— Не, нарича се хеликоптер и не може да напусне планетата. Успял е да стигне дотук само на доста по- голям транспорт от моя — звездна фрегата или нещо подобно. Явно разполагат с опасни сили и са дошли преди мене. И все пак за какво са им необходими тези бомбардировачи и хеликоптери?… Те могат да ни изпозастрелят във въздуха от значително разстояние. Ще трябва да се пазим от тях, господарю Могиен.
— Онуй чудо идваше откъм земите на хората-къртици. Надявам се, че не са ни изпреварили.
Роканон само кимна, кипящ от гняв при мисълта за това черно петно върху залеза, за тази хлебарка върху чистата местна повърхност.
Които и да бяха чужденците, взривили без предупреждение мирен изследователски кораб, те очевидно възнамеряваха да проучат планетата и да я завземат за колонизация или за военни цели. Разумните форми на живот — а такива наоколо имаше поне три вида, и всичките с ниско технологично ниво на развитие — щяха да бъдат игнорирани, поробени или пък унищожени, в зависимост от факта кое ще се стори най- удобно на нашественика. Агресивните цивилизации се интересуват
Да, помисли си гостът, докато наблюдаваше как двамата недорасли разседлават животните и ги пускат за нощния им лов, може би тука е слабото място и на самия Съюз. Посещенията в този район бяха започнали през миналия век с тласък в прогреса на един от видовете към доатомно равнище, без дори да проучват останалите континенти и да се установи контакт с всички заслужаващи раси. Той беше сложил край на това и в последна сметка успя да организира етнографска експедиция, за да узнае нещо повече.
Разбира се, Роканон не бе глупак и не си правеше илюзии. Даже резултатите от собствената му работа тук щяха да послужат съответно само като изходен материал, въз основа на който да се насърчи технологичното развитие на вида или културата, сметната за най-перспективна. Така Вселенският съюз се готвеше за срещата си с последния враг. Стотина планети вече бяха обучени и въоръжени; още хиляда се запознаваха със стоманата и колелото, с трактора и реактора. Но специалистът по разумни форми, чиято задача беше да изследва, не да поучава и който бе живял в няколко изостанали свята, силно се съмняваше в мъдростта на подобна позиция, щом се залага единствено на оръжието и машините. Изцяло под влиянието на агресивните, изработващи оръдия на труда народи от Центавьр, Земята и съзвездието Кит, Съюзът гледаше с пренебрежение на някои умения и способности, свойствени за интелигентните раси. Той съдеше според твърде ограничени критерии.
Тази планета, която все още не притежаваше дори собствено име, а само обозначението Фомалхаут II, може би никога нямаше да привлече достатъчно внимание, тъй като при откриването й не бе отбелязан нито един вид, стигнал в развитието си по-далеч от лоста и наковалнята. Отделни нации на други планети биха могли да получат по-бърз тласък, за да бъдат използвани като съюзници, когато извънгалактическият враг се върне. А
Роканон си спомни, че Могиен му предложи мечовете на Халан, та да воюват с флота сврьхсветлинни бомбардировачи. Ами ако се окажеше, че тези бомбардировачи не са нищо повече от бронзови саби в сравнение с потенциала на противника? И врагът владееше като оръжие например мозъчната енергия? Няма ли да бъде по-умно, ако се постараят да научат още за формите и възможностите на телепатичните сили? Политиката на Съюза бе прекалено тесногръда и се пропиляваха редица шансове, а сега очевидно беше довела и до бунт. Да речем, че метежът на Фарадей отпреди десет години е бил успешно потушен. Това означаваше, че някоя нова планета на обединението, усвоила бързо военното изкуство и добре въоръжена, напоследък е решила да създаде своя собствена империя, отрязвайки си солиден къс от звездната карта.
Етнографът, Могиен и двамата чернокоси слуги вечеряха с корав, но вкусен хляб от кухнята на Халан, пиха жълт васкан от кожената манерка и скоро легнаха да спят. Високо над малкото им огнище се издигаха дърветата, чиито тъмни вейки се огъваха под тежестта на островърхите черни шишарки. Посред нощ в листата зашумоля ситен студен дъждец. Ветрогоните се върнаха на разсъмване и още преди да изгрее слънцето, четворката отново бе на път, летейки към бледите пясъци на залива, обитавани от хората- къртици.
