— Бързо, — каза Колин, подмятайки перчем докато се фокусираше, — отвори го и премести A/B ключето на A. При новия режим има техник, който обикаля и търси бръмбарчета. Превключиш ли ключето, не трябва да се засича като подслушващо устройство. — Тя направи както я посъветва той, използвайки фиба за коса.
— Какво имаш предвид под „новия“ режим? — запита тя, оформяйки думите, но без да ги произнесе.
— Не си ли забелязала? Вече има поне една дузина прислуга, без да броим всичките тези посетители. Добре де, предполагам, че това не е толкова нов режим, колкото ъпгрейд на процедурата. Твоят г-н Суейн е доста социален човек, по своя си прикрит начин. Имаме тук един разговор между Суейн и председателя на съвета на Специалния отдел, за който предполагам, че доста хора биха убивали, и че споменатият председател не е много назад в списъка им.
— Специалния отдел ли?
— Тайната полиция. Доста странна компания си е завъртял Суейн: типове от Бъкхауз, царчета от копторите на Ийст Енд, младши офицери от полицията…
— Бъкхауз?
— Двореца. Без да споменавам търговските банкери от Ситито, една симстим-звезда, един-два файтона скъпари сводници и търговци на дрога…
— Симстим-звезда ли?
— Лание. Робин Лание.
— Робин Лание? Той тук ли е бил?
— На сутринта след изненадващото ти отпътуване.
Тя погледна в прозрачните зелени очи на Колин.
— Истината ли ми казваш?
— Да.
— Винаги ли го правиш?
— До степента, в която я зная, да.
— Какво си ти?
— Биочипова личностова база на Маас-Неотек, предназначена да помага и да съветва японски посетител в Обединеното Кралство. — Той й намигна.
— Защо намигваш?
— Ти как мислиш?
— Отговори ми на въпроса! — Гласът й отекна в огледалата на стаята. Призракът докосна устните си с тънкия си пръст.
— Да, аз съм и нещо друго. Показвам прекалено много инициатива за обикновена програма-гид. Макар че моделът, на който съм базиран, е върхът засега, извънредно сложен. Не мога обаче да ти кажа какво точно съм, защото не зная.
— Не знаеш ли? — Отново субвокално, внимателно.
— Знам всевъзможни неща — каза той и отиде до една от капандурите. — Знам, че за масата за сервиране в Мидъл Темпъл Хол се твърди, че е направена от гредите на „Златната кошута“, че по коридорите на Тауър Бридж има сто двайсет и осем стъпала, че на Ууд Стрийт, надясно от Чийпсайд, има плантан, за който се смята, че е бил онзи, в който е пял силно дроздът на Уърдсуърт… — Той се завъртя внезапно с лице към нея. — Само че не е, защото сегашното дърво е било клонирано от оригиналното през 1998. Знам всичко това, както виждаш, и още други неща, още много други неща. Бих могъл например да те науча на основите на билярда. Това е, което съм аз, или поне каквото се е смятало по начало да бъда. Само че съм и нещо друго, и е много вероятно това нещо да има нещо общо с теб. Не зная какво е то. Наистина не зная.
— Ти беше подарък от баща ми. Поддържаш ли комуникация с него?
— Доколкото зная, не.
— Не си ли го информирал за отпътуването ми?
— Не ме разбираш — каза той. — Не бях осъзнал това, че си изчезвала, докато ти не ме активира преди малко.
— Но ти си записвал…
— Да, но без да го осъзнавам. Аз съм „тук“ само когато ме активираш. Тогава преценявам наличните данни… За едно нещо обаче можеш да бъдеш абсолютно сигурна: невъзможно е да се излъчи какъвто и да било сигнал от тази къща, без нюхачите на Суейн да го засекат моментално.
— Възможно ли е да има още от теб, в смисъл още някой друг, в същия блок?
— Интересна идея, но не, освен ако няма някакъв таен скок в технологията. И така е било зор да ме монтират в тази обвивка, като се има предвид размера на хардуера ми. Знам това от базата ми данни обща култура.
Тя погледна надолу към апаратчето в ръката си.
— Лание. Кажи ми.
— Десет / двайсет и пет / шестнайсет — каза той. Главата й се изпълни с безтелесни гласове…
ПЕТАЛ: Ако обичате, бихте ли ме последвали, сър…
СУЕЙН: Елате в стаята за билярд.
ТРЕТИ ГЛАС: Добре е да си имаш някакво оправдание за това, Суейн. В колата ме чакат трима от Sense/Net. Охраната ще държи адреса ти в базата си данни докато адът не замръзне.
ПЕТАЛ: Великолепна кола, сър, Даймлерът ви. Да взема палтото ви?
ТРЕТИ ГЛАС: Какво има, Суейн? Защо не можем да се срещнем при Браун?
СУЕЙН: Свали си палтото, Робин. Тя е изчезнала.
ТРЕТИ ГЛАС: Изчезнала?
СУЕЙН: Към Агломерата. Рано тази сутрин.
ТРЕТИ ГЛАС: Още не е време…
СУЕЙН: Да не мислиш, че аз съм я пратил там?
Отговорът на човека беше приглушен, неразбран, изгубен зад затваряща се врата.
— Това Лание ли беше? — попита Кумико безгласно.
— Да — отговори Колин. — Петал го спомена по име в по-раншен разговор. Суейн и Лание са изкарали двайсет и пет минути заедно.
Звук от брава, движение.
СУЕЙН: Голяма бъркотия, но не съм аз виновен. Казах ти за нея, казах ти да ги предупредиш. Роден убиец, вероятно психопат…
ЛАНИЕ: Проблемът си е твой, не е мой. Ти имаш нужда от техния продукт и моето съдействие.
СУЕЙН: А какъв е твоят проблем, Лание? Защо си се забъркал в това? Само за да махнеш Митчел от пътя си ли?
ЛАНИЕ: Къде е палтото ми?
СУЕЙН: Петал, шибаното палто на г-н Лание.
ПЕТАЛ: Да, сър.
ЛАНИЕ: Нямам впечатление, че искат твоята бръсначка толкова яко, колкото искат Анджи. Тя определено е част от плащането. Ще приберат и нея.
СУЕЙН: Тогава — късмет за тях. Тя вече е на място, в Агломерата. Говорих с нея по телефона преди час. Ще я срещна с моя човек там, онзи дето урежда… момичето. А ти ще се връщаш ли обратно?
ЛАНИЕ: Тази вечер.
СУЕЙН: Добре тогава, нямай си грижи.
ЛАНИЕ: Чао, Суейн.
ПЕТАЛ: Абсолютно копеле е тоя тип.
СУЕЙН: Нещо в тая работа не ми харесва…
ПЕТАЛ: Но ти харесва плащането, нали?
СУЕЙН: Не мога да се оплача от него, но защо мислиш, че и Сали също им трябва?
ПЕТАЛ: Един господ знае. Те са добре дошли при нея…
СУЕЙН: Те. Не обичам „те“-та.
