е внимателен и постоянно ми купува подаръци. Има само един проблем — много е ревнив. Побеснява, ако някое момче от нашия клас само ме погледне, камо ли ако ме заговори. Това наистина ме съсипва. Какво да правя?
Избирам второ писмо в светлосин плик, надписан със сребристо мастило от без съмнение тийнейджърска ръка
Скъпи Доктор Любов,
Преди около месец на едно парти моят приятел ми измени с друго момиче. Бях много огорчена, но продължих да излизам с него, защото мислех, че го обичам. Миналата седмица обаче бях на купон, където се целувах с друго момче. Сега съм изправена пред двойна дилема: да кажа ли на приятеля си, че съм му изменила? Или да го оставя и да тръгна с момчето, с което се целувах? Той ми се обажда вече няколко пъти и настоява да излиза с мен. Много съм объркана. Какво да направя?
Взимам трето писмо в кремав плик с изрисувана мишка и ъгъла, която дъвче стрък трева. Почеркът прилича на предишното писмо, но мастилото този път е сребристо зелено.
Скъпи Доктор Любов,
Мисля, че съм влюбена в учителя ми по математика. Той е доста млад, на двайсет и няколко, отскоро е в нашето училище. Не знам какво става, но помежду ни наистина има някаква връзка. Хващам се, че го гледам непрекъснато, а понякога улавям погледа му и той не отмества веднага очи. Смяташ ли, че има възможност между нас да стане нещо?
Сравнявам писмото в ръката си с предишното. Написани са с един и същи почерк. Проверявам пощенските печати на пликовете. Първото е пуснато в Кембридж, макар в него да пише, че момичето е от Нотингам. И второто е пуснато в Кембридж, а пише, че авторката живее в Корнуел. Излиза, че шестнайсетгодишната фенка на „Убиецът на вампири“ и четиринайсетгодишната почитателка на Джанет Джаксън са едно и също отегчено момиче от Кембридж, което обича „Тийн Сийн“, „Бъфи, убиецът на вампири“ и Джанет Джаксън, но няма проблеми в живота си, поради което си ги измисля, за да се почувства пълноценно. Ако бях в друго настроение, това щеше да ме разсмее, но сега ме потиска.
Губя си времето с тази работа, погубвам и таланта си. Читателките на „Тийн Сийн“ нямат проблеми. Проблеми имам аз. Събуждам компютъра си, който от доста време спи, отварям електронната поща и започвам да пиша бележка на Джени. Съобщавам й, че ще продължа да водя рубриката още два броя, но че от утре няма да идвам на работа в списанието. След това пиша и на Фран, която за щастие днес е на снимки извън редакцията. Благодаря й за всичко и изразявам увереност, че сигурно някой ден пак ще се срещнем. Натискам бутона за изпращане на писмата, взимам си чантата и излизам от редакцията.
поп
Седя на една пейка в градината в средата на Сохо Скуеър. Времето, макар и не особено топло, е приятно за сезона — достатъчно приветливо, че да примами хората, които нямат какво друго да вършат, да седнат и да убият няколко часа, гледайки небето. Ровя в чантата си за уокмена. Когато бях по-млад, слушах музика по всяко време и при всяка възможност — в работата, на път за там и обратно и в онези редки моменти вкъщи, когато Изи си бе легнала, а аз будувах до четири сутринта, сменяйки албум след албум със слушалки на ушите, потънал в света, който разбирах. Сега копнеех точно за това чувство. Слагам слушалките, затварям очи за всичко наоколо и натискам бутона плей. Но не мога да се скрия дори в музиката, защото всяка песен е свързана пак с Изи. Това са песните, които тя обича, които тя мрази, които просто понася, които я разплакват, които я карат да се чувства щастлива. Неизвестно защо това ощастливява и мен. Дори и в музиката тя е средоточието на всичко. Да се загубя в музиката, означава да се загубя и Изи.
касета
Песен 1: „Save From Harm“ на Масив Атак. Първата песен, която слушах, след като Изи и аз изкарахме първата си кавга, страховита като помитащ всичко тайфун.
Песен 2: „Debris Slide“ на Пейвмънт. Една песен от времето, когато бяхме само приятели и аз се опитвах да я убедя, че бъдещето е на рокендрола, като й го пусках при всяка възможност.
Песен 3: „I Forgot to Be Your Lover“ на Уилям Бел. Соулзапис от шейсетте години, който открих в колекцията на баща ми. Обадих се на Изи по телефона в два след полунощ, за да й го пусна — за мое оправдание, бях пиян.
Песен 4: „Everybody in Here Wants You“ на Джеф Бъкли. Друга песен, която пуснах на Изи по телефона, след като я чух за пръв път. Настоявах, че тя моментално ще се влюби в нея. Така и стана.
Песен 5: „Don’t Believe the Hype“ на Пъблик Енеми. Повтаряхме я непрекъснато в деня, в който боядисвахме всекидневната си. Изи реши, че така боядисваме по-бързо.
Касетата продължава деветдесет минути.
ако
Когато касетата свършва, решавам да се върна вкъщи. Отправям се към Оксфорд Стрийт и докато вървя, проверявам за съобщения на мобилния телефон. Имам три — едно от Джени, която ми заявява, че отказва да наеме друг на моето място, докато не говори с мен, и две от Фран, която ме пита къде съм. Нищо от Изи. Набирам номера на Фран в редакцията.
— Добър ден, „Тийн Сийн“.
— Здрасти, Фран, Дейв е.
— Получих имейла ти. Наистина ли смяташ да се сбогуваш така?
— Не исках да вдигам шум.
— Сигурен ли си, че няма да се върнеш в списанието? Говорих с Джени и тя ми каза, че ще се опита да те убеди да останеш. Няма смисъл да си ходиш.
— Знам. Просто… просто днес прочетох две писма и те бяха така явно съчинени от едно и също момиче, че… Добре де, това ме депресира. Запитах се какъв е смисълът?
— Дейв, смисълът е, че си луд, ако мислиш, че две писма от едно и също момиче имат значение. Ти помагаш на децата. Момичетата, които четат твоята рубрика, се чувстват по-добре, когато ти пишат. Това е добро, нали?
Не отговарям.
— Защо имам чувството, че нещо не е наред — предполага Фран.
