Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

„Не се обличайте, преди да сте се родили“.

Фугаи:

Нима голотата носи щастие?

Ньоген:

По време на танц Такуае обличала тежки одежди, и нейното изящество преминавало върху роклята.

„Не смятай настоящия момент за вечност“.

Фугаи:

Покажи ми лицето си.

Ньоген:

Не ми харесва това лице.

„Не се проявявай, преди да бъдеш роден“.

Фугаи:

Човек би трябвало да се научи да чете без букви.

Ньоген:

Аз разчитам десет хиляди китайски черти, но те не ме безпокоят.

Генро:

В съответствие с думите на Чаошуан аз ще ви попитам, монаси.

Фугаи:

Напред! Ще отговоря на какъвто и да било въпрос.

Генро:

Първо, можеш да отидеш където си поискаш, но какво са пътищата на птиците?

Фугаи:

На изток или на запад?

Генро:

Второ, би могъл да облечеш всичките си дрехи сега, но какво би могъл да облечеш преди да си се родил?

Фугаи:

Няма цивилизован човек, който да се разхожда сред тълпата на улицата гол.

Ньоген:

Безполезно е да се превежда коментара на Фугаи. От негово име ще кажа: въпросът е твърде добър за да се отговаря на него.

Генро:

Четвърто, можеш да изразиш желанията си, но къде беше преди да се родиш?

Фугаи:

Вълшебникът знае фокуса.

Генро:

Домашното средство на Чаошуан е пипера.
Тока успокоява по-добре от меда,
целта е да се убиват хора.
когато всички са убити, се появява жив човек.
Лъщи трифутов меч.
Буда и патриарсите ще се изплашат.
С всеки удар мечът става по-остър.

Генро:

Трето, смятай каквото си искаш, но какво е настоящето?

93. Лъвът на Тешуан

Веднъж, когато Тешуан работил в градината, видял по пътя да идва един монах. Тешуан заключил вратата.

Фугаи:

Интервюто свърши.

Монахът потропал на вратата. Тешуан попитал: „Кой е?“

Фугаи:

Чудовище!

Монахът отговорил: „Едно лъвче“.

Фугаи:

Лъвът попада в леговището на лисицата.