Суийни пристъпи една крачка към Уензди.
— Хайде, обречено старче, наречи ме авантаджия. Ах, ти, хладнокръвен бездушен дърт палач!
От гняв лицето му беше пламнало в мораво. Уензди вдигна помирително ръце.
— Глупости, Суийни. Мери си думите. Лудия го изгледа на кръв.
После каза сериозно, както говорят само много пияните:
— Взел си на работа страхливец. Как мислиш, какво ли ще направи, ако те почна?
Уензди се обърна към Шадоу и каза:
— Писна ми. Върши си работата.
Шадоу се изправи и се взря нагоре, в лицето на Лудия Суийни: колко ли висок
— Досаждаш ни — каза му. — Пиян си. Мисля, че е време да си вървиш.
На лицето на Суийни бавно се ширна усмивка.
— Е, това вече е друго — заяви той.
И замахна с огромен пестник към Шадоу. Той се дръпна, но Суийни го удари под дясното око и на Шадоу му се зави свят.
И боят започна.
Суийни се биеше без стил, без подход, без нищо освен нахъ-сеност: тежки, много бързи непремерени удари, които не улучваха точно толкова често, колкото и уцелваха.
Шадоу се биеше отбранително и внимателно, като отбиваше ударите на Суийни или му се изплъзваше. Усещаше зяпачите наоколо. Масите бяха издърпани с роптаене и недоволство встрани, за да не пречат на биещите се. През цялото време Шадоу чувстваше, че Уензди не го изпуска от поглед и се подсмихва тъжно. Подлагаше го на изпитание, беше си очевидно, но на какво?
В затвора Шадоу беше научил, че има два вида сбивания: сбивания, с които искаш да покажеш, че е по-добре да не ти се изпречват на пътя, при тях се стремиш всичко да е възможно най-зрелищно и внушително, и сбивания за лично ползване,
— Ей, Суийни — рече задъхан Шадоу, — защо се бием?
— За кеф — отвърна Суийни, вече трезвен или най-малкото видимо не пиян. — За да ни е гот. Не усещаш ли как във вените ти плъзва радост, точно както напролет в дървото плъзва сок?
От устната му течеше кръв. От кокалчетата на Шадоу — също.
— И така, как го направи това представление с монетите? — попита Шадоу.
И се дръпна, завъртя се и пое с рамо удара, предназначен за лицето му.
— Още първия път ти казах как го правя — изсумтя Суийни. — Но най-слепи — ау! браво на теб! — са онези, които не слушат.
Шадоу бутна Суийни, той залитна назад и се удари в една от масите; от нея изпопадаха празни чаши и пепелници и се нат-рошиха на пода. Шадоу можеше да приключи с него.
Погледна към Уензди, който кимна и извърна очи надолу към Лудия Суийни.
— Приключихме ли?
Лудия Суийни се поколеба, после кимна. Шадоу го пусна и отстъпи. Запъхтян, Суийни се оттласна от пода и се изправи.
— На друг ги разправяй тия! — изкрещя той. — Ще приключим, когато кажа аз!
После се ухили, метна се напред и замахна към Шадоу. Стъпи върху паднало кубче лед и усмивката му се смени с уплаха, краката му се подкосиха и той падна назад. Тилът му се удари с ясен тъп звук в пода.
Шадоу долепи коляно до гърдите му и попита:
— Още веднъж — приключихме ли с боя?
— Да, безспорно — отвърна Суийни и надигна глава. — Защото радостта изтече от мен, като пикнята на малчуган в басейн в горещ ден.
Изплю кръвта от устата си, затвори очи и заспа с гръмоглас-но величаво хъркане.
Някой потупа Шадоу по гърба. Беше Уензди — пъхаше в ръката му бутилка бира.
Беше по-приятна от медовината.
Шадоу се събуди, опънат на задната седалка на автомобил. Сутрешното слънце беше ослепително, главата го болеше. Седна сковано и разтърка очи.
Караше Уензди. И докато караше, си тананикаше фалшиво. В поставката имаше мукавена чаша кафе. Пътуваха по между-щатска магистрала. Седалката до шофьора беше празна.
— Как се чувстваш в тази прекрасна утрин? — попита Уензди, без да се обръща.
— Какво е станало с колата ми? — попита и Шадоу. — Бях я взел под наем.
— Суийни я върна. Влизаше в сделката, която сключихте снощи. След сбиването.
В главата на Шадоу се промъкнаха притеснителни разговори от предната вечер.
— Останало ли ти е кафе?
Едрият мъж бръкна под съседната седалка и подаде на Шадоу неотворена бутилка вода.
— Дръж. Сигурно си се обезводнил. Засега това ще ти помогне повече от кафето. На следващата бензиностанция ще спрем и ще ти вземем закуска. Трябва и да се пооправиш. Изглеждаш ужасно.
Шадоу отвъртя капачката на водата и отпи. Нещо издрънча силно в джоба на якето му. Той бръкна и извади монета колкото половин долар. Беше тежка и жълта.
На бензиностанцията си купи несесер, в който имаше самоб-ръсначка, крем за бръснене, гребен и четка за зъби за еднократна употреба, опакована с тубичка паста. После отиде в мъжката тоалетна и се погледна в огледалото.
Под едното око имаше синина: натисна я колкото да опита с един пръст и установи, че го боли много; долната му устна беше отекла.
Изми си лицето с течния сапун в тоалетната, после се наса-пуниса и се обръсна. Изми си зъбите. Намокри си косата и я среса назад. Пак изглеждаше размъкнат.
Запита се какво ли ще си каже Лора, когато го види, после спомни, че никога вече Лора няма да каже нищо, и забеляза огледалото, че лицето му трепери, но само за миг.
Излезе.
— Изглеждам отвратително — заяви Шадоу.
— Естествено — съгласи се Уензди.
Той занесе на касата най-различни закуски, плати и тях, и бензина, като на два пъти размисли как да го направи, дали с кредитна карта, или в брой, и с това ядоса младата касиерка, която дъвчеше дъвка. Шадоу видя как Уензди се притеснява все повече и се извинява. Изведнъж му се стори много стар. Момичето му върна парите в брой и прихвана стойността на покупките от картата, после му даде касовата бележка и пак му взе парите в брой, сетне върна парите и взе друга карта. Уензди очевидно бе на път да се разплаче — старец, станал безпомощен заради неумолимия поход на кредитните карти в съвременния свят.
Излязоха от топлата бензиностанция; от устата им излизаше пара.
Отново на път: от двете им страни се изнизваха ливади с пожълтяла трева. Дърветата бяха мъртви, без листа. От телеграфната жица ги гледаха две черни птици.
— Ей, Уензди.
— Какво?
— Доколкото видях, ти изобщо не плати бензина.
— О?
— Доколкото видях, накрая касиерката плати на теб за привилегията да посетиш бензиностанцията. Как мислиш, дали вече се е усетила?
— Никога няма да се усети.
— Какъв си всъщност? Изпечен мошеник ли? Уензди кимна.
— Да — каза. — Сигурно. Покрай другото.
Навлезе в лявото платно, за да изпревари един камион. Небето беше помръкнало, открай докрай сиво.
— Ще завали сняг — каза Шадоу.
— Да.
— Суийни… той наистина ли ми показа как се прави онзи Фокус със златните монети? — О, да.
