Това би било добре, но никой не би го разбрал.
Не е лесно да се осъжда този, който си хапе пръста.
Отрежи му пръста
Но той не бива да го прави, докато не минат 110 земни години.
Искате да стигнете Татрей?
Аз бих попитал еднокраката, стара, самотна жена, която продава сандали.
Тя не би могла да разбере какво чувства другият крак.
Защо не тръгнете за столицата бос?
Трудно е да се мие собствения гръб.
В „Аватамсака Сутра“ се казва, че Судхана посетил 110 храма, търсейки учители, срещайки се с мнозина, на които с отдавал почести, докато накрая не стигнал вратите на Татрей. Той се ухапал за пръста, вратите се отворили и той видял Самантабхадра, с което приключили неговите търсения. Китайците имат една поговорка: „Старицата с един крак винаги говори за това колко са удобни сандалите от трева, които тя продава“: Фугаи бил достатъчно съобразителен, споменавайки за миенето на собствения гръб, но какво би казал за моето приспособление от Вулворт, предназначено за тази цел?
88. Езерото на Юшуан
Юшуан попитал един новопристигнал монах: „Откъде си?“
Харесва ли ви атмосферата?
Монахът отговорил: „От Южното езеро“.
— „Много ли вода има в езерото?“
Все още те интересува езерото?
„Малко“. — отговорил монахът.
Той погледнал езерото.
„Толкова дъжд се изсипа, защо не се е напълнило с вода?“ — попитал Юшуан.
Юшуан наистина е поканил монаха да хвърли поглед на езерото.
Монахът мълчал.
Сигурно се е удавил.
Дзен-монасите обичат да живеят в непосредствена близост до природата. Повечето китайски манастири са построени в планините или до някое езеро.
Дзен привежда многобройни диалози между Учителя и монасите за красотата на природата, но сред монасите изглежда има такива, които се смятат за твърде много потопени в природата. Те са истински последователи на Дзен, за разлика от дърдорковците с целия вдиган от тях шум.
Ако бях на мястото на монаха бих казал на Юшуан: „Ще изчакам докато не изчистиш дъното“.
За щастие монахът си замълчал.
Генро понякога ми прилича на… с неговата ненужна аргументация.
Нишката на кармата минава през всичко.
Всичко може да се разглежда като коан.
Признанието го прави барикада. Ако погледнете вътре, ще видите, че там няма никаква барикада.
