години, когато ти предложи плана си на Ричард Рал. Трябва да ти кажа, не вярвах, че наистина си сериозна. Не можех да повярвам, че е възможно да си толкова глупава, че да си помислиш, че можеш да сключиш такава сделка, с която да се освободиш от мен.
— Но всичко беше обмислено — би трябвало да успеем.
— Не, нямаше начин да стане такова нещо. Идеята беше абсурдна и налудничава. Обаче ти си повярва, че е осъществима.
— Щом като сте били в главите ни — попита Сесилия, — защо ни позволихте да повярваме, че сме успели?
Мрачният му поглед се спря върху нея.
— Не помниш ли, че още първия ден, когато застанахте пред мен, ви казах всичко? Да контролираш е много по-важно от това да убиваш. Тогава ви казах, че бих могъл да ви убия и шестте, но каква полза от това? Докато сте под мое влияние, вие не ме заплашвате и мога да ви използвам по толкова много начини. Не, разбира се, че не си спомняте, защото вместо това предпочетохте да се заблуждавате, че сте достатъчно умни, за да ме изиграете с абсурдната си идея за връзката към Ричард Рал. Мислехте се за твърде умни, за да бъдете надхитрени, и сега отново стоите тук, пред мен, без да съм ви изпускал нито за миг от контрол.
— Значи просто сте ни оставили… да действаме според плана си, така ли? — попита Сестра Сесилия.
Джаганг сви рамене и заобиколи масата.
— Можех да ви спра във всеки един момент — стига да поискам. Знаех, че ви държа в ръцете си. Но какво бих спечелил с това? Само още няколко Сестри на мрака, а аз вече имах достатъчно. Е, вече не са толкова много — Той се надвеси над тях. — Много от вас проявяват склонност да умират заради каузата на Ордена. Но с вас — каза Джаганг и се изправи — се получи нещо много интересно — имах Сестри на мрака, които разбираха от някои неща. — Той почука с дебелия си пръст слепоочието си. — Имахте коварни планове и знанията да ги постигнете. А имахте дълъг опит от престоя ви в подземията на Двореца на пророците, където се съхраняват хиляди книги, между другото, вече изгубени завинаги. Независимо колко неразумни се оказваха понякога плановете ви — защото, вижте сегашното си положение, не може да ви се отрече, че притежавате познания, получени от десетилетията обучение, нито пък че всички ваши планове наистина са неприложими.
— Значи сте знаели през цялото време за тях? От онзи ден с Ричард Рал?
Джаганг мрачно изгледа Сестра Улиция.
— Разбира се, че знаех. Знаех за плана ти още в момента, когато той се зароди в главата ти. — Той заплашително сниши глас: — Вие си мислехте, че аз се появявам само в сънищата. Не е така. Мислехте си, че когато сте будни, не съм в главите ви. Обаче аз бях там. Улиция, щом като вляза веднъж в главата ти, оставам в нея завинаги. Каквото и да помислиш, когато и да го помислиш, аз го знам. Знам всяка мръсотийка, която си замислила. Виждам го. Всяка мисъл, всяко действие, всяко долно желание. Знам го, все едно че е изказано гласно в момента, в който ти е дошло наум. Тъй като не издавах присъствието си, вие наивно вярвахте, че не съм там. Но аз бях там. — Той поклати заплашително дебелия си пръст. — Да, Улиция, аз бях там. Когато разказахте на Ричард Рал за вашия план, как искате да му се закълнете във вярност срещу някой, на когото той много държи, е, тогава наистина не можах да повярвам, че се надявахте планът ви да проработи.
По някаква причина Калан усети, че я прониза тъга, чувайки, че Ричард Рал е държал много на някого. Предположи, че от деня, в който беше в красивата му градина, беше започнала да чувства дълбока лична връзка с него, изразяваща се дори и само в някои общи мисли за красивото в нещата, в природата и изобщо в света около тях. Обаче сега чуваше, че той се бе споразумявал със Сестрите на мрака и че е имал някого, на когото е държал много. Това я накара да се почувства още повече забравена и безлична. Запита се къде й е бил умът.
— Но … но … — заекна Сестра Улиция — той проработи… Джаганг поклати глава.
