беше опрял върху масата.
Усмихна се на Калан и каза:
— Ножът ми ще свърши по-полезна работа, отколкото ти беше замислила, не смяташ ли?
Калан помисли дали да не си замълчи, но не можа да се сдържи:
— Другата работа ми хареса повече. Трябваше само да се бях прицелила по-добре. Ако го бях сторила, нямаше да водим този разговор.
Той се усмихна като че ли на себе си.
— Може би. — Отпи голяма глътка вино от една чаша, преди да забие зъби в къса месо, забоден на върха на ножа.
Докато наблюдаваше Калан и дъвчеше, Джаганг каза:
— Свали си дрехите. Калан примигна.
— Моля?
— Свали си дрехите. — Джаганг посочи с ножа. — Всичките.
Тя стисна зъби.
— Не. Ако искаш да ги сваля, трябва да ги разкъсаш сам. Той сви рамене.
— Ще го направя по-късно просто за свое забавление, но сега ги свали.
— Защо?
Той повдигна едната си вежда.
— Защото така казах.
— Не — повтори тя.
Взорът на кошмарните му очи се прехвърли към сестра Улиция.
— Разкажи на Калан за палатките за мъчение.
— Ваше превъзходителство?
— Разкажи й за големия опит, който имаме в убеждаването на хората да правят каквото пожелаем. Разкажи й какви мъчения прилагаме.
Преди Сестра Улиция да заговори, Калан каза:
— Просто започвайте да ме измъчвате. Не ми се слуша как ще започнеш да ги изреждаш като някоя стара квачка. Сигурна съм, че би предпочел да започна да страдам, затова нека караме направо.
— О, мъчението не е за теб, скъпа. — Той откъсна едно бутче от печена гъска и посочи с него към млада жена, застанала зад гърба му: — Мъчението е за нея.
Калан погледна към внезапно паникьосалата се жена, а после изгледа намръщена Джаганг.
— Какво?
Той отхапа от тъмното гъше месо. Мазнината потече между пръстите му. Изсмука я от пръстените си.
— Е — рече императорът, докато късаше висящото месо, — може би аз ще трябва да обясня. Виждаш ли, ние извършваме едно мъчение, при което инквизиторът прави малък разрез в долната част на корема на въпросния човек. — Извърна се и посочи с гъшето бутче към корема на младата жена, точно под пъпа. Месото остави мазно петно върху голата плът. — Точно тук. След това — продължи, обръщайки се той, — инквизиторът вкарва челюстите на едни клещи дълбоко в корема и ги върти, докато успее да стисне с тях някое тънко черво. Вътре е доста хлъзгаво и човекът, подложен на тази процедура, не лежи неподвижен, докато тя трае, ако разбираш за какво намеквам, така че обикновено минава малко време, докато инквизиторът успее да защипе точно това, което търси. След като успее, започва да изтегля навън някой и друг метър от него. Изпитанието си го бива.
Той се наведе и придърпа към себе си още един свински бут.
— Ако не направиш това, което казах, тогава всички ще отидем в палатките за мъчения. — Той посочи с парче месо от бута наляво. — И ще оставим един от нашите опитни инквизитори да го направи на това момиче зад мен.
Той хвърли смразяващ поглед към Калан.
— А тъй като ти отказваш да направиш това, което ти се казва, ще трябва да гледаш цялата тази агония. Ще трябва да слушаш крясъците й, да я чуваш как се моли да бъде пощаден животът й, да виждаш как изтича кръвта й, как вадят жизненоважни за нея вътрешности. След като човекът извади някой и друг метър навън, той започва да навива червото на една пръчка като прежда, за да изглежда тази пихтиеста маса спретната и прибрана. След това ще спре и ще ме погледне. В този момент аз отново любезно ще те помоля да направиш това, което съм наредил. Ако отново откажеш, тогава бавно ще извадим още няколко метра от нейните деликатни, кървави вътрешности и ще ги навием на пръчката, докато всички ще чуват нейните крясъци и молби да бъде умъртвена. Цялата процедура може да продължи доста дълго. Това е едно изключително бавно и болезнено мъчение. — Джаганг весело се усмихна. — А после ще я видиш как агонизира в предсмъртни мъки.
Калан погледна към момичето. То не се беше помръднало, но беше пребледняло като захарта, с която беше пълна една купа на масата.
Джаганг продължи бавно да дъвче, а после отпи голяма глътка вино.
— След това можеш да наблюдаваш как хвърляме безжизненото й тяло в каруцата за мъртъвци заедно с другите осакатени тела на хора, които са били разпитвани. После ще предложа на Улиция и Армина да изберат дали да бъдат изпратени в палатките, за да забавляват хората ми, които имат твърде похотливи желания, или пък ще предпочетат да измислят начини как да използват яката около шията ти, за да ти причиняват повече болка, отколкото си изпитвала досега. Условието ще бъде да не ти позволяват да припадаш. Естествено ще искам да можеш да почувстваш всичко.
Отвън глъчката, която вдигаше армията, продължаваше, без да спира, но в шатрата настъпи гробна тишина. Джаганг си отряза още едно парче от кървавото говеждо печено. И продължи:
— След като Сестрите изчерпят въображението си, аз мисля, че този стимул може да ги наведе на някои интересни идеи, тогава лично ще те пребия до такава степен, че ще бъдеш само на косъм от смъртта. След всичко това ще ръзкъсам дрехите ти и ще останеш да стоиш съвършенно гола пред мен.
Кошмарните му очи се вторачиха в нея.
— Изборът е твой, скъпа. При всички случаи накрая ти ще се подчиниш на заповедта ми и ще застанеш гола пред мен. Кой метод избираш? Решавай бързо. Няма да ти дам да избираш отново.
Калан нямаше избор. Беше безсмислено да се съпротивлява. Преглътна и веднага започна да разкопчава ризата си.
Четиридесет и четвърта глава
ДЖАГАНГ ЗАГРЕБА ШЕПА ОРЕХОВИ ЯДКИ от една сребърна купа и подхвърли няколко в устата си. Усмихна се, доволен от победата си, докато гледаше как Калан започна да се съблича. Самодоволният му вид я караше да се чувства още по-изоставена и безпомощна.
Беше сигурна, че лицето й беше станало тъмночервено. Повече не се опита да се съпротивлява на заповедта му. Знаеше, че трябва да подбира внимателно моментите, когато да влиза в бой, а този определено нямаше да й донесе победа. Запита се дали изобщо щеше да има друг. Започна да се съмнява, че това е възможно. За нея нямаше да има спасение. Това беше нейният живот, бъдещето й, всичко, което я очакваше. Занапред нямаше на какво да се надява, нямаше причини да очаква нищо добро.
Колкото е възможно по-безцеремонно тя хвърляше дрехите си на куп, докато ги събличаше, без да си дава труда да ги сгъва. Когато приключи и беше свалила всичко от себе си, остана приведена сред настъпилата в шатрата мъртва тишина, без да поглежда към Джаганг, защото не искаше да среща похотливия му поглед и победоносната му усмивка. Опита се, доколкото й беше възможно, да не показва, че трепери.
— Изправи се — каза Джаганг.
Калан се подчини. Изведнъж се почувства уморена не от физическо усилие, а от всичко. За какво се бореше тя? Какъв живот би могла да има? Нямаше никаква възможност да бъде свободна някога, да очаква, че може да бъде обичана, да се чувства в безопасност. Какъв беше шансът й да има някога щастлив живот?
Никакъв.
