че му притъмня пред очите. После, когато стигне до повърхността, ще коригира курса и ще дообърне кораба. На тях ще са им необходими броени секунди, за да схванат маневрите му. А щом ги разберат, незабавно ще атакуват, защото иначе ще го изпуснат. Ротанов погледна секундомера. Сега е моментът, не биваше повече да отлага. Той изключи двигателите и включи изведнъж всички локатори. Преди да светнат екраните, корабът потрепера от серия взривове. Около него избухваха ракети. Ротанов почувствува задоволство, защото това означаваше, че онези са се объркали, не са могли да издържат докрай на играта, която всъщност сами предложиха, и не са постигнали неизвестната за него цел, заради която бяха замислили цялата тази сложна инсценировка. Сега се опитваха чисто и просто да унищожат кораба и по този начин признаваха пълното си поражение.
„Ще видим… Противометеорната защита за близко действие работи без локатори, тъй че не съм застрашен от преки попадения, само че и за тях това не е тайна. Сега те ще го ударят с нещо по-солидно.“ Екраните най после загряха и той видя стремително приближаващата се повърхност на планетата. Маневрата беше правилно пресметната. Трябваше му още минута, не повече, после те ще бъдат принудени да насочат ударите си по повърхността на планетата. Едва ли ще рискуват да употребят нещо наистина мощно, а обикновените ракети не са страшни за кораба. Сигурно ще направят опит да го унищожат именно сега, в тези броени секунди. Не бива да губи от погледа си нито един от екраните. Отдолу право към него вече летяха познатите му ракети, цели пет. Те не бяха страшни. Но онази… Отгоре… Хубаво би било да я засече отдалеч. Той бутна с рамо кръга на противометеоритното оръдие и натисна педала. Екраните светеха с равномерна, немигаща светлина. Изстрел не последва… Сега ще трябва да се спусне надолу още по- отвесно, ето всичко, което му оставаше. Двигателите не се включват!… По дяволите локаторите! Нищо няма да му се случи, само да не го улучи тази дяволска ракета… Тъй, сега двигателите включиха! Може би е достатъчно, импулсът беше силен. Ще трябва отново да включи локаторите…
Той го направи точно за една секунда. През това време успя да се убеди, че ракетата, която летеше към него отгоре, ще премине над кораба. Дори да е самонасочваща се, не ще успее да се коригира, твърде голяма е масата й и едва след маневриране отново ще се насочи към кораба. Но вече ще бъде късно, дотогава той ще кацне. Преди да изключи локаторите, двигателите подадоха допълнително ускорение без негова намеса. Сега не знаеше дали ще може да спре. И дори да успееше да намали прекомерната скорост, не е възможно да кацне без локатори. А щом ги включи, не ще може да контролира управлението. Като че ли все пак го бяха поставили натясно… Затвори очи, за да не се разсейва, и се помъчи да си представи изображението на повърхността на планетата, което видя преди секунда на екрана. Мислено продължи движението й, опитвайки се да замени локатора… Ето! Именно в този миг тъмното петно в радиус от няколко километра трябваше да запълни целия носов екран. Той избута напред едновременно и двата ключа на носовите двигатели. Вече нямаше време да се обръща с кърмата напред, за да кацне.
Двигателите изреваха и почти в същия миг корабът потрепера от страшен удар в кърмата, беше пробито полето на противометеоритната защита. За известно време като че ли загуби съзнание, но дори не го забеляза, защото преди корабът да се наклони на дясната си страна, той успя да го изправи с кратко включване на страничните двигатели и още веднъж пое тежестта на кораба върху носовите двигатели, учуден, че те още работят и удържат на своя огнен стълб тази грамада от метал. Секунда-две вися неподвижно неизвестно на каква височина, тъй като висотомерът сякаш полудя след удара. С отчаяние разбра, че това е последната секунда, вече няма да може да се справи с кораба, няма да е по силите му да го приведе в равновесие. Тогава Ротанов плавно притегли към себе си ръкохватката за спиране на реактора, милиметър по милиметър я приближаваше към себе си и почти физически усещаше как намаляват мощността и тягата на носовите двигатели и все повече и повече се приближава невидимата повърхност на планетата. Той изхвърли напред носовите опори и издърпа червената ръчка за аварийно кацане. Почти веднага от двете страни избухнаха четири пиропатрона и откриха дюзите на резервните двигатели за еднократно действие. Те стабилизираха разклатения кораб и го насочиха надолу. Но тяхното действие се ограничаваше до сто метра от повърхността и ако е сбъркал и разстоянието се окажеше по-голямо, корабът с цялата си маса щеше да притисне опорите, щеше да ги смачка и после щеше да се строполи на една страна. Само десет метра ще бъдат достатъчни, за да се превърне корабът в купчина метал. Почти веднага той почувствува лек удар, двигателите изключиха автоматично, щом опорите докоснаха повърхността, сетне всичко утихна. Още секунда-две проскърцваха амортисьорите, едва-едва се разклатиха преградните стени, после и това престана. Улученият кораб стоеше здраво на опорите, значи Ротанов беше успял да осъществи това немислимо сляпо кацане. Изчака още малко, за да види дали ще продължи обстрелването. Ала други взривове не последваха.
