Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Когато облаците си отиват, небето
става безпределно.

Ньоген:

Веднъж, когато Кюшуан си почивал, при него дошъл Яншуан и го поздравил. Съненият Кюшуан се обърнал към стената. Яншуан попитал: „Защо направи така?“ „Все още сънувам“. — отговорил Кюшуан. „Не би ли могъл да ми го обясниш?“ — попитал Яншуан, излязъл от стаята и след минута се върнал с легенче вода, за да може Учителят да си измие лицето. След малко и Дзянен дошъл да поздрави Учителя си и тогава Кюшуан казал: „Ето братът-монах току що изтълкува моя сън. А какво е твоето тълкувание?“

Дзянен излязъл от стаята и се върнал с чаша чай за Учителя. Кюшуан отбелязал: „И двамата направихте чудо като Магелан, по предположението, извършващо чудеса, но трябва да поздравя Буда Шакямуни, че той има такива добри ученици в Китай почти две хиляди години след смъртта му.“

84. Единият път на Чиенфън

Един монах попитал Чиенфън: „Един път на Нирвана ни води във всичките десет страни на Буда. Къде започва тя?“ Чиенфън вдигнал тоягата си и начертал хоризонтална линия: „Тук“.

Фугаи:

Белият облак замъглява пътя.

Същият монах по-късно задал същия въпрос на Юнмън. Юнмън вдигнал ветрилото си и казал: „Това ветрило подскача до тридесет и третото небе и хапе възседналото там божество за носа, след това се спуска, потапя се в Източното море и хапе свещения шаран. Шаранът става дракон и донася дъжд“.

Фугаи:

Празните приказки създават буря в синьото небе. Прави от мухата слон.

Ньоген:

Чиенфън показва пътят на Дзен, докато Юнмън преувеличава действието му. Китайците понякога имат склонност да преувеличават нещата. Сферата на микрокосмоса също показва земята на Буда. Защо да не започнем от пътя на амебата? Ако ми бяха задали подобен глупав въпрос, бих отговорил: „Гледай къде вървиш“.

Генро:

Отговорът на Чиенфън напразно провокира наивните хора. Юнмън дрънчи като грахово зърно в празна кутия. Ако този въпрос ми беше зададен, щях да отговоря: „Не виждаш ли, сляп глупако?“

Фугаи:

Аз бих му казал: „Уважавам те, че си преодолял такова разстояние“.

Генро:

Стотици следи следват първия.

Фугаи:

За кого?

Генро:

Те ще украсят с гирлянди всяко поле и градина.
Хайде да си построим колиби.
Източният вятър поклаща цветята.
Всяка клонка има прекрасно годишно време —
цветът на пролетта.
Прекрасна картина на вълшебната страна.

85. Желязната лодка на Дзюаншъ

Когато Дзюаншъ изучавал Дзен под ръководството на Дзюфън, братът-монах на име Куан казал: „Ако постигнеш нещо в Дзен, ще направя желязна лодка и ще отплаваме към висшите морета“.

Фугаи:

Логично изявление.

След години Дзюаншъ станал Майстор. Куан бил негов помощник. Веднъж Дзюаншъ попитал: „Направили желязната лодка?“

Фугаи:

Опитваш се да я преобърнеш?

Куан мълчал.

Фугаи:

Лодката стои добре на водата.

Ньонген:

Дзюаншъ станал монах, когато бил на тридесет години. Преди това бил обикновен моряк. Някои от монасите го наричали презрително „невъзможния монах“.

Забележката на Куан се базира на факта, че по онова време хората не са умеели да строят кораби от желязо, защото са мислели, че това е невъзможно. Тази забележка накарала Дзюаншъ да медитира — в това отношение Дзю-аншъ бил задължен на Куан. Когато Дзюаншъ завършил обучението си, Куан дошъл в неговия манастир да му служи.

Възхищавам се на скромността и сдържаността на Куан и не вярвам Дзюаншъ да е задал въпроса си като отмъщение, за да се възползва от тези думи като от символ на Постижението. Това е бил един