може да означава, че Лукас е мъртъв. Как така Лукас можеше да е мъртъв? След това си спомни, че майка му е мъртва, и това също не му изглеждаше особено реално. Господи. Всичко това му лазеше по нервите. Искаше му се да е навън, от другата страна на вратите, да разглежда сергиите и купувачите и хората, които просто се разхождаха наоколо…
Той се протегна и побутна велурената завеса настрани, само колкото да може да погледне през дебелото старо стъкло, поглъщайки дъгоцветната шарения на сергиите и характерната небрежна походка на купувачите. И право срещу него, точно в средата на всичко, зад маса, претрупана с допълнителни аналогови VOM-ове, логически анализатори и регулатори на напрежението, стоеше безрасовото, с щръкнали кости лице на Леон, и дълбоко разположените отблъскващи очи изгледаха Боби така, че като че ли се чу прещракване от разпознаването. И след това Леон направи нещо, което Боби не можеше да си спомни да го е виждал да прави когато и да било. Усмихна се.
23. ПО-БЛИЗО
Стюардът на JAL й предложи няколко симстимови касети: посещение на Фокстънската ретроспектива при Тейт от предишния август, многосерийна приключенка, записана в Гана (Ашанти!), извадки от „Кармен“ на Бизе, гледана от частна ложа в Токийската опера, или половин час от копродукцията-шоу на Тали Ишъм „Водещи фигури“.
— Първият ви полет ли е, мис Овски?
Марли кимна. Беше се записала при Палеологос под моминското име на майка си, което сигурно беше глупава идея.
Стюардът се усмихна разбиращо.
— Една касета определено ще ви облекчи излитането. „Кармен“ е много популярна тази седмица. Страхотни костюми, наистина.
Тя поклати глава — не беше в настроение за опери. Отвращаваше се от Фокстън, и би предпочела да изпита пълната сила на ускорението, отколкото да изживее Ашанти!. Взе касетката с Тали, като най-малко зло от четирите.
Стюардът провери коланите й, подаде й касетата и малка еднократна тиара от сива пластмаса и се отдалечи. Тя постави пластмасовите троди, включи ги в ръчката на седалката, въздъхна и постави касетата в отвора до куплунга. Вътрешността на совалката на JAL изчезна в експлозия от егейско синьо, и пред очите й думите ТАЛИ ИШЪМ — ВОДЕЩИ ФИГУРИ се простряха върху безоблачното небе, изписани с елегантни курсивни букви.
Тали Ишъм беше константа в симстимовата индустрия откакто Марли се помнеше, едно Златно Момиче без възраст, което се беше появило с първата вълна на новата медия. Марли се оказа затворена в загорелия, строен, невъобразимо комфортен сензориум на Тали. Тали се усмихваше, дишаше дълбоко и леко, елегантните й кости се плъзгаха в прегръдките на мускулатура, която като че ли не знаеше какво е напрежение. Включването в нейните стим-записи беше като плуване в басейн от перфектно здраве, усещане за пролет във високите извивки на стъпалата й и в допира на гърдите й в копринено белия египетски памук на простичката й блуза. Беше се навела над нащърбен бял парапет над гръцко островно градче, и под нея каскада цъфтящи дървета се спускаше надолу по склона на хълм, съграден от побелял камък и тесни, извити пътечки. В пристанището изсвири параходче.
— Туристите в момента бързат обратно към кораба за разходки — каза Тали и се усмихна, и когато тя се усмихна Марли усети гладкостта на белите зъби на звездата и свежестта на устата й, и камъкът на парапета беше приятно грапав под допира на голите й ръце. — Но един от посетителите на нашия остров ще остане този следобяд с нас, един, когото отдавна искам да срещна, и съм сигурна, че ще бъдете приятно изненадани, тъй като той обикновено избягва срещите с големите медии… — Тя се изправи, обърна се и се усмихна в загорялото, усмихнато лице на Йозеф Вирек.
Марли дръпна електродите от челото си, и бялата пластмасова вътрешност на совалката като че ли се стовари на мястото си около нея. На пулта отпред мигаха предупредителни знаци, и тя усещаше вибрация, която като че ли ставаше все по-фина…
Вирек? Тя погледна набора троди.
