Библиотекарят мълчал.
Добро подражание.
Монахът стоял, а библиотекарят мълчал. Нима това не е прекрасен откъс от сутра? Не е необходима специална светлина, за да се прочете тази сутра.
Смятам, че светлината е достатъчна за да разсее мрака. Всеки характер (всяка личност) е добре осветен.
Стоейки без да се докосва до книгата, защо да взимаш това, което имаш? Пет хиляди сутри, прочетени за един миг. Коя сутра никой не може да прочете? Моят Учител е закъснял с тази забележка.
76. Божурът на Тичуан
Тичуан с двамата му старши монаха Паофу и Чуанчин предприел пътуване, с цел да види известната картина, изобразяваща божур.
Трябва да свалите воала от очите си.
Паофу казал: „Прекрасен божур!“
Не позволявай на очите ти да те лъжат.
Чуанчин казал: „Не се доверявай много на чувствата си“.
Аз бих казал: „Не се доверявай много на слуха си“.
Тичуан казал: „Картината вече е развалена“.
Думите са причина за всички беди.
Не е работа за монаси да разглеждат картина, но след като вече го правят, трябва да виждат през платното. Преди много години Сото, Майстор по Дзен, отишъл в Чикаго, където бил поканен от един свой приятел, за да види кланиците. Той ми разказа за този случай, когато се върнал в Сан Франциско, и аз забелязах, че монахът не е трябвало да ходи на такова място, но ако вече се е озовал там, той трябва да види всичко до край. На него никак не му се хареса моята забележка, защото се смяташе за доста добросъвестен и, бидейки абат на голям храм в Япония, той не се вслушвал много в думите на един на никого неизвестен американски монах.
Паофу се наслаждавал, разглеждайки картината: Чуан-чин се лишил от възможността да получи удоволствие от картината, защото мислил за друго. Когато Тичуан казал: „Това е ужасно, но картината е вече развалена“, — дали с искал да се присъедини към Паофу или да осъди Чуанчин?
Хората са същите насекоми, привлечени от цветето.
За какво цвете говориха монасите — за живо или нарисувано?
Виж знака: „Не пипай!“
77. Съветът на Туаншан
Туаншан казал на монасите си: „Вие, монасите, трябва да знаете, че в будизма има Висше“.
Когато човек се опитва да познае Висшето, пада по-надолу.
Един монах излязъл напред и попитал: „Какво представлява висшият будизъм?“