Включи набор разклонители към онова нещо на носилката, дето ти си включен към него. Отначало се опита да изкара образ на холомонитор, ама там беше само оная там маймуна, нещо като сянка, и той ме уговори да се включа…
— Господи… Добре де, зарежи. Тази фабрика, дето говориш за нея, тя някъде по бунищата ли е? Сравнително изолирана?
Плъзгавия кимна.
— И тази Чери е някакъв вид наета сестра?
— Аха. Била имала свидетелство за медтехник, казва.
— И засега никой не е дошъл да ме търси?
— Никой.
— Това е добре, Плъзгав. Защото ако дойде някой, някой различен от моя приятел, лъжливия копелдак Африканчето, всичките вие можете да се окажете сериозно позагазили.
— А?
— Да. Слушай ме, става ли? Искам от теб да запомниш едно нещо. Ако в тая ваша фабрика се пръкне някаква компания, единствената ви надежда на света е да ме включите в мрежата. Разбра ли ме?
— Как така ти викат Брояча? Имам предвид, какво означава това?
— Боби. Името ми е Боби. Едно време прякорът ми беше Брояча, това е то. Мислиш ли, че ще запомниш каквото ти казах?
Плъзгавия отново кимна.
— Добре. — Онзи остави чашата си отново на нещото с всичките бутилки. След това добави: — Слушай. — Откъм отворената врата се понесе звукът на гуми по чакъла. — Знаеш ли кой е това, Плъзгав? Анжела Митчел.
Плъзгавия се обърна. Боби Брояча гледаше навън към пътечката.
— Анджи Митчел? Стим-звездата? И тя ли е вътре в тая работа?
— В определен смисъл, Плъзгав, в определен смисъл…
Плъзгавия видя как дългата черна кола се плъзва покрай тях.
— Ей, — започна той, — Брояч, искам да кажа Боби, какво…
— Спокойно, — говореше Джентри, — просто стой седнал. Спокойно. Спокойно…
25. ПАК НА ИЗТОК
Докато Кели и помощниците му подреждаха гардероба й за пътуването, тя се чувстваше като че ли самата къща се суети около нея, подготвяйки се за един от многото си кратки периоди на празнота.
Чуваше техните гласове от мястото, където беше седнала във всекидневната, чуваше смеха им. Един от помощниците беше момиче в син поликарбонов екзоскелет, който й позволяваше да носи гардеробните куфари Хермес като че ли са безтегловни блокове стиропор. Бръмчащият опорен костюм меко пристъпваше надолу по стълбите на плоските си динозавърски крака. Син скелет, кожени ковчези.
На вратата беше застанал Порфир.
— Миси готова ли е? — Носеше дълго, свободно палто, изрязано от тъничка черна кожа; над токовете на черните маркови ботуши стърчаха остриета планински кристал.
— Порфир, — каза тя, — цивилен си. Имаме показ в Ню Йорк.
— Камерите са заради теб.
— Да, — каза тя, — заради завръщането ми.
— Порфир ще спазва достатъчно дистанция.
— Никога не бях чувала да си загрижен да не затъмниш някого.
Той се ухили, показвайки скулптирани, обтекаеми зъби, авангардна фантазия на зъботехник на тема какви биха били зъбите при по-бърз и по-елегантен вид.
— Даниеле Старк ще лети с нас. — Тя чуваше звука на приближаващия се хеликоптер. — Ще ни чака на LAX.
— Ще я удушим — каза той с конфиденциален тон, докато й придържаше синята лисица, която Кели беше подбрал. — Ако й обещаем да намекнем пред факса, че мотивът е бил сексуален, тя може дори да реши да ни помогне…
— Ти си кошмарен.
— Даниеле е кошмар, миси.
— Кой го казва.
— Ааа, — каза фризьорът, присвивайки очи, — но моята душа е душа на дете.
Хеликоптерът се приземяваше.
За Даниеле Старк, свързана със стим-версиите както на Вог-Нипон, така и на Вог-Европа, се говореше нашироко, че е към края на осемдесетте. Ако това е вярно, мислеше си Анджи, прикрито разглеждайки фигурата на журналистката, докато тримата се качваха на Лир-а, Даниеле и Порфир щяха да са наравно шампиони по цялостна хирургична модификация. Изглеждаща в началото на стройните трийсет, единствените й очевидни импланти бяха чифт бледосини Цайс. Един млад френски моден репортер веднъж ги беше нарекъл „малко демоде“; слухът твърдеше, че репортерът никога повече не е намерил работа.
И скоро, Анджи знаеше, Даниеле щеше да иска да говори за дроги, богаташки дроги, и незабравковите очи щяха да са ученически разширени, за да погълнат всичко.
Под обезкуражаващия поглед на Порфир Даниеле успя да се сдържи, докато не стигнаха някъде над Юта.
— Надявах се, — започна тя, — че няма аз да съм тази, която ще засегне темата.
— Даниеле, — контрира Анджи, — наистина съжалявам. Ама че съм недосетлива. — Тя докосна гладката повърхност на полетната кухня Хосака, която замърка меко и и започна да подрежда мънички чинийки опушено в чаен дим патешко, заливни стриди, изпечени с чер пипер, пирожки с пълнеж от речни раци, сусамени кексове… Порфир, усетил намека на Анджи, измъкна бутилка изстудено шабли — любимото на Даниеле, спомни си Анджи. Някой — Суифт? — също си беше спомнил.
— Дрога — каза Даниеле след петнайсет минути, привършвайки с патешкото.
— Не се безпокой — увери я Порфир. — Като стигнем в Ню Йорк, там имат всичко, което поискаш.
Даниеле се усмихна.
— Толкова си забавен. Знаеш ли, че имам копие от акта ти за раждане? Знам истинското ти име. — Тя погледна към него многозначително, продължавайки да се усмихва.
— „Пръчки и камъни“ — каза той, доливайки чашата й.
— Интересна нотация, когато става дума за конгенитални дефекти. — Тя отпи от виното си.
— Конгенитални, генитални… Всички ние се променяме толкова много напоследък, нали? Кой се грижи за косата ти, скъпа? — Той се приведе напред. — Голямото ти предимство, Даниеле, е че правиш останалите от твоя сорт да изглеждат що-годе хора.
Даниеле се усмихна.
Самото интервю мина напълно гладко. Даниеле беше достатъчно умел интервюиращ, за да не позволи на намеците си да преминат болковия праг, където можеше да срещнат сериозна съпротива. Но когато прокара върха на пръста си назад по слепоочието, натискайки подкожния превключвател, който деактивираше записващата й техника, Анджи се напрегна за истинското съсичане.
— Благодаря ти — каза Даниеле. — Останалата част от полета, разбира се, е извън записа.
— Защо не обърнеш още една-две бутилки и не го включиш? — попита Порфир.
— Това, което не разбирам, скъпа, — каза Даниеле, игнорирайки го, — е защо си се загрижила…
— Защо съм се загрижила за какво, Даниеле?
— Изобщо да отидеш в онази скучна клиника. Казвала си, че това не влияе на работата ти. Казвала си също, и че не дава „полет“, поне не в обичайния смисъл. — Тя се изкиска. — Въпреки че твърдиш, че е било субстанция с ужасяващо силна зависимост. Защо си решила да го оставиш?
