разговор между двама много близки хора.
Ако бях на мястото на Куан бих попитал: „Получи ли своя Дзен? Желязната лодка е замръзнала в морето“.
Аз не бих се качил в нея. Коанът от миналото е завършен.
Не споменавайте миналото, живейте с настоящето.
не казвайте, че Куан си замълчал.
86. Яншуан медитира
Веднъж, когато Яншуан седял и медитирал, към него тихо се приближил един монах, и — застанал до него.
Този фокус няма да мине.
Яншуан познал монаха и начертал в прахта кръг, след което погледнал монаха.
Какви са пък тези магии?
Монахът не могъл да отговори.
Отношението на Яншуан напомня на отношението на човек, който, стоейки на брега, спокойно наблюдава как вълните се разбиват в краката му. Ако бях на мястото на монаха, бих изобразил Яншуан, бих си приповдигнал дрехите, за да не ги намокря, и бих излязъл от водата или бих бутнал Яншуан от пейката, казвайки: „Вълни, вълни“.
Този монах с извършел дребен грабеж и не е успял да се измъкне навреме. Уви! Възможността е изпусната. Думата „вода“ не може да утоли жаждата.
87. Чуаню си хапе пръстите
Чуаню, поет-монах, открил една поема, в която прочел думите: „Когато се срещат обучаващи се на Дзен, те могат да се ухапят едни друг за пръстите“.
Обърни внимание на това.
Малцина знаят какво означава това.
Знаете ли, че това е меч, който отсича език?
За това чул Тасю й попитал Чуаню, какво означава тази строфа.
Когато се появява зайче, след него идва ястребът.
Чуаню не отговорил нищо.
И преди ви казах, че той не знае.
Чуаню е написал много прекрасни стихотворения, потвърждаващи неговите постижения, но тези строфи, струва ми се, са откъснати от контекста. Тасю се е обърнал към Чуаню извън стихотворението, и Чуаню се поколебал. Подобно на издателя на скандално „жълто“ вестниче, преследващ само собствената си изгода. Гснро и Фугаи представят този виц за коан за сметка на репутацията на Чуаню.
Ако бях на мястото на Чуаню бих се ухапал за пръстите в присъствието на Тасю.
