раймонд, великият дипломат. „Говорим за големи пари тук, корпоративни.“ — Той отвори кутия дебели червени пластмасови патрони и започна да зарежда оръжието, щраквайки ги един след друг в магазина. — Можех и да не загрея, но напоследък все виждам разни официални типове от Биолаборатории Маас по новините. Станало е нещо много шантаво, в някакво тяхно място в Аризона. Някои хора казват, че било ядрен взрив, някои казват друго. А сега пък разправят, че главният им спец по биософтове е мъртъв, при нещо, което те казват, че било несвързан с другото инцидент. Става дума за Митчел, човекът, който повече или по-малко внедри тия неща. До момента никой друг дори не претендира да може да произведе биочип, така че Лукас и аз още от началото решихме, че тоя ледотрошач е производство на Маас. Ако изобщо това беше ледотрошач… Но нямахме идея от кого ли може да го е взел Финландеца, нито пък откъде може да го е взел пък онзи на свой ред. Ако обаче теглиш чертата под всичко, излиза като че ли Биолаборатории Маас се готвят да ни изпържат в сос. И тук е мястото, където смятат да го направят, защото са ни сгащили в ъгъла всичките тук.
— Де да знам де, — каза Тъпкача, — имам доста приятелчета в тази сграда…
— Имаше. — Бийвър остави пушката и започна да зарежда автомат Намбу. — Повечето от хората на този етаж и по-долния са били купени този следобяд. Кеш. Пълни сакове. Няколко са останали, но не са достатъчно.
— Тая нещо не ми се вярва. — Джаки взе чашата скоч от ръката на Тъпкача и я изпи на един дъх. — Какво пък чак толкова имаме, че да е притрябвало толкова яко на някого?
— Ей, — каза Боби, — не забравяй, че те сигурно не знаят, че Чворовете ми забърсаха ледотрошача. Може да искат само него.
— Не. — Бийвър щракна магазина в Намбуто. — Не биха могли да знаят, че не си го покрил при майка ти, нали?
— Може би са минали оттам и са видели…
— И как тогава са знаели, че Лукас не го носи в Ахмед? — запита Тъпкача, връщайки се към бара.
— Финландецът също мислеше, че някой е пратил онези, тримата нинджи, за да го убият — каза Боби. — Само че каза, че те са имали някакви работи за измъкване на отговори…
— Пак Маас — отвърна Бийвър. — Който и да е, налице е сделката с Готиците и Непукистите. Щяхме да разберем и повече, но Аликс Чвора яхна белия кон и отказа да говори с Раймонд. Никаква съвместна работа с омразните Непукисти. Даже и нашите каубои биха загрели, че онази армия отвън е за да държи вас вътре. И такива като мен отвън. Хора с оръжия и т.н. — Той подаде зареденото Намбу на Джаки.
— Знаеш ли да действаш с оръжие? — запита той Боби.
— Разбира се — излъга Боби.
— Не — каза Тъпкача. — Имаме си достатъчно проблеми и без да даваме оръжие на него. Господи боже…
— Всичко това ми заформя мнението, — продължи Бийвър, че можем да очакваме някого да дойде тук за нас. Някой по-професионален…
— Ако просто не взривят целия Хипермарт на парчета и си заминат — обади се Тъпкача, — заедно с всички тези зомбита вътре…
— Няма — каза Боби, — иначе щяха вече да са го направили.
Всички го зяпнаха.
— Момчето заслужава похвала — каза Джаки. — Даде го право в десятката.
Двайсет минути по-късно Тъпкача гледаше мрачно Бийвър.
— Ти ще си го реализираш. Това е най-откаченият план, който съм чувал от маса време.
— Добре де, Бийвър, — намеси се Боби, — защо просто не се измъкнем обратно през вентилационната тръба, не се промъкнем по покрива и не се прехвърлим на съседната сграда? Да използваме нишката, по която си се прехвърлил ти?
— Покривът е покрит с Непукисти като лайно с мухи — отговори Бийвър. — Някои може дори да са имали достатъчно акъл, за да намерят капандурата, която отворих, за да сляза тук долу. Оставил съм им някоя и друга осколочна миничка. — Той се ухили грозно. — Освен това, съседната сграда е по-висока. Трябваше да