боздугани, осветявани от съскащите факли. Лицата им също бяха осеяни с метални шипове, които се подаваха от ушите, веждите и през ноздрите им. Като че ли бяха забивали гвоздеи по лицата си. Главите им бяха бръснати. В двамата мъже нямаше почти нищо човешко, още по-малко пък цивилизовано. Приличаха на животни, покрити със стомана и сажди.
Носеха къси мечове, но не ги изтеглиха. Явно не се страхуваха от Сестрите ни най-малко.
— Император Джаганг… — прошепна с нескрит ужас Сестра Улиция.
Император Джаганг!
Шокът от тези думи разтърси Калан до дъното на душата й.
Нещо в представата й за този човек, създадена от далечния поглед върху армията му и от минаването през местата, опустошени от нея, караше Калан да се страхува от него дори повече, отколкото от Сестрите. Неговата мъжественост добавяше още едно непознато измерение на заплахата, която той излъчваше.
Доколкото й беше известно, Сестрите бяха направили всичко възможно, за да стоят далеч от Джаганг, а ето че той седеше пред тях. Изглеждаше спокоен, като човек, който държи положението в ръцете си. Не беше разтревожен. Очевидно дори и Сестрите на мрака не го притесняваха.
Калан знаеше, че тази среща не беше случайна. Беше предварително замислена.
Освен страха от Джаганг, породен от дочути разговори между Сестрите, както и от факта, че те съзнателно избягваха този човек, имаше и нещо друго, по-дълбоко, някаква тъмна заплаха, стаена дълбоко в душата й, почти като неуловим спомен, чиято зловеща сянка тя само смътно усещаше.
Когато Калан крадешком погледна встрани, видя, че Сестрите стоят като замръзнали по местата си — сякаш се бяха вкаменили. Лицата им бяха мъртвешки бледи.
Сестра Улиция беше облякла синята си рокля, специално избрана за срещата с Тови. Сега тя беше покрита с прах не само от катеренето по стръмнината, но и от слизането в утробата на планината. Сестра Армина носеше рокля с бели маншети на китките и бяла яка около врата. При създалите се обстоятелства в прашния гроб и застаналите отпред хилещи се грубияни маншетите и яката изглеждаха смешни. Сестра Сесилия, която беше по-стара и по-старомодна, но обикновено спретната, с къдрава прошарена коса, сега изглеждаше на ръба на лудостта.
Джаганг мрачно изгледа трите Сестри. Калан знаеше, че той се наслаждава на момента, на техния нескрит ужас. Ако Сестрите можеха да направят нещо в тази ситуация, Калан беше сигурна, че вече биха го сторили.
Сестра Армина бързо облиза устните си.
— Ваше превъзходителство — каза почтително тя. Калан си помисли, че това е жалък опит за любезен поздрав, очевидно породен от паника, а не от уважение.
— Ваше превъзходителство — добави не много по-успешно Сестра Сесилия.
Калан рядко беше виждала Сестрите да проявяват предпазливост и дори тревога, но никога не ги беше виждала уплашени. Никога не би предположила, че са способни да изпитват страх. Видът им винаги бе показвал, че държат положението под пълен контрол. Сега от обичайната им надменност не бе останала и следа.
И трите се поклониха сковано като три кукли на конци.
Когато се изправи, Сестра Улиция се помъчи да потисне обхваналия я ужас. Въпреки че явно беше много уплашена, любопитството и непоносимата тишина я подтикнаха да заговори.
— Ваше превъзходителство, какво правите тук?
При зададения така невинно, типично по женски въпрос в кошмарния поглед на Джаганг грейна лукава усмивка.
— Улиция, Улиция, Улиция… — рече той и въздъхна тежко. — Ти наистина си изключително глупава кучка.
И трите моментално паднаха на коляно, като че ли отгоре им се бе стоварил невидим юмрук. Заскимтяха жално.
— Простете, ваше превъзходителство, имахме предвид…
— Знам точно какво имахте предвид. Знам всяка малка мръсна подробност, която се таи в главите ви.
