Заради Джаганг. Той я искаше за себе си. Не беше мъж, който ще позволи на подчинените си да се възползват от неговия трофей на трофеите. Би я поискал за себе си. Представи си го, легнал върху нея, и я побиха студени тръпки. Обаче сега непосредственият й проблем беше не Джаганг, а тези мъже. В един момент, когато мина покрай един войник, който беше с гръб към нея, успя да измъкне ножа от ножницата на бедрото му. Направи го така, че Сестрите да не забележат. Мъжът се огледа, почувствал смътно нещо, но въпреки че се загледа право в нея за момент, отмести поглед и продължи разговора си.
Мъжете, сред които се движеше, бяха все още от кръговете около императорския стан, но скоро щеше да излезе от тях и да тръгне между редовите войници. Те пиеха, смееха се, играеха комар и си разказваха истории около огньовете. Сред тях имаше коне. На много места се виждаха фургони. Някои вече бяха опънали груби палатки, други готвеха над огньовете или пък спяха.
Тя видя също, че в палатките водеха жени. Никоя нямаше бодър вид. Видя жени да излизат от някоя палатка, за да бъдат веднага сграбени от чакащи мъже, които ги завличаха в следващата палатка. Калан си спомни, че Джаганг беше споменал за възможността да изпрати Сестрите в палатките за наказание. Когато чу риданията на жените в тези палатки, я изби пот при мисълта за собствената й съдба, когато се върнеше в палатката на Джаганг. Колкото и ужасна да й се струваше мисълта, че може да бъде вкарана в онези палатки, Калан не можеше да изпита съжаление за Сестрите. Дори в крайна сметка да бъдат изнасилени от тези мъже, според Калан това нямаше да е достатъчно наказание за тях. Заслужаваха да им се случат много по-лоши неща.
Един от мъжете наблизо погледна към нея. По очите му Калан разбра, че я е видял. Гледаше я втренчено. Устата му остана отворена, изумен от късмета си да види как една такава жена му се набутва, така да се каже, право в ръцете. Докато се надигаше, преди напълно да се изправи, Калан разпра корема му от горе до долу и бързо продължи напред, сякаш не се беше случило нищо. Напълно изненадан, онзи направи жалък опит да задържи червата си, които бликнаха навън. Преви се одве и падна на земята със сподавен стон, заглушен от общата врява наоколо. Когато се строполи и червата му се разляха в пръстта, другарите му извърнаха глави към него. Едни бяха шокирани, други се засмяха, но всички си помислиха, че той просто е участвал в бой с ножове. Калан не забави крачка и не се обърна. Продължи да върви, като си напомняше за задачата си — да стигне до скалата, да заобиколи от другата страна и да се върне в шатрата. Да изпълни заповедта на Джаганг. Когато от тълпата изскочи един мъж и се втурна към нея, тя стегна мускули и като използва собствената му инерция, заби ножа си под ребрата му, като разкъса важни органи. От зейналата рана и под натиска на тежестта му ръката й хлътна в горещите му вътрешности. Онзи се строполи като чувал с пясък, без да гъкне, и Калан разбра, че го е убила. Като спомен от кратката им схватка сега цялата й ръка беше в кръв. Къде ли се беше научила да прави такива неща? Имаше чувството, че ги върши инстинктивно — както емоциите идват по естествен път, без да ги викаш. Не можеше да си спомни нищо за себе си, но явно помнеше как да използва оръжие. Реши, че трябва да е благодарна за това. Продължи да си проправя път сред морето от войници и стигна до едно място, където цареше особено оживление. Мъжете се бяха отдръпнали, за да оставят празно пространство в центъра, където два отбора играеха Джа’Ла. Десетки хиляди войници се бяха скупчили наоколо и с викове насърчаваха ту единия, ту другия отбор. Играта беше дивашка и груба, лееше се кръв, чуваха се възторжени викове.
— Виж ти, виж! — възкликна един от лявата й страна. — Я каква хубава курва ми е дошла на гости!
В момента, когато тя се обръщаше към него, друг мъж я сграбчи за китката, изви я и й взе ножа. В миг двамата се нахвърлиха отгоре й, отмъквайки я от тълпата, събрала се да наблюдава играта.
