— Планът е следният. Утре вечер ще се видим с няколко души, изявени всеки в своята област — само не се стряскай от поведението им. Ще се срещнем на едно от най-важните места в цялата страна. После ще хапнем и ще пийнем с тях. Трябва да ги спечеля за това си начинание.
— И къде се намира най-важното място?
— Ще видиш, момчето ми. Казах едно от най-важните. Мненията с основание са разделени. Предупредих колегите. По пътя ще спрем в Чикаго, защото трябва да взема малко пари. За да посрещнеш гости така, както трябва да ги посрещнем ние, са нужни пари, с каквито в момента не разполагам. После се отправяме към Медисън.
Уензди плати, тръгнаха си и се върнаха на паркинга пред мотела. Уензди метна на Шадоу ключовете от колата. Той подкара към магистралата и излязоха от града.
— Ще ти липсва ли? — попита Уензди. Преглеждаше папка, пълна с карти.
— Градът ли? Не. Тук дори не съм живял всъщност. Като малък не се заседявах дълго на едно място, а тук дойдох вече след като бях навършил двайсет. Това е градът на Лора.
— Да се надяваме, че тя ще си остане тук — отбеляза Уензди.
— Беше сън — каза Шадоу. — Не забравяй.
— Това е добре — вметна Уензди. — Здравословно е да имаш такова отношение. Нощес чука ли я?
Шадоу си пое въздух. После каза:
— Не ти влиза в работата. И не съм я чукал.
— Искаше ли?
Шадоу не каза нищо. Караше на север, към Чикаго. Уензди се подсмихна и започна да проучва картите, като ги разгъваше и ги сгъваше и от време на време си записваше с голяма сребърна химикалка нещо в тефтера.
Накрая приключи. Остави химикалката и сложи папката на задната седалка.
— Най-хубавото на щатите, към които сме се отправили — каза Уензди, — Минесота, Уисконсин, другите около тях, е, че там живеят жени, каквито харесвах, когато бях по-млад. С бяла кожа, със сини очи и с коса, толкова руса, че чак изглежда бяла, с устни, червени като вино, и с кръгли налети гърди, порязани като хубаво сирене с венички.
— Само когато си бил по-млад ли? — попита Шадоу. — Доколкото видях, и нощес се справяше добре.
— Да — усмихна се Уензди. — Искаш ли да знаеш тайната на успеха ми?
— Плащаш ли им?
— Защо да е толкова грубо? Не, тайната е в чара. И толкоз.
— В чара значи? Е, както се казва, или го имаш, или го нямаш.
— Чародействата се учат — отбеляза Уензди.
Шадоу включи радиото на ретростанцията и заслуша хитовете от годините преди да се роди. Боб Дилан запя за проливен дъжд, който щял да се излее, и Шадоу се запита дали този дъжд вече се е излял, или това предстои да стане. Пътят пред тях беше пуст и ледените кристали по асфалта проблясваха като елмази на утринното слънце.
Чикаго дойде бавно като мигрена. Отпърво пътуваха през голото поле, после мяркащите се от време на време селища неусетно се превърнаха в ниски предградия, а предградията — в град.
Спряха пред нисък черен жилищен блок от пясъчник. Тротоарът беше почистен от снега. Отидоха при входа. Уензди натисна най-горния звънец на металния домофон, вместен в ниша в стената. Не се случи нищо. Той натисна отново. После, колкото да опита, започна да натиска и други звънци на други хора от блока — отново никакъв отклик.
— Не работи — обясни кльощава старица, която слезе по стълбите. — Развален е. Обаждаме се на домоуправителя, питаме кога ще го оправи, кога ще ремонтира парното, а той нехае, заради гърдите си заминава за през зимата в Аризона.
Говореше със силен акцент, както предположи Шадоу, източноевропейски.
Уензди се поклони ниско.
— Драга ми Зора, разреши да отбележа, че изглеждаш неописуемо красива. Лъчезарно същество. Не си мръднала. Старицата го изгледа злобно.
— Той не иска да те вижда. Аз също. Само ни навличаш неприятности.
— Защото не идвам, ако не е важно.
Жената изсумтя. Носеше празна пазарска мрежа и беше облечена в старо червено палто, закопчано догоре. Изгледа подозрително Шадоу и попита:
— Кой е този бабаит? Още един от главорезите ти ли?
— Не ме злепоставяй, миличка. Този господин се казва Шадоу. Да, работи за мен, но това е само в твой интерес. Разреши, Шадоу, да те представя на прелестната Зора Вечерняя32.
— Радвам се да се запознаем — каза Шадоу.
Старицата се взря в него като птица.
— Шадоу — повтори тя. — Хубаво име. Когато сенките се издължат, настава моето време. А ти си издължена сянка. — Старицата го огледа от глава до пети, после се усмихна. — Можеш да ми целунеш ръка — подкани го тя и му протегна студената си ръка.
Шадоу се наведе и я целуна. На средния пръст жената носеше голям кехлибарен пръстен.
— Браво на теб — похвали го старицата. — Отивам на пазар. Аз съм единствената, която носи някакви пари. Другите две не знаят как да печелят от гадателство. Казват само истината, а хората не искат да чуват истини. Истината е лошо нещо, притеснява хората и те не идват втори път. Аз обаче умея да ги лъжа, казвам им каквото искат да чуят. Затова аз храня къщата. Как мислите, ще останете ли за вечеря?
— Надявам се — отвърна Уензди.
— В такъв случай не е зле да ми дадете пари, за да купя повече храна — заяви старицата. — Горда съм, но не и глупава. Другите са по-горди от мен, а
Уензди отвори портфейла си и бръкна вътре. Извади двайсетачка. Зора Вечерняя я дръпна от пръстите му и зачака. Той извади още една двайсетачка и й я подаде.
— Това е добре — каза жената. — Ще ви нагостим по царски. А сега се качете по стълбите на последния етаж. Зора Утренняя33 е будна, но другата ни сестра още спи, затова не шумете.
Шадоу и Уензди тръгнаха нагоре по тъмното стълбище. Площадката на втория етаж беше пълна с черни найлонови торби отпадъци, миришеше на прогнили зеленчуци.
— Цигани ли са? — попита Шадоу.
— Зора и семейството й ли? Ни най-малко. Не са
— Но тя предсказва бъдещето.
— Мнозина предсказват бъдещето. И аз се пробвам. — Докато се качваха по стълбите за последния етаж, Уензди се задъха. — Не съм във форма.
На последната стълбищна площадка имаше само една врата; беше боядисана в червено и на нея имаше шпионка.
Уензди почука. Не отговори никой. Той почука още веднъж, този път по-силно.
— Да! Да! Чух ви! Чух ви!
Звук на отключвани ключалки, на дърпани резета, дрънчене на верига. Червената врата се открехна.
— Кой е?
Мъжки глас, стар и загрубял от цигарите.
— Стар приятел, Чернобог34. И един негов помощник.
Вратата се отвори, доколкото го позволяваше предпазната верига. Шадоу видя в здрача сиво лице, което се взираше в тях.
— Какво искаш, Вотан35?
— Като начало просто удоволствието от компанията ти. Имам и да ти съобщавам някои неща. Как му се