Когато отвори вратата на шлюза, видя, че гората наоколо бе обхваната от пламъци. Тя гореше някак насила, с димящ червеникав пламък и изглеждаше странно от четиридесет метра височина. Дърветата закриваха само опорите, останалата част от огромния кораб се извисяваше доста над тях и беше чудесна мишена. Какво чакаха, защо не стреляха? Тишината, нарушавана само от пращенето на пожара, му се стори оглушителна. Няма защо да стрелят… Ако е сгрешил и се е приземил далеч от базата, те първи щяха да дойдат при него и щяха да се опитат да завэемат кораба, а не да го разрушат. Трябваше да се подготви за срещата. Ротанов вдигна глава нагоре и огледа задната част на кораба, поела върху себе си единственото промъкнало се през защитата попадение. Опашните плоскости бяха доста смачкани, а може би бяха разместени и кърмовите дюзи. Всички тези неща са дреболии. Не беше пострадал пространственият реактор, а това бе най-важното. Защитната система принуди ракетата да се взриви встрани от кораба и пое върху себе си основния удар. Пожарът постепенно стихваше. Гората гореше някак безропотно и пламъците на пожара се задушаваха от парцалите гъст черен дим. Откъм изток в пожарището се появиха прозирки, след час-два огънят окончателно щеше да спре. И все пак опожареното място около кораба беше доста голямо и никой не би успял да се промъкне незабелязано до него. Залисан с проверката на малкото оцелели охранителни и защитни системи, които не бяха свързани, с централния компютър, Ротанов не преставаше да си блъска главата защо синглитите бяха прибегнали до такъв сложен и хитър метод. Може би са искали да го накарат да приведе в действие пространствения конвертор? Май това е най вероятното. Нали не познават принципа на пространствения преход и сигурно са взели конвертора за ненужна тръба. Искали са да научат какво е предназначението на този неизвестен механизъм. Излиза, че тяхната операция не е била чак толкова безсмислена, но те не са могли да знаят, че конверторът се включва само на околосветлинни скорости в далечния космос… Той едва ли щеше да разбере истинските причини, от които са се ръководили, важното беше, че спечели двубоя и приземи кораба. Сега всичко зависеше от колонистите. Дано техните отряди да пристигнат първи! Може би ще успее да избегне битката и ще вдигне кораба през нощта, за да го закара в базата. Вероятно от дима на пожара Алфа изглеждаше виолетова, почти червена. Вече докосваше хоризонта, когато Ротанов забеляза в далечината някакви фигури, които се насочиха към кораба. Те вървяха спокойно, без да се крият, и той веднага се досети, че това е отряд колонисти. Те се радваха на кораба като деца на нова играчка. Пръснаха се по всички помещения, разглеждаха всеки механизъм. Наложи се временно да затвори командните помещения, тъй като те не познаваха устройството на кораба и можеха да попаднат в опасно положение. Ротанов едва успяваше да отговаря на многобройните въпроси. Когато радостта от благополучния изход на сложната операция попремина, заедно започнаха да обмислят какво да правят по-нататък. Ловците бяха открили в покрайнините на града три ракетни установки, които обстрелваха неговия кораб, и ги бяха извадили от строя. Но можеше да има и други. Затова решиха да вдигнат кораба, когато съвсем се стъмни. До базата оставаха само десет километра и Ротанов се надяваше да направи този последен скок с включени локатори. Според сведенията на ловците синглитите прекратяваха всякаква дейност, щом паднеше мрак. Този факт имаше някаква връзка с тяхната биология и те тепърва щяха да го изясняват, сега беше важно друго — управляващите предаватели на синглитите няма да могат да им попречат. Нощем са страшни само люсовете, но нито един от тях не е в състояние да се промъкне през защитното поле на кораба. Час след като се стъмни, корабът плавно се спусна на площадката на съвета близо до основната база на колонията.
Не може да бъде! Ротанов остави настрана поредния блок. Пред него имаше голям чертеж. Линиите подскачаха пред очите му. Вече десети ден седеше на площадката пред кораба и се мъчеше да разбере поне основния принцип, по който работеше чуждата апаратура, вместена в четирите пластмасови кубчета. Откри по повърхността приблизително деветстотин контактни точки. От тях към вътрешността на кубчетата бяха изведени тънки като косъм проводници. На екрана на електронния търсач Ротанов можеше да разгледа