— Е, добре. Предполагам, че наистина си водеща фигура…
— Моля да ме извините? — Студентът-японец до нея се поклати под коланите си в странно подобие на поклон. — Някакви проблеми със стима си ли имате?
— Не, не. Вие ме извинете… — Тя отново постави тродите, и вътрешността на совалката се разтвори в бръмченето на сензорни смущения, кипящ меланж от усещания, който внезапно изчезна в спокойната грация на Тали Ишъм, която държеше хладната, твърда ръка на Вирек и се усмихваше в меките му сини очи. Вирек върна усмивката, зъбите му бяха много бели.
— Радвам се, че съм тук, Тали — каза той, и Марли се остави да потъне в реалността на касетката, да възприеме записаните сензорни възприятия на Тали като нейни собствени. Стимът беше нещо, което тя обикновено избягваше, нещо в личността й не приемаше изискваната степен на пасивност.
Вирек носеше тънка бяла риза, памучни панталони, навити до под коляното, и обикновени сандали от кафява кожа. Все още държейки ръката му, Тали отново се обърна към парапета.
— Сигурна съм, — започна тя, — че нашите зрители се вълнуват от много неща…
Морето изчезна. До хоризонта се простря начупена равнина, покрита със зеленикавочерна растителност, и прорязана от силуетите на неоготическите кули на църквата на Гауди на Саграда Фамилия. Границите на света се губеха в ниска ярка мъгла, и над равнината се носеше звук като от потопени във вода камбани…
— Днес нашите зрители наброяват един — каза Вирек и погледна Тали през кръглите си очила без рамки. — Здрасти, Марли.
Марли се опита да достигне тродите, но ръцете й бяха от камък. Гравитационната сила, совалката се издига от бетонната си писта… Той я беше уловил като в капан…
— Разбирам — каза Тали усмихнато и се облегна обратно на парапета, с лакти върху топлия грапав камък. — Каква чудесна идея. Вашата Марли, хер Вирек, сигурно е наистина щастливо момиче… И след това се сети, Марли се сети, че това не е Sense/Net-овското шоу на Тали Ишъм, а част от конструкта на Вирек, програмирана ситуация, събрана от годините на „Водещи личности“, и че вече няма избор, няма изход, освен да я приеме, да слуша, да предостави на Вирек вниманието си. Фактът, че той я беше хванал тук, че я беше приковал така й казваше, че интуицията й е била права. Че машината, структурата, е тук, реална. Парите на Вирек бяха нещо като универсален разтворител, размиващ всякакви бариери пред волята му…
— Съжалявам да науча, че си разтревожена — каза той. — Пако ми казва, че бягаш от нас, но аз предпочитам да го разглеждам като стремеж на човек на изкуството към неговата цел. Предполагам, че си усетила нещо от природата на моя гесталт, и че то те е уплашило. Разбираемо е. Тази касета беше приготвена един час преди излитането ти от Орли. Разбира се, ние знаем къде отиваш, но нямам намерението да те следвам. Ти просто си вършиш работата, Марли. Съжалявам единствено че не можахме да предотвратим смъртта на твоя приятел Ален, но вече знаем кои са убийците му и кои са техните работодатели…
Очите на Тали Ишъм сега бяха очите на Марли, и те бяха впити в тези на Вирек, в които гореше синя енергия.
— Ален беше убит от агенти, наети от Биолаборатории Маас, — продължи той, — и именно Маас са му дали координатите, към които пътуваш сега, а също и холограмата, която си видяла. Връзката ми с Биолаборатории Маас е била, най-меко казано, нееднозначна. Преди две години мой подчинен се опита да ги купи. Обсъжданата сума би повлияла цялата световна икономика. Те отказаха. Пако определи, че Ален е умрял, защото те са открили, че той се опитва да продаде информацията, която са му дали, да я продаде на трета страна… — Той се намръщи. — Извънредно глупаво, защото той нямаше и представа от същността на продукта, който предлагаше.
Точно в стила на Ален, помисли си тя, и усети вълна от жалост. Отново го видя свит на отвратителния килим, с гръбнак, очертан под зеления плат на якето…
— Предполагам, че се досещаш, че моето издирване на автора на кутиите включва нещо повече от изкуство, Марли. — Той махна очилата си и ги изтри в гънка на бялата си риза; струваше й се, че в