По пладне кацнаха сред глинесто поле. Роканон и двамата слуги — Рахо и Яхан — безпомощно се оглеждаха. Не се забелязваха никакви признаци на живот. Благородникът заяви с безпрекословната увереност на кастата си:
— Ще дойдат!
Те действително дойдоха: шестима ниски, набити хуманоиди, каквито беше видял преди години в музея, едва стигащи до гърдите му и до кръста на Могиен. Бяха голи, с белезникавосива кожа като глината, върху която стъпваха — истински деца на подземията. Когато се обадиха, тръпки побиха Роканон, понеже бе невъзможно да се каже кой от тях говори. Сякаш бяха всичките, но с един-единствен рязък глас. „Частична колониална телепатия“ — спомни си етнографът бележките в наръчника и погледна с уважение грозните човечета, които притежаваха такъв рядък дар. Тримата му високи спътници явно не се вълнуваха от подобни чувства. Видът им беше мрачен.
— Какво търсят ангиар и техните слуги при Владетелите на нощта? — попита някой от хората-къртици, а може би цялата група наведнъж на „общия език“ — един от местните диалекти, използван универсално.
— Аз съм Господарят на Халан — отвърна Могиен, извисяващ се сред тях като някакъв гигант. — С мене е Роканон, Повелител на звездите и пътищата до края на нощта, служител на Съюза на Всички светове, гост и приятел на Халанския род. Въздайте му нужните почести! Отведете ни при онези, които са достойни да разговарят с нас. Има думи, дето трябва да бъдат изречени, защото скоро ще завали сняг през лятото, ветровете ще задухат в обратна посока и дърветата ще започнат да растат с корените нагоре!
За учения бе същинско удоволствие да го слуша, макар речта на младия благородник да не се отличаваше с кой знае какъв такт.
Джуджетата бяха застинали в недоверчиво мълчание.
— Това истина ли е? — попита накрая един от групата или всичките вкупом.
— Вярно е: водата в морето ще се превърне в дърво, а на камъните ще им поникнат пръсти! Водете ни при вашите главатари, които знаят какво значи Звезден повелител, и да не губим повече време!
Отново се възцари тишина. Застанал сред дребните пещерни люде, Роканон изпитваше неприятното чувство, че край ушите му бръмчи с невидими крила рояк насекоми. Най-сетне решението беше взето.
— Да вървим — заявиха хората-къртици и ги поведоха по лепкавия терен.
Те спряха внезапно, събраха се в кръг и се наведоха, приближавайки глави. Когато се изправиха, пред очите на пътешествениците зейна яма, от която стърчеше краят на стълба — входът към Нощното царство.
Двамата слуги останаха да чакат навън с животните, а пък Могиен и Роканон слязоха по стъпалата в подземния свят на пресичащи се, разклонени тунели, прокопани в глината и укрепени с грапав цимент. Бяха огрени от електрически лампи и вмирисани на пот и развалена храна. След тях безшумно крачеха с плоските си сиви ходила техните стражи. Заведоха ги в слабо осветена, кръгла пещера, наподобяваща въздушен мехур в скалното напластяване, и ги оставиха сами.
Ето че двамата зачакаха, но никой не се появяваше.
За какъв дявол е трябвало първата експедиция да избере тъкмо тия хора и да ги препоръча за членове на Съюза? Етнографът имаше обяснение, не твърде ласкателно. Може би пионерите изследователи са били от студения Центавър и с удоволствие са се скрили в дупките на гдемиар, спасявайки се от ослепителните потоци светлина и топлината на грамадното слънце от типа А-3. Според тях на планета като тази всички разумни същества би следвало да живеят под земята. За Роканон жарката бяла звезда и светлите нощи, озарени от четири луни, резките промени във времето и нестихващите ветрове, плътният въздух и слабото притегляне, позволяващи огромно разнообразие от летящи твари, бяха не просто приемливи — те го изпълваха с възторг. Да, но точно по същата причина на него му беше по-трудно да съди обективно за хората-къртици. О, без съмнение бяха умни. Освен това притежаваха дара на телепатията (явление, далеч по-рядко и трудно разбираемо от електричеството например), ала първите експедиции, изглежда, не са му обърнали внимание. Пришълците бяха дали на гдемиар генератор, космически кораб-автомат с програмиран маршрут, малко математика плюс някое и друго потупване по рамото… и ги бяха оставили да се оправят сами. Какво ли са правили дребните подземни човечета оттогава нататък?