Калан никога не беше виждала Сестра Улиция уплашена, камо ли разтреперана от ужас.
— Ваше превъзходителство… не разбирам…
— Естествено, че не разбираш — каза той и злобно се усмихна, когато тя не се доизказа и млъкна. — Нали тъкмо затова вие сте на колене пред мен, а не аз пред вас. А много би ви се искало второто, нали, Армина?
Когато погледът му се премести върху Сестра Армина, тя извика сподавено. От ушите й шурна кръв, която започна да се стича на тънки струйки по бялата й като сняг шия. Като се изключи лекото треперене, тя не помръдна. Ръцете на Джилиан се вкопчиха в Калан, която я придърпа покровителствено към себе си, опитвайки се да я успокои, макар че пред този мъж не би могло да има никакво успокоение.
— Значи вие сте хванали и Тови? — попита Сестра Улиция, все още толкова изненадана от развоя на събитията, че не можеше да се ориентира в тях.
— Тови! — Джаганг избухна в смях. — Тови! Та Тови е мъртва много отдавна!
Сестра Улиция го изгледа ужасена.
— Мъртва ли?
Той махна пренебрежително с ръка.
— най-после беше изпратена на онзи свят от един наш общ приятел, много неверен и коварен приятел. Да ви кажа, Пазителят на подземния свят беше много ядосан от неспособността й да му служи. Изобщо не можете да си представите колко беше ядосан. — Той отново се усмихна, втренчил поглед в жените. — Ще разберете това едва след като приключа с вас в този живот.
Сестра Улиция сведе глава.
— Разбира се, Ваше превъзходителство.
Калан забеляза, че Сестра Армина се е подмокрила. Сестра Сесилия изглеждаше така, като че ли всеки миг ще се разплаче.
— Ваше превъзходителство — осмели се Сестра Улиция, — как успяхте… искам да кажа, нали връзката…?
— Вашата връзка! — възкликна Джаганг и отново избухна в смях, като заудря по масата. — О, да, вашата връзка с Господаря Рал. Вашата трогателна лоялност към Господаря Рал, която ви „защитава“ от способностите ми на пътешественик по сънищата.
Сърцето на Калан се сви, когато чу, че Сестрите са влезли в някакъв съюз с Господаря Рал. По някаква причина тя имаше по-друго мнение за този човек. С тъга разбра, че се е заблуждавала.
— Ние не сме тези, които нападнаха Ричард Рал — извиси глас той и закърши престорено ръце, като явно цитираше нещо, казано от Улиция в миналото. — Джаганг го преследва и иска да го унищожи, а не ние. Ние сме тези, които ще упражнят силата на Орден и тогава ще дадем на Ричард Рал това, което само ние ще имаме власт да му дадем. То е достатъчно, за да запази връзката ни и да ни предпази от пътешественика по сънищата. — Той престана да се преструва. — Вашата лоялност и преклонение пред Господаря Рал са трогателни. — След това стовари юмрука си върху масата. Лицето му почервеня от яд. — Наистина ли, тъпи кучки, вярвате, че една подобна връзка с Господаря Рал, за каквато мечтаехте, ще ви спаси?
Калан си спомни как Сестрите бяха казвали същото, но тогава тя не можа да разбере какво имат предвид. Защо Ричард Рал би трябвало да има нещо общо с тези злобни жени, камо ли пък да влиза в съюз с тях? Нима това беше вярно? Нима той не е по-добър от тях? Нещо в цялата тази работа й се струваше лишено от логика. Ако те се бяха заклели, че ще му бъдат верни, защо тогава откраднаха кутиите от двореца му?
— Но връзката е магия… — рече едва чуто Сестра Улиция и млъкна.
Джаганг се изправи. Това накара трите да занемеят от ужас и да се разтреперят още повече. Калан беше сигурна, че ако можеха, биха отстъпили поне крачка назад, а дори и повече.
Той поклати глава, като че ли не можеше да повярва, че са толкова глупави, та не могат да разберат.
— Улиция, аз бях там, в главата ти и наблюдавах цялата срамна случка. Бях там в онзи ден преди
