По времето на Юанмън не е имало установени методи за получаването на сандзен. Монасите са се опитвали да се приближат до него, независимо кога и къде е възниквала тази възможност: в градината, в коридора, дори в банята.
Този разговор се е провеждал пред вратата на училището. Юанмън смятал за свои ученици всички хора на земята. Дори децата от най-долните класове били получили от него всичко каквото е трябвало, макар че те не го познавали и дори не са го виждали.
Тук той представя своята философия: един е множество и множеството е един. Ако сте чели диалозите по Дзен от династията Тан или Сун, сте забелязали, че индивидуалните наставления са се давали след края на лекцията само на тези, които са ставали и са задавали въпроси.
Буда съгласно свещеното писание е учил на същото, но когато учението навлязло в Япония, този метод постепенно се превърнал в част от церемония или ритуал, подпомагащ появата на амбиция при студентите, които са искали да затапят Учителя или да разиграят сцена пред него. Този „театър“ бил необходим, за да се приключи с практиката, въведена от Хакуин, според която всеки студент трябвало да идва при него сутрин и вечер, без значение дали е достигнал до някакво мнение.
По това на свой ред също станало церемония за онези студенти, които мислели само как да не ги скъсат на изпитите, все едно че са в училище. Това няма нищо общо с Дзен. Юанмън нарочно подчертал етичния аспект, за да въодушеви монасите да спазват ежедневните предписания, преди да приемат трансцендентната философия.
Юанмън няма да има много ученици ако действа по този начин, защото много от тях са дошли, привлечени от неговата семейна традиция.
Възможно е на Юанмън да не му остава нищо друго освен да заеме мястото на гимназиалния учител, той е идеалният дзен-монах. Той не трябва да крие семейната си традиция, за да привлече странстващите монаси.
72. Паошу обръща гръб
Чаочу дошъл да види Паошу, а той, щом го видял, се обърнал с гръб към него. Чаочу постлал рогозката си, за да се преклони пред Паошу, но онзи веднага скочил и се прибрал в стаята си. Чаочу сгънал своята рогозка и се прибрал у дома.
Монахът в Индия има връхна дреха, долна дреха и постелка (чердже, рогозка), която през нощта използва като одеяло и през деня като постелка — за индийския и цейлонския климат такава постелка била достатъчна. За монасите в студения Северен Китай обаче тя станала просто формален символ. Дзенът на Паошу бил фин. Той приличал на прозрачен балон, който няма нито външна, нито вътрешна, нито предна, нито задна повърхност. Чаочу признавал това и искал да изрази своето уважение, но в този момент Паошу се прибрал в стаята си, защото било излишно да се спазва външното приличие при едно така дълбоко взаимно разбиране между душите им. И тогава Чаочу си тръгнал.
Когато Ханшан приемал един монах от един друг манастир, той го потила: „Откъде си?“ Монахът назовал манастира си. „На какво ви учат там?“ „На медитация“, — отговорил монахът. „Покажи ми как медитирате“, казал Ханшан. Монахът седнал, скръствайки крака в позата на Буда. Ханшан се развикал: „Ей, глупако! Махай се! В нашия храм си имаме достатъчно статуи на Буда“.
Този монах има различно вътрешно и външно съдържание. Когато медитира, прилича на каменен Буда, но когато яде, прилича на Прета, а понякога може да прилича на Ашура. Не е чудно, че Ханшан не е пожелал той да остане в манастира.
„Но, — ще попитате вие, нали Учителят помоли монаха да му покаже как медитира?“
Монах, който наистина медитира, никога не сяда, не ляга, не стои и не говори.
Тогава как е правилно да се покаже медитацията?
Но нали не трябва да подражавате на Паошу или Чаочу.
73. Дзюфън прогонва монаха
Един монах дошъл при Дзюфън и церемонно му се поклонил.
Използва първият урок за деца.
Смята ли той, че монахът е начинаещ или предполага, че срещата формално е започнала?
Дзюфън силно ударил монаха с тоягата.
Тук коанът се разпалва.
Монахът попитал: „В какво съм се провинил?“
Не познаваш благодетеля си.
Като му отброил още пет удара, Майсторът прогонил монаха, крещейки по него.
Излишната добрина разваля детето.
През първите години китайските деца се обучават въз основа на една простичка фраза, която звучи така: „Великият древен светец Конфуций имал три хиляди ученици, сред които седемдесет добри“. Вие, момченцата от 8 до 9 години, трябва да се научите да се уважавате взаимно. Това е като А, В и С за европейците.
Да започнем от тона, че монахът бил много вежлив, но Фугаи го възприел като новак в Дзен, според неговия коментар. Тези, които се обучават от много време, също са задължени да се поклонят, когато се срещат за първи път с Учител. Вината на монаха била само в това, че той изпитал нещо като страх, все едно, че излиза на сцена — това заслужава удар с тояга. Ако го беше разбрал, не би питат в какво се е провинил.
