освен това на борда имаше истинско изобилие от хранителни стоки, вина и други спиртни напитки, определени за търговски сделки. Намериха цели сандъци, пълни с консерви, различни храни, херметически затворени в ламаринени кутии, много вино и щурманът веднага нареди на двама от своите хора да изкачат една част от тези запаси на палубата, за да ги натоварят после на сутринта в лодката. В една от каютите откриха и голямо количество ново платно, което също бе обявено за законна плячка.
Непосредствено под каютата се намираше главният склад за хранителни припаси, а вътре в самия него бе преградено с дъски малко помещение, където обикновено държаха стоките, взети за нуждите на екипажа, и в него се слизаше направо през отвор в пода на каютата, покрит с капак.
Щурманът се намираше долу на средната палуба заедно с останалите моряци, държеше фенера и разглеждаше доста дебелата дъсчена стена, за да види дали евентуално няма да е възможно, като откъртят някоя от дъските, да си открият оттук удобен достъп до „килера“.
— Ах, оставете, мистър Браун — каза боцманът, който бе застанал до него, — та тук са забити седем- осемсантиметрови пирони и ще има цял час да се трепем. Много по-удобно ще надникнем вътре отгоре, ако изобщо си заслужава труда. Тук наоколо има предостатъчно за ядене и пиене и ми се струва, че ако сега вземем да свалим ветрилата и да приберем новата верига, ще имаме достатъчно голям товар, пък и по- голяма печалба.
— Шшшт — рече Боб, който бе осветил с фенер стената зад едно буре, за да види дали отзад няма да се покаже някоя врата, която да води към преградното помещение. — Там вътре нещо стене!
— Това е онзи тип в каютата — каза щурманът — навярно въжетата малко са се врязали в месата му, ама тъй му се пада на този твърдоглав негодник!
— Не, мистър Браун — отвърна морякът, — чува се оттук, отвътре… проклет да бъда, ако вътре няма човек!
При тези думи той припряно слезе обратно от бурето, сякаш се страхуваше, че вътре броди духът на някой от убитите или пък че пред него можеше да се появи някакво друго ужасно видение.
Щурманът вдигна предупредително ръка и се заслуша внимателно… в момента цареше мъртвешка тишина. Но ето че отвътре изведнъж се разнесе тихо, но отчетливо стенание.
— Бога ми, имаш право, Боб — възкликна щурманът, — вътре има някакво живо същество и ние трябва да го измъкнем, каквото и да е то — било човек, било куче. Донесете секира… ей там видях една на земята.
Бързо намериха искания от него инструмент и с няколко удара боцманът разби една от дъските. Сега вече можеха да пъхнат секирата зад другите дъски и след няколко минути те изкъртиха от задната стена на преграденото помещение толкова широка част, че спокойно можеха да влязат в тясната стаичка.
Всички те бяха силни, смели мъже, започнали спасителната си работа на този чужд кораб, но въпреки това сърцата им лудо заблъскаха в гърдите, когато, осветявайки пътя си с фенерите, те влязоха в мрачното зловещо помещение, което сигурно щеше да им открие някаква неизвестна страшна картина. Никой не пророни нито дума — безмълвно се прехвърлиха през най-близките изпречили се на пътя им сандъци. Притиснато от палубата, на това място помещението беше толкова ниско, че бяха принудени да пълзят на колене. А онези стонове, станали сега ако не по-силни, то поне по-ясни, им доказаха, че не са се излъгали.
Щурманът пропълзя вътре пръв и държейки високо фенера, на слабата му несигурна светлина различи някакво човешко тяло, което, изглежда, лежеше на пода, овързано с въжета! Но всемогъщи боже, какъв вид имаше само нещастникът! Той лежеше тъй, сякаш е бил захвърлен направо между сандъците, с изпокъсани дрехи, целият окървавен, с ръце вързани отзад на гърба, без да има възможност да изпъне поне краката си. В тялото му мъждукаше само някаква искрица живот. Той имаше може би някакво неопределено чувство за своето нещастие и страдание — но това беше всичко!
Клетникът едва ли беше в съзнание, иначе би извикал нещо на своите спасители, би ги помолил за помощ, но когато четиримата занемели от ужас мъже се струпаха около него, той изобщо не се помръдна, само когато щурманът се надвеси над него, за да повдигне малко главата му, размърда устни и с тих едва доловим глас прошепна:
— Вода!