Калан се помъчи да се освободи, но те бяха много по-силни, освен това я изненадаха. Тя се ядоса на себе си, че допусна да бъде хваната изневиделица. Другите мъже наоколо не забелязаха нищо. Те не я виждаха. За тях беше невидима, но не и за двамата, които я бяха притиснали помежду си, за да я скрият от останалите и да не се наложи да се бият с тях за сочната плячка. Все едно, че беше сама с тях двамата. Единият мушна ръката си между краката й. Дъхът й спря от внезапното насилие. Когато той се наведе към нея, тя успя да освободи китката си. В следващия миг замахна и стовари лакътя си право в лицето му и му счупи носа. Той се просна ничком, като крещеше от болка, а кръвта бликна по бузите и очите му. Другият се засмя, съзрял в това възможност да я има само за себе си. Хвана я за китките с едната си грамадна лапа, докато с другата опипваше плячката си. Калан се дърпаше и извиваше, но той беше прекалено грамаден и силен за нея. Не можеше да се измъкне от хватката му.
— Много се съпротивляваш — прошепна той в ухото й. — Какво си мислиш? Че можеш да не изпълняваш свещения си дълг към войниците на Ордена? Мислиш си, че си прекалено добра, за да обслужваш палатките? Е, да, ама не си. Ето я моята палатка. Дойде време да изпълниш дълга си.
Калан се изви, понечи да го ухапе, докато той я влачеше към празната палатка наблизо. Онзи я зашлеви с опакото на ръката си. Ударът я замая. Глъчката от лагера заглъхна. Мускулите й като че ли не я слушаха и тя не можеше да окаже достатъчна съпротива на войника, докато той я влачеше към палатката.
Изведнъж пред погледа й изплува лицето на Сестра Улиция. Никога досега не се беше радвала да види някоя от Сестрите, но сега се зарадва.
Сестрата за миг отвлече вниманието на мъжа от Калан, а след това притисна пръсти отстрани на челото му. Почувствала се най-после свободна, Калан отскочи назад, когато похитителят й падна на колене и се хвана с ръце за главата, крещейки от болка.
— Стани — каза му Сестра Улиция — или ще ти се случи нещо много по-лошо.
Той се изправи на разтрепераните си крака.
— Имаш заповед веднага да отидеш в шатрата на императора, за да служиш като специален страж.
— Специален страж? — Онзи я изгледа объркан.
— Точно така. Ще пазиш тази непослушна млада дама за Негово превъзходителство.
Мъжът погледна заплашително Калан.
— С удоволствие.
— С удоволствие или не — мърдай! Това е заповед на самия император Джаганг. — Тя посочи с пръст назад през рамото си. — Оттук!
Войникът сведе глава, явно страхувайки се от магическите й способности. Изгледа Сестрата с нескрито отвращение. Тези хора явно нямаха особено добро мнение за родените с дарбата.
— Скоро ще се видим пак с теб — закани се мъжът на Калан, преди да побегне, за да изпълни заповедта.
Калан видя, че Сестра Армина дава на мъжа със счупения нос същите нареждания. От шума наоколо не можеше да чуе думите й, но онзи явно я чуваше, защото се вцепени от страх, поклони се и побягна след първия мъж.
Сестра Улиция насочи вниманието си отново към Калан.
— Сълзите няма да ти помогнат. Хайде, тръгвай!
Калан не й възрази. Колкото по-скоро приключеше всичко, толкова по-добре. Тръгна веднага, като си казваше, че извади късмет, като елиминира двама от четиримата, които можеха да я виждат. Трябваше да заобиколи множеството около играта, което отново беше изпаднало в неистов възторг. По едно време се наложи да се надигне на пръсти, за да види къде е скалата. После се отправи нататък.
Докато се приберат в шатрата на Джаганг, бяха събрали общо петима мъже. Всичките стояха пред шатрата и чакаха заповеди, включително и този с разбития нос. Той я погледна гневно, докато тя мина покрай него, ескортирана от двете Сестри.
След като Сестра Улиция я освободи от войника, Калан беше успяла бързо да се въоръжи. Сега обаче се беше погрижила да си осигури два ножа, по един за всяка ръка. Държеше дръжките им в юмруците си, а остриетата бяха прилепнали плътно към китките й, за да не могат Сестрите, които я следваха отдалеч, да ги видят. Беше успяла да убие още шестима мъже, които можеха да я виждат, без Сестрите да разберат това. Не беше трудно. Мъжете не виждаха никаква заплаха в една гола жена. И много бъркаха. Благодарение на непредпазливостта им тя успя да забие бързо и безшумно ножовете в тях. Глъчката от пиянстващите, крещящи и биещи се войници в лагера беше толкова силна, че Сестрите така и не забелязаха мъжете, които Калан ликвидира. Тя не успя да се отърве от всички, които я бяха видели, защото Сестра Улиция и Сестра Армина или бяха твърде наблизо, или я следяха внимателно и веднага се втурваха на помощ, като моментално съобщаваха на войниците за новото им назначение като специални стражи. В такива моменти Калан пускаше ножовете на земята и се скриваше сред тълпата, за да не могат Сестрите да заподозрат
