— Настоявам за Ясмин — признава тя.
— Настоявам за Лоуис — не се предавам аз. — Друго предпочитание?
— Адел — предлага Изи.
— Изи — отсичам аз.
— Това е хубаво — прошепва тя.
— Знам — отговарям й.
Събота сутрин при родителите ми в Стрийтхам, южен Лондон
— Мамо, татко — започвам. — Изи и аз искаме да ви кажем нещо.
Двамата с Изи сме се отбили в дома на родителите ми, и да им съобщим добрата новина.
— Ние… — поглеждам Изи и стискам ръката й. — Ние ще си имаме бебе.
Баща ми направо експлодира. Подскача от стола си и без малко да се залепи за тавана.
— Поздравления! Добра работа, сине!
— Това наистина е най-хубавото нещо, което чувам от дълго време насам — добавя мама. Всички в стаята започваме да се прегръщаме, да си стискаме ръцете, да се целуваме и поздравяваме. Опиянявам се като виждам родителите си толкова щастливи. Те настояват да останем за обяд. В мига, в който се съгласяваме, Изи се шмугва в кухнята заедно с майка ми под предлог, че се нуждаела от помощ в приготвянето на обяда. Знаем много добре, че мама няма да й позволи да си натопи дори малкото пръстче в мивката, камо ли да готви. Оставам във всекидневната с татко. Гледаме телевизия и си говорим за злободневни неща.
Неделя следобед при майката на Изи в Оксфорд
Наближава дванайсет часа, Изи и аз седим в кухнята на майка й в Оксфорд. Първоначалният ни план бе Изи да й се обади вчера по телефона и да й съобщи новината, но колкото и да се опитвала, не успяла да го направи. Когато я питам защо, ми отговаря: „Защото искам да видя лицето й.“ И аз веднага разбирам всичко.
Пристигаме при майка й под предлог, че просто минаваме оттук и тя също настоява да останем за обяд. Изи не е сигурна кога ще настъпи най-подходящият момент, за да й съобщи новината, затова ме инструктира да стоя с нея през цялото време, докато приготвя обяда. Моментът очевидно настъпва, докато бели варените картофи, а аз стоя с чайник с гореща вода в едната ръка и пакет пилешки дреболии в другата, като внимателно изучавам инструкцията за приготвяне. Майка й се е навела над фурната, наглеждайки през стъклената вратичка пилето, което е пъхнала да се пече. Точно тогава Изи най-неочаквано изтърсва:
— Хей, мамо, знаеш ли? Имам новини за теб. Бременна съм.
Майка й извръща лице и мълчаливо се разплаква. Въпреки че изглежда неспособна да произнесе и дума, тя все пак успява да каже:
— Баща ти щеше да бъде толкова горд.
И толкоз. Изи също започва да плаче, майка й още повече, сетне прегръща Изи, после прегръща мен, накрая успява да прегърне и двама ни. Всички се прегръщаме. Тя наистина е щастлива.
приятели
Сега, след като моите родители и майката на Изи знаят голямата новина, единствените хора, с които решаваме да споделим на този ранен етап, са нашите най-близки приятели, две двойки: Джени и Тревър и Стела и Лий. Аз предпочитам да си мълчим, докато не добием малко повече сигурност, но Изи ме оборва:
— Това са хората, към които бих се обърнала, ако стане нещо лошо. Така че защо да не им кажем добрата вест?
Няма какво да й отговоря, но въпреки това имам задръжки. Понякога приятелите реагират странно на промените. Особено нашите приятели, чиито отношения не са от категорията, в която вестта за започването на уседнал живот, да не говорим за деца, би предизвикала само сълзи и нищо друго.
те
Тревър е на трийсет и една и работи за фирма, наречена С-Тек. Инсталира софтуер за финансови институции. Преди Джени приятелка му беше Адалия, испанска студентка, която бе срещнал в някакъв клуб в Хокстън. След кратко и страстно начало им се случи онова, което може да бъде описано като най- злокобното скъсване в историята на човечеството, но не и преди Адалия да забременее. Тревър се съгласи да издържа детето според възможностите си, без той и тя да се съберат отново. Нещата помежду им вървяха чудесно дори и след раждането на бебето (момченце, на което тя даде името Тиаго), докато Тревър не тръгна с Джени. Тогава Адалия започна да твърди, че все още е влюбена в него и да използва бебето като начин да си го върне. Уреждаше той да прекара известно време с Тиаго, след което излизаше, преди Тревър да пристигне; оплакваше се на общи приятели, че не й помага за бебето, въпреки че той го правеше непрекъснато. Накрая нанесе и последния удар — прибра се в Испания заедно с детето. Тревър се опита да я придума да остане — дори й каза, че е готов да се върне при нея. Но вече беше прекалено късно. Отначало той летеше да вижда Тиаго винаги, когато можеше, но Адалия продължи да създава непоносими трудности, така че Тревър взе твърдо решение и престана.
Другата страна в тази връзка е гаджето му — Джени. Една от най-добрите приятелки на Изи. Двете се срещнали, когато били по на двайсетина години, тогава Джени закратко работила в списание „Фам“. Сега, когато Джени е на трийсет и една, работата й е тема номер едно на всички партита — тя е главен редактор на „Тийн Сийн — списание за готини момичета“. Джени обича работата си, и за разлика от мен я приема съвсем сериозно. Аз постоянно я занасям, защото по мое мнение това не е сериозна журналистика. От онова, което мога да разбера, тя прекарва по-голямата част от всеки свой ден, обядвайки с рекламодатели, обсъждайки „Даусънс Крийк“4 със своя персонал и възхвалявайки физическите качества на някоя хлапашка група, която в момента е на мода. Тревър и Джени са заедно от осемнайсет месеца и почти половината от това време живеят в един апартамент в Ландбрук Гроув. Доста често ни признават (но никога и взаимно), че са се събрали да живеят заедно прекалено рано. Аз смятам, че те са толкова неподготвени да влязат в света на родителите, че сигурно използват едновременно три метода за предпазване от бременност.
Стела Томас от двойката Стела и Лий е трийсет и три годишна и работи като консултант по набирането на персонал за най-проспериращите компании. Тя е едра и сърдита жена, склонна да излее раздразнението си от света върху приятеля си Лий, с когото живее от една година. Той е на двайсет и четири, почти с десет години по-млад от нея. Докато в началото Стела си въобразяваше, че най-печеното нещо на света е да си имаш гадже-играчка, когато се влюби в него нещата се промениха и сега десетте години разлика започват да я притесняват. Аз харесвам Лий — той приема нещата възможно най-леко и гледа на живота откъм смешната му страна. Докато има достатъчно пари в джоба, за да обикаля кръчмите, ще се самопровъзгласява за щастливото овчарче. Работи в едно кабеларско предаване на име „Хот Поп Шоу“, по цял ден пуши „Марлборо Лайтс“ с други нему подобни и току-що завършили наперени петлета и всички са очаровани от това, че работят в тивито. С една дума, изгледите Лий и Стела да имат деца са такива, каквито и на папата. Може би дори по-малки.
разговор
В девет часа следващата съботна вечер двамата с Изи седим в осветената ни със свещи дневна заедно с нашите приятели. В единия край на масата са струпани празни кутии, в които допреди малко имаше китайска храна. Навсякъде са пръснати пластмасови тубички от различни видове ярко оцветени сосове, а покривката е осеяна с петънца от пържен ориз и парченца кълнове. Изи почуква с вилица по чашата си за вино, за да привлече общото внимание.
