В този момент не искаше нищо друго, освен да се свие на кълбо и да се разплаче, или просто да спре да диша и краят й да настъпи. Всичко изглеждаше толкова безнадеждно. Усилията й бяха напразни срещу такава сила, срещу такова множество и срещу такива способности.
Престана да се притеснява. Вече не я интересуваше дали той я гледа. Беше сигурна, че няма да мине много време и той ще приключи с вечерята, след което далеч няма само да я гледа. Нямаше начин да предотврати това. Нямаше никакъв избор. Животът й беше просто една имитация. Без да има възможност да контролира дори такава малка част от живота си, да може да изразява каквото и да било възмущение, животът й нямаше абсолютно никакъв смисъл. Той беше нещо за другите. Тя дишаше, виждаше, чуваше, усещаше вкусове и дори разсъждаваше, но животът й беше напълно безсмислен.
— От входа на шатрата ми се вижда една скала — каза Джаганг и се облегна в стола. — Видя ли я, когато пристигахме?
Калан го погледна; отвътре се чувстваше мъртва. Вече беше готова да прави всичко, каквото й наредят, като покорна робиня. Замисли се върху въпроса му. Да, наистина я беше видяла. Скалата беше доста далеч от шатрата, но си спомни как тъмната река от мъже се изля покрай нея.
— Да, спомням си я — каза с глух глас тя.
— Добре. — Той отпи глътка вино от чашата си. — Искам да отидеш до тази скала. Недей да вървиш направо, а мини по обиколен път. — Императорът повдигна едната си вежда. — Не е нужно да се изчервяваш така, скъпа. Мъжете не могат да те виждат, не помниш ли?
— Тогава защо искаш да го направя? — изгледа го Калан.
— Ти уби двамата ми телохранители — сви рамене той. — Трябват ми повече стражи.
— Отвън е пълно с твои хора.
— Да, но те не могат да те виждат — усмихна се той. — Имам нужда от повече мъже, които виждат.
Калан започна да разбира накъде бие той. Изведнъж се почувства съвсем гола.
— Според мен няма по-добър начин да откриеш мъже, които те виждат, от това да вървиш между тях, като им показваш всичко, което можеш да им предложиш. — Погледът му я опипа цялата, преди да се върне към очите й. — Повярвай, ако някой те вижда, няма начин да не го покаже. Не се съмнявам, че ако момчетата ми могат да те видят като онзи ханджия и момичето в Каска, особено пък в този ти вид, ще зарежат всякаква работа и ще се приближат, за да те поздравят любезно.
Той избухна в смях на собствената си шега. Никой в шатрата не се усмихна, но това, изглежда, не го интересуваше. най-накрая смехът му стихна.
— При всичките хора, с които разполагаме, аз се обзалагам, че ще открием неколцина, способни да те виждат. Сред толкова много мъже би трябвало да има повече „аномалии“, както се изрази Улиция. — Той извърна към нея глава. — Тогава ще имаме стражи, покрай които не би могла да минеш незабелязана, както направи с другите. Виждаш ли, скъпа, ти направи тактическа грешка. Трябваше да пазиш този трик за по- добър шанс за бягство. Сега го пропиля.
Тя не смяташе, че го е пропиляла. Направи това, което искаше — спаси живота на Джилиан. Калан знаеше, че за самата нея няма надежда да бъде свободна, но поне беше дала тази възможност на Джилиан. Обаче нямаше да спечели нищо, ако му го каже, затова реши да не спори с него и той да продължава да си мисли, че така му е дала едно предимство в играта, която играеше с нея.
Освен това Калан не можеше да измисли как да го разубеди да не осъществява плана си. Единствената й надежда беше да остане невидима. Но тя изобщо не се чувстваше невидима. Сякаш още с излизането си от императорската шатра всички мъже в лагера щяха да се вторачат в нея. Вече усещаше похотливите погледи на милиони. Джаганг вдигна ръка.
— Улиция, Армина, вие ще вървите с нея, но на подобаващо разстояние. Ако някой мъж я види, не искам да забележи и вас и да се стресне, без да покаже, че я е видял. Искам всички мъже, които могат да я видят, да бъдат достатъчно нетърпеливи и дръзки, че да зарежат това, което правят, и да се приближат, за да огледат добре нашата дама.
Двете се поклониха.
— Да, Ваше превъзходителство — казаха в един глас. Джаганг престана да се прави на весел и лицето му придоби заплашителен вид.
— А сега тръгвайте. Направете един голям кръг надясно през лагера, за да стигнете до скалата, а на връщане заобиколете от другата страна. Мърдай, жено!