— Сделка за вярност при вашите условия, вярност дори и когато продължите да работите за неговото унищожение, дори и когато продължите да работите за всичко, срещу което той е заставал, лоялност дори и тогава, когато продължавате да се кълнете във вярност на Пазителя на отвъдния свят, вярност, която е предопределена от вашите егоистични желания, си е просто това — едно желание. А желанието не се превръща в действителност само защото го искате.
Калан изпита поне известно облекчение, щом чу, че Сестрите са продължавали да работят за унищожението на Господаря Рал. Може би това означаваше, че той всъщност не им е съюзник. Може би по някакъв начин беше като нея, беше използван против волята му.
— Не можех да повярвам, докато слушах как диктувате условията за лоялността си към него — продължи Джаганг, размахвайки величествено ръце — и твърдяхте, че подобна лоялност ще пречисти вас, а не него. Имам предвид, ако си изсмучехте от пръстите някакви свои вярвания. Улиция, защо не си спестихте някои неприятности, защо решихте, че само с една гола упоритост ще направите мозъка си непроницаем за един пътешественик по сънищата? Това би било също толкова ефикасно, колкото един щит. — Той поклати глава. — Боже мой, Улиция, колко жестоко е постъпила природата, като не ти е позволила да имаш своите ирационални желания. — Той махна с ръка. — Също толкова учудващо е, че и твоите Сестри ти повярваха. Знам, защото бях и в техните мозъци и наблюдавах как се радваха при мисълта, че ще бъдат освободени от присъствието ми само защото ти твърдеше, че можеш да се включиш във връзката към Господаря Рал посредством собственото си разбиране за лоялност.
— Но вие ни позволихте да го сторим — каза Сестра Улиция, все още не напълно дошла на себе си. — Защо не ни наказахте още тогава?
Джаганг сви рамене.
— Имах на разположение много Сестри, които бяха под контрола ми. Това беше една интересна възможност. Научавам много неща от познанията на другите. Научаването на такива неща дава на човек сила, която в противен случай не би имал. Реших просто да разбера какво можете да постигнете, ако бъдете оставени сами на себе си, и да разбера какво можете да научите за мен. В края на краищата, бих могъл да ликвидирам всяка от вас когато си пожелая, ако се отегча от малкия си експеримент. Имаше моменти, когато много се изкушавах да го направя, като например този, не много отдавна, когато Армина каза, че много щяло да й хареса да води Джаганг за носа и да го кара да прави каквото тя си поиска. — Той повдигна вежда. — Спомняш ли си това, Армина? Не се притеснявай, ако ти е излязло от главата. Ще ти го напомням от време на време, просто за да ти опресня паметта.
Сестра Армина вдигна ръка като за молитва.
— Аз бях само …
Той я изгледа заплашително и тя млъкна, неспособна да изрече докрай извинението си.
— Да, аз бях там през цялото време — продължи той. — Да, видях всичко. Да. Бих могъл да ви смачкам по всяко време. Но аз имам нещо, което вие нямате, Улиция. Имам търпение. С търпение човек може да премести планини… или пък да ги заобиколи, или да ги изкачи.
Вие можехте да се докопате до Ричард Рал още тогава, когато му предложихте нашите условия, или да го спипате в лагера му. Наистина можехте да го спипате и в лагера му. Вие го омагьосахте и той беше ваш. Можехте да приключите с него. Тогава защо не го направихте? Защото имахте по-мащабен план. Затова го оставихте на мира, като си мислехте, че връзката ви с него е вашата защита, и същевременно продължихте да се стремите към нещо, което беше по-ценно за вас.
— Но вие нямахте нужда от него — настоя тя. — Вие просто можехте да го ликвидирате.
— Е, въпреки че убиването на хора за наказание е полезно нещо, то не може да ви донесе същата полза, каквато можете да имате, когато са живи. Да вземем вас трите например. Смъртта не е кой знае какво голямо наказание, а само награда да преминете в другия живот, ако сте служили на Създателя в този. На вас трите обаче ще бъде отказана Светлината на Създателя. Каква полза бих имал от това? Ако даден човек е жив, мога да го накарам да страда. — Той се наведе по-близо. — Не си ли съгласна?
— Да, Ваше превъзходителство — успя да каже със сподавен глас Сестра Улиция, а от ухото й потече кръв.
— Някои части от плана ви ми харесаха — каза той и се изправи. — Намерих ги за много полезни за целта ми — такива неща като кутиите на Орден. Защо трябва да убивам Ричард Рал? Имам възможност да го
