Той положи ръце върху раменете на възрастния човек и го целуна по бузата, забравяйки за момент, че този братски поздрав, разпространен на Анарес, може би не е приемлив на Урас.
Атро, обаче, сърдечно го прегърна в отговор и го погледна със замъглени, сиви очи. Шевик разбра, че той с почти сляп.
— Скъпи мой Шевик! — каза той. — Добре дошъл в А-Йо, добре дошъл на Урас, добре дошъл вкъщи!
— Толкова години си изпращахме писма, в които всеки оборваше теорията на другия!
— Ти винаги оборваше моите по-добре. Почакай, имам нещо за теб — каза стария човек и започна да тършува из джобовете си. Под кадифената университетска тога той носеше сако, под него жилетка, риза и може би още нещо. Всяка от тези одежди, включително и панталоните, имаше джобове. Шевик гледаше като хипнотизиран как Атро прерови шест или седем джоба, всичките пълни с разни неща. Накрая той извади малко кубче от жълт метал с поставка от полирано дърво.
— Ето — каза той, взирайки се в предмета. — Сигурно си чувал, това е наградата „Сео Оен“ и е за теб. Парите са в твоята сметка. Заповядай. С девет години закъснение, но по-добре късно, отколкото никога.
Ръцете му трепереха, докато връчваше наградата на Шевик.
Тя тежеше доста — жълтия куб беше от чисто злато. Шевик стоеше безмълвен, с наградата в ръце.
— Не знам за теб, но аз ще поседна, млади човече — каза Атро. Всички се настаниха и дълбоките меки кресла, които Шевик вече беше изследвал, привлечен от странната, нетъкана кафява материя, с която бяха покрити. Усещането беше като при допир с човешка кожа.
— На каква възраст си бил преди девет години, Шевик? Атро беше най-известният жив физик на Урас. Той не само излъчваше достойнство, съобразно възрастта си, но бе свикнал открито и самоуверено да приема дължимото уважение, с което всички се отнасяха към него. Това не беше нещо ново за Шевик. Той приемаше такъв тип авторитетно поведение, а освен това беше доволен, че най-накрая някой се обърна към него само по име.
— Бях на двадесет и девет, когато завърших „Принципите…“, Атро.
— На двадесет и девет? Милостиви Боже! От един век насам ти си най-младия получател на наградата „Сео Оси“. Аз я получих чак на шейсет… На колко години си бил, когато ми писа за пръв път?
— Около двадесетгодишен.
Атро беше поразен.
— Тогава реших, че си най-малко на четирийсет!
— Какво става със Сабул? — поинтересува се Ой. Той беше дори по-нисък от повечето урасци, които и без това изглеждаха ниски на Шевик и имаше плоско, приятно лице с черни като въглени очи. — Имаше период от шест или седем години, през който вие престанахте да ни пишете, но Сабул поддържаше връзката с нас, въпреки че никога не е разговарял е нас по време на нашите радио сеанси с Урас. Чудехме се какви са връзките ви е него.
— Сабул е старши преподавател в Института по физика в Абиней — каза Шевик. — Работили сме заедно.
— Една ли се нуждаем от обяснение. Ой. Беше съвсем ясно, че Сабул е по-стар, ревностен съперник на Шевик, които постоянно си пъха носа в книгите му — рязко се намеси четвъртия човек на име Чифойлиск. Той беше набит, мургав мъж на средна възраст и имаше деликатните ръце на кабинетен работник. Той беше единственият, чието лице не беше обръснато изцяло: беше си оставил малка брадичка, която отиваше на оловносивите му коси. — Няма нужда да се преструвате, че всички одониански братя са изпълнени само с братска любов — продължи той. — Човешката природа си е човешка природа.
Шевик не отговори. От неудобната ситуация го извади внезапна бурна кихавица.
— Нямам кърпичка — извини се той, изтривайки изскочилите в очите му сълзи.