Калан се отправи през меките килими към завесата на входа. Чувстваше похотливия му поглед върху себе си. Отдръпна платнището на входа и мина през отвора.
Когато излезе навън и застана пред разпрострелия се пред очите й лагер, се вцепени от страх. Стегна се и като трепереше при всяка крачка, тръгна между едрите недодялани мъжаги близо до императорската шатра. Очите й се напълниха със сълзи. Почувства се унижена и абсолютно гола пред мъжете в лагера.
Спря при първия отбранителен кръг от войници, ужасена от мисълта, че трябва да премине в следващия. Искаше да крещи от гняв заради унижението, на което беше подложена. Почувства се като хваната в капан от тези, които я контролираха. Не можеше да накара краката си да продължат нататък. Погледна през рамо.
Император Джаганг беше застанал пред шатрата си, хванал за косата жената, която беше заплашил да измъчва. Тя ридаеше безпомощна.
Калан беше направила почти невъзможното, за да спаси живота на Джилиан. Реши да даде всичко от себе си, за да спаси и тази жена, която Джаганг държеше в момента, изправена пред ужасна заплаха. Тя също беше робиня, която нямаше никакъв избор. Само че сега Калан можеше да направи своя избор и да се опита да я спаси от ужасни мъки.
Пак се обърна към шумния хаос на лагера и тръгна. Земята беше твърда и трябваше да внимава къде стъпва, за да избегне не само камъните, но и парчетата счупени съдове, а също и пресния тор. Каза си, че никой от тези мъже не я вижда. Спря при следващия отбранителен кръг, където на пост стояха двама исполини. Погледна мъжа по-близо до нея. Той явно не я забелязваше, гледаше в друга посока. До този момент никой от мъжете не бе показал, че я вижда. Калан се обърна назад и видя, че Сестрите я чакат да продължи нататък. Джаганг продължаваше да стиска жената за косата. Калан разбра посланието и без да губи време, тръгна напред.
Мярна наблизо коне и за момент й мина мисълта да се втурне към тях. Видя се как се мята на гърба на някое от животните, впуска се в галоп и избягва от лагера. Знаеше, че това е само фантазия. Сестрите щяха да изпратят поток от болка през нашийника и да я съборят на земята. Освен това жената, която Джаганг държеше, щеше да умре. А той не беше от хората, които отправят празни заплахи. Изпълняваше заплахите си, за да не си помисли някой, че блъфира.
Калан знаеше, че подобно бягство беше невъзможно, но мисълта за него отвличаше вниманието й от мъжете, които бяха непоносимо близко до нея. Не искаше да мисли за мръсните им ръце, които неизбежно се набиваха в погледа й. Чисто гола, беше абсолютно уязвима. Стоеше сред ширналия се лагер като водна лилия посред голямо вонящо тресавище. Ускори крачка, като си каза, че колкото по-скоро направи кръга, толкова по-скоро ще се върне на сигурно място под покрива на шатрата. Беше ужасно да си помисли, че може да има спасение и сигурност в шатрата на отвратителния Джаганг. Но там поне нямаше да е изложена на показ, а точно в момента това беше най-големият й проблем. Мислите й бяха заети изцяло с него. Трябва да измине разстоянието до скалата и да се върне обратно. Колкото по-бързо го направи, толкова по-скоро ще се прибере в шатрата — освен ако навън, сред тази паплач от войници, не се намереше някой, който да покаже, че я вижда. А в известна степен беше логично да се намери такъв. Вече бе срещнала цели двама души, които я видяха — и то измежду не особено голям брой хора. А тази армия наброяваше милиони мъже. Имаше голяма вероятност да попадне на такива, които можеха да я виждат съвсем добре.
Какво би направила тогава? Погледна през рамо и видя Сестрите далеч назад, отвъд човешкия поток. Ами ако някой от мъжете я сграбчи и събори на земята, а след това я отмъкне нанякъде? най-после Сестрите скъсиха разстоянието, макар че все още бяха доста далече. Калан с тревога си помисли какво би се случило, ако я сграбчи някой, който я вижда. Ами ако цяла група мъже я видят едновременно? Дали Сестрите ще успеят да я отърват от цяла тълпа? При положение, че я следваха твърде отдалеч. Колко ли пъти ще успеят да я изнасилят, преди Сестрите да се появят. Но те биха могли да направят магия. Не, не може да позволят на мъжете да се гаврят с нея. После се замисли откъде у нея тази увереност.
