Фугаи:

Монахът е бил излъган от Будите и патриарсите.

Туаншан отговорил: „Това не е Буда“.

Фугаи:

Продавайки каша под вида на първокласно телешко месо.

Ньоген:

Дзен-монахът с всички сили се опитва да достигне до нето, превъзхождащо обичайното будистко знание. Той прилича на кон, вързан за стълб и препускащ в галоп след вързаното за юздата пред носа му сено. Единственият изход за коня е да спре да препуска, да остави юздата да се изплъзне и да изяде сеното.

Туаншан просто не искал да поощрява новаците в стремежа им към Висшето, но когато го попитали за висшето значение, той бил принуден да отговори: „Това не е Буда“. Тук Буда олицетворява Просветлението, а не лицето, постигнало просветлението преди 25 века.

Генро:

Туаншан с толкова добър. Той прилича на дядо или баба, които, забравили за възрастта си, играят с внучетата, без да обръщат внимание на зрителите. Последователите на неговото учение трябва да помнят това и да бъдат благодарни за неговата добрина.

Фугаи:

Когато се опитваш да си върнеш дълга, пак потъваш в големи дългове.

Ньоген:

Туаншан бил един от основателите на школата Сото. След Фугаи не е имало по-голям учител. Школата Ринзай сигурно би се отнесла с презрение към отговора на Туаншан, смятайки, че монахът заслужава удар с тоягата. Това прилича на по-скоро на студена зима, отколкото на пролетен ветрец. Американците могат да изберат която и да било школа в зависимост от техния вкус.

Генро:

Дзснът на Туаншан е украсен с добродетел и медитация.

Фугаи:

Това е безценно.

Генро:

Безцелно заблуждавайки…

Фугаи:

Той с вече доста остарял.

Генро:

Сянка… с чашата. Щастие е да знаеш, че тази сянка трови този, които пие виното. Трябва да се срамуваш от себе си.

78. Юнчу изпраща долно бельо

Юнчу, Майстор на голям манастир, изпратил долно бельо на монах, който живеел уединено близо да манастира. Той бил чул, че монахът с часове седял медитирайки и нямал с какво да си покрие краката.

Фугаи:

Късмет за слабия човек. Това долно бельо сигурно е наследено от Бодхидхарма.

Ньоген:

Процъфтяващия манастир се нарича „дебел“, а бедния — „слаб“. Тази идея е материалистична, не й достига дзенски дух. Когато аз станах монах, реших да не живея в „дебел“ манастир, а да си намеря малка колиба, като монаха от този коан.

Монахът се отказал от подаръка с думите: „Аз съм се родил в риза“.

Фугаи:

Добър монах. Ако имате от това, ще ви дам това. Ако нямате това, аз ще ви взема това.

Юнчу му изпратил писмо: „В какво си бил облечен преди да се родиш?“

Фугаи:

Юнчу изпраща ново бельо.

Монахът не могъл да отговори.

Фугаи:

Къде са ви краката?

По-късно монахът починал. След кремирането му в пепелта намерили сапфири и ги занесли на Юнчу, който казал: „Дори да беше оставил 84 бушела скъпоценни камъни, те не струват отговора, който той така и не ми изпрати тогава“.

Фугаи:

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату