след толкова години не мога да си спомня нито името на момичето, нито лицето му, нито каквото и да било друго за него. Без значение какво е станало след това с живота й, нито какво е постигнала през годините, тя винаги ще си остане за мен „момичето, което направи аборт“.)
— Не — прошепва Кейтлин. — Но нито за секунда не съжалявам.
— Разбира се. Никола е страхотно дете. Трябва да се гордееш с нея.
— Така е.
— Знам, че не постъпих като отговорен възрастен човек — признавам. — Искам да кажа, че тя е на тринайсет и ти си й майка, която е законно отговорна за нея. А кой съм аз? Никой. Та искам да кажа, че ситуацията е наистина особена и че тя не е виновна за нищо. — Усмихвам се. — Е, че е отишла на купона, си е нейна грешка, но останалото — че се свърза с мен и че се виждахме… Просто е била любопитна. Не е искала да наранява чувствата ти. Така че не я обвинявай. Вината е моя. Трябваше да настоявам да ти каже веднага, но… аз не го направих и съжалявам.
— Когато Никола ми призна всичко, много ти се ядосах. Много. Бях и уплашена, защото не знаех нищо за теб и живота ти сега. Не знаех какъв човек си. Тя можеше лесно да попадне в беда… но предполагам, че причината да ти вярва толкова много е по моя вина.
— Защо?
— Защото винаги ме е разпитвала за теб. Дори когато беше съвсем малка. Винаги съм й казвала, че ти не си с нас не защото не я обичаш. А просто защото не знаеш. Винаги се опитвах да те представя в най- добра светлина. Разказвах й за всичко, което ти сподели, че мечтаеш да постигнеш в живота си. Предполагам, че в нейните очи те превърнах в герой. Но действително исках да се гордее с теб. Така че, както казах, вината отчасти е моя. Въпреки това е ужасно, че през цялото време ме е лъгала, че е била в състояние да запази такава голяма тайна от мен. Това не е правилно. Аз съм й майка, най-близкият човек в целия свят. Тя трябва да знае, че може да ми каже всичко.
— Но тя действително може — уверявам я аз. — Просто не е искала да те нарани. Не е искала да си помислиш, че те обича по-малко, защото е пожелала да ме види. И трябва да признаеш, че ако беше ти казала, щеше да е принудена да се справя не само със собствените си чувства към мен, но и с чувството на вина спрямо теб.
— Затова ли ти също не си казал на жена си? — пита остро Кейтлин.
Не отговарям. Заслужавам упрека. Сигурно думите ми са прозвучали като оправдание за лъжата на Никола. Кейтлин веднага ми се извинява.
— Съжалявам. Беше напълно излишно. Всичко е толкова сложно.
— Но ти си права — казвам. — Това е една от причините, поради която не съм казал на Изи.
двама
Кейтлин се засмива тихо, сякаш на себе си. Когато я поглеждам учудено, обяснява:
— Сигурно си мислиш, че съм луда. Просто исках да те попитам как си и ми се видя странно. Не е ли така? След всичко, за което говорим, аз изведнъж ти задавам въпрос, сякаш току-що съм те срещнала на улицата… И все пак — как си?
— Добър въпрос — казвам. — Отговорът е, че определено съм имал и по-добри дни.
— Аз също. — Тя въздиша дълбоко, сякаш се опитва да се отпусне. — Никола ми разказа всичко за теб. Е, по-важните неща. Не мога да повярвам, че си душеприказчик на момиченцата в списание. Но тя ми показа снимката ти в „Тийн Сийн“.
— Вярно, особена работа за възрастен мъж, но все пак е само работа, нали? Когато си журналист, трябва да си готов да вършиш и налудничави неща, за да печелиш хляба си.
— Не искаше ли да свириш в някоя банда?
— Исках да бъда още много други неща през времето, което отмина, откакто се срещнахме с теб. А се захванах да пиша за музика. Ужасно е, но не мога да си спомня каква искаше да станеш ти.
— Учителка. Каквато и станах… От колко време си женен?
— От три години. Но сме заедно от шест.
— Моите поздравления.
— А ти? Срещаш ли се с някого? — питам повече от учтивост, отколкото от желание да чуя отговора, който вече знам. Ако не попитам, ще изглежда, че открито признавам провала й да си намери партньор — провал, който, предполагам, се дължи отчасти и на факта, че има дъщеря в тийнейджърска възраст, за което виновник съм аз.
— Сама съм — отговаря Кейтлин. — Но по-скоро по собствено желание, отколкото поради обстоятелствата. Мисля, че винаги съм изпитвала страх от обвързване. — Тя става и взима някакво списание от масичката в ъгъла на стаята. „Тийн Сийн“. — Не знаех какво да мисля, когато Никола ми каза как те е открила. Всъщност не й повярвах, докато не ми показа снимката ти. Всичко звучеше толкова измислено, прекалено приказно. Първо, ти ставаш Доктор Любов в списание за хлапачки, след което Никола попада точно на теб. Какви са шансовете да те разпознае, след като е виждала само една стара снимка? Не съм сигурна дали аз самата щях да те позная. Беше само една нощ. Толкова, толкова отдавна.
Очите ни се срещат, след което и двамата поглеждаме встрани. Настъпва дълго неловко мълчание.
— Може ли да ти задам един въпрос? — питам.
Тя кима.
— Опитвала ли си се изобщо да ме откриеш?
— Не — отговаря Кейтлин. — През годините измислих около милион различни начини да се свържа с теб. Можех да пиша до хотела, в който бяхте отседнали, или да открия туристическата фирма, организирала ваканцията ви. Знаех в кой университет ще отидеш и какво смяташ да изучаваш — бих могла да изпратя писмото си до факултета ти. Можех да прегледам електоралния регистър и да открия всички Хардинг, които живеят в Стрийтхам. Но не направих нищо. Докато бях бременна, имах да върша много други неща, вместо да те търся. След като през май се роди Никола, трябваше да се справя с ролята си на майка и това беше най-важното. После учих в университета, после карах учителски курсове… Списъкът с извинения е безкраен. Но всеки самотен рожден ден на Никола ми напомня за това, че не те намерих.
цел
— И какво ще правим сега?
— Ти какво предлагаш да правим? — отговаря с въпрос Кейтлин.
— Искам да бъда част от бъдещето на Никола, защото не можем да поправим миналото. Понякога дори не съм сигурен кой съм за нея или каква роля бих могъл да играя в живота й, но знам със сигурност, че тя вече е част от моя живот. Не мога да си представя какво бих правил без нея.
— Тя те обича. Прочетох го по израза на лицето й, когато мислеше, че ще ти причини неприятности. И наистина много е харесала твоята приятелка, в чиято къща са преспали снощи. Изглежда са си направили малко парти тази сутрин.
— Какво ще бъде наказанието й?
— Не съм мислила за това. Не мога да я накажа, защото се вижда с теб, няма никакъв смисъл, а и вече знам, че съжалява, че ме е излъгала за купона. Никола е добро момиче. Мисля, че ще бъде най-добре просто да загърбим всичко и да започнем наново. Без лъжи и без тайни.
Въпреки че вече е късно, Кейтлин и аз продължаваме да говорим, запълвайки празнотите. Разговорът ни бързо става откровен и искрен. Тя ми разказва за последната си връзка и за момента, в който осъзнала, че едва ли някога ще намери онова, което търси. Причината, обяснява, е проста:
— Въпреки че съм готова да правя компромиси, ако става дума за мен, отказвам всичко, което не е поне идеално, когато става дума за Никола.
Замислям се дали при подобни обстоятелства аз бих бил способен да направя такава саможертва в името на любовта.
Сетне Кейтлин предлага да извикаме Никола, за да й кажем, че всичко е наред. Тя излиза, за да я повика да слезе от стаята й на горния етаж, но открива, че Никола е седнала на най-долното стъпало. И така, пред мен Кейтлин й обяснява, че сме изгладили нещата и че всичко ще бъде наред. Разтърсва ме