— Вземете моята — предложи Атро и извади снежнобяла кърпичка от някой от многобройните си джобове. Докато Шевик я взимаше, един настойчив спомен проряза сърцето му. Спомни си как дъщеря му Садик, малко момиченце с черни очи, казваше: „Можеш да споделиш кърпичката, която аз използвам“. Този скъп спомен беше непоносимо болезнен за него. За да избяга от него, той се усмихна и каза първото нещо, което му дойде в главата:
— Алергичен съм към вашата планета. Така каза докторът.
— Милостиви Боже! Надявам се, че няма да кихате така през цялото време? — допита Атро, взирайки се в него.
— Не е ти идвал още вашият човек?
— Моят човек ли?
— Слугата. На трио време той трябваше да ви донесе някои неща, включително и кърпички, докато започнете сам да пазарувате. Нищо специално. Страхувам се, че няма голям избор на готови облекла за човек с вашия ръст!
Шевик бавно осмисли думите на Пе (той говореше бързо и провлачено, което отиваше на хубавите му меки черти) и каза:
— Много мило 14 моя страна. Знаете ли — той погледна Атро, — чувствам се като Просяка — каза Шевик и се усети, че повтаря думите, с които се бе обърнал към доктор Кимо на „Майндфул“. — Не можах да си донеса пари, защото пие не използваме: не можах да донеса и подаръци, киното ние нямаме нищо, което да ви липсва. Прието дойдох „с празни ръце“, като добър одонианец.
Атро и Пе го увериха, че той е техен гост, че и дума не може да става за плащане и че за тях е било удоволствие.
— Освен това — кисело добави Чифойлиск, — правителството плаша сметката.
Пе му хвърли рязък поглед, но вместо да му отвърне, Чифойлиск погледна направо в Шевик. На мургавото му лице се появи изражение, което той не се опита да прикрие, но Шевик не можа да го разгадае: погледът беше или предупредителен, или съучастнически.
— В него заговори неопитоменият тувиец — изсумтя старият Атро. — Шевик, настина ли не носите нищо със себе си? Книги, нови разработки? Очаквах да донесете книга, която ще направи още една революция във физиката. Тези настоятелни млади хора горят от нетърпение така, както аз на времето очаквах „Принципите…“. Върху какво работите в момента?
— Четях Пе. Имам предвид труда на доктор Пе за еднородната вселена, за Парадокса и Релативизма.
— Чудесно. В момента Сайо е нашата звезда. Сайо, надявам се, че ти самият не мислиш така… Но както и да е, това няма нищо общо. Къде е вашата Обща теория на Темпоралността?
— В главата ми — каза Шевик, усмихвайки се широко и сърдечно.
След кратко мълчание Ой го попита дали е чел един труд върху относителността на физика Айнщайн от Тера. Не, Шевик не беше го чел. Те бяха много изненадани от този факт, освен Атро, който вече нищо не можеше да изненада. Пе бързо изтича до стаята си и донесе един екземпляр, преведен на йотийски.
— Тази теория е на няколкостотин години, но в нея има много интересни идеи за нас — обясни Пе.
— Може би — намеси се Атро. — но никой от тези инопланетни физици не може да разбере нашата физика. На Хейн я наричат материализъм, на Тера — мистицизъм и след това отказват да се занимават с нея. Не оставяй това модно увлечение но всичко чуждо да те заблуди, Шевик. Те нямат нищо за нас. Да размърдаме собствените си мозъци, както казвате баща ми.
Старецът отново изсумтя и се надигна от стола си.
— Ела да се разходим из парка. Шевик. Нищо чудно, че се разболяваш, затворен тук.
— Докторът каза, че трябва да остана в стаята си три дни, защото може да се… заразя? Или да заразя?
— Скъпи ми приятелю, никога не обръщай внимание на докторите.
— Но в този случай може би е по-добре да ги послушаме, доктор Атро. — предложи Пе със спокоен, помирителен тон.
— Та нали докторът е изпратен от Правителството… — каза Чифойлиск с явна злоба в гласа си.
— Сигурен съм, че е най-добрият, който са имали в момента — сериозно отвърна Атро и се отправи към вратата, без да поднови поканата си към Шевик. Чифойлиск излезе с него. При Шевик останаха двамата по-млади и те дълго си дискутираха по физически проблеми.