Щурманът хвърли поглед наоколо. Близо до него зееше отворен сандък с бутилки.
— Какво има в тези шишета? — попита той.
Боб незабавно измъкна една бутилка, приближи я до светлината и прочете:
— Шери.
Без да чака друга заповед, Боб счупи гърлото на бутилката с удар в най-близкия сандък, грабна шапката от главата си, изля вътре виното и го поднесе до устните на умиращия човек. Междувременно боцманът извади ножа си и преряза въжетата, вързани около кървящите и гноясали стави на клетника, и след като щурманът изправи горната част на тялото, двамата успяха да налеят в устата му малко от живителното вино.
Долу обаче въздухът беше толкова спарен и застоял, че даже току-що влезлите отвън мъже едва можеха да го понасят. Възможно беше и да се чувствуваха потиснати от ужасната гледка, но тъй или иначе ги обхвана копнеж по чистия въздух и желанието да се измъкнат от тясното злокобно помещение.
Близо до мястото, където лежеше нещастникът, малки дървени стъпала водеха към някакъв капак на палубата и както скоро се оказа, това бе подът на каютата. В този миг капакът се отвори и Джон, останал на стража при пленника, извика надолу:
— Какво намерихте, по дяволите… какво има?
— Джон, я ни хвърли един чаршаф от някоя койка — подвикна му щурманът в отговор. — Тук лежи някакъв полумъртъв човек, трябва да го изкачим горе.
— Човек ли?
— Бързо… бързо… кой знае дали ще живее достатъчно дълго, за да ни даде някои сведения.
Главата на Джон изчезна от отвора, но само след секунда долу полетя един чаршаф и колкото може по-внимателно и грижливо моряците положиха върху него покрития с рани човек, за да могат по-лесно да го пренесат през люка в каютата.
Това не беше никак лесно, но все пак с помощта на стълбата им се удаде, а щом изкачиха тялото дотолкова, че Джон да хване горния край на чаршафа, скоро нещастникът, междувременно отново изгубил съзнание, се озова в каютата.
И там не биваше да го оставят, защото въздухът беше също застоял и спарен, и без изобщо да го полагат на пода, те го изнесоха навън на чист въздух, за да го сложат да легне на палубата. В това време Джон се втурна в капитанската каюта, грабна окървавения дюшек, при което под него се показа някакъв портфейл, който той пъхна в джоба си. После замъкна дюшека до горе и там настаниха нещастника върху него. Докато един от моряците вадеше кофа с вода от морето, за да измие слепоочията и челото му, щурманът отново се опита да налее в устата му няколко капки вино.
Възбудени от новото си откритие, те нито погледнаха пленника си, нито някой се сети за него. Та нали лежеше здраво вързан в каютата и следователно нямаше как да им избяга. Но той внимателно бе следил всичко и колкото безучастен и равнодушен да се беше показвал досега, то, изглежда, в този момент го завладяха толкова по-необуздани страсти.
Беше потрепнал още при първия шум, когато моряците започнаха долу да разбиват дебелите дъски на преграденото помещение, и макар да не беше позволил на пазача си да забележи какви чувства го вълнуват, той гневно стисна и заскърца със зъби, опитвайки се напразно да освободи ръцете си от стягащите ги примки.
Джон изобщо не му обърна внимание — той чу, че долу ставаше нещо необикновено, и напрегна слух, докато долови гласовете на другарите си под люка, и тогава го отвори. А сега се намираше горе на палубата заедно с останалите и се опитваше да възвърне съзнанието на изпадналия в несвяст човек. А колко необходимо бе присъствието му в каютата именно в този момент!
Там лежеше пленникът и дърпаше въжетата си, но вече не така отчаяно и в сляпа ярост, която да изцежда силите му, а предпазливо и ловко. Беше усетил, че едната примка се бе поразхлабила, и въртейки непрекъснато лявата си длан, полека-лека изхлузваше въжето над палеца си. При това движение кожата му се разрани, но той не чувствуваше болка. От напрежение по челото му изби пот, обаче не усещаше никакво изтощение и ето че в този миг лявата му ръка се освободи. Само за секунда изхлузи разхлабеното въже и
