— Беше най-близо — обясни Ричард. — Зед и Натан държаха да те сложат да легнеш, да ти бъде удобно, за да могат да преценят какво трябва да се направи, за да ти се помогне.
По гъделичкането, което усещаше във вените си, Ничи разбра, че не са се ограничили само до теоретична преценка.
— Двете с Рика те съблякохме и ти сложихме нощницата, която ни даде Зед — обясни Кара в отговор на незададения въпрос в погледа на Ничи.
— Благодаря. Колко време бях в безсъзнание? Какво стана?
— Ами, след като скочи в очертанията на заклинанието онзи ден — заобяснява Ричард — и предизвика светкавицата, за да спреш звяра, верификационната мрежа едва не те унищожи завинаги. След като те измъкнах от там, Зед реши, че преди всичко ти е нужна почивка, затова направи нещо, което да те приспи. Ти не беше на себе си от болка. Според Зед той ти е помогнал да заспиш, за да не се мъчиш. Каза ни, че ще спиш цял ден и цяла нощ, след което ще се събудиш днес на зазоряване. Явно е познал.
Кара стана, изправи се зад Ричард и погледна Ничи.
— Никой не вярваше, че Господарят Рал ще успее да те измъкне за втори път. Според тях духът ти беше отлетял толкова надалеч в отвъдния свят, че нямаше да може да се върне обратно — но той те върна. Изкара те от там.
Ничи премести очи от самодоволната усмивка на Кара към сивите очи на Ричард. По нищо не личеше да му е било трудно. А на нея й беше трудно да си представи как е успял да постигне подобно нещо.
— Чудесно се справи, Ричард — рече тя, с което предизвика усмивка на устните му.
На вратата се почука и двамата с Кара извърнаха глави. Зед отвори предпазливо и надзърна в стаята. Щом видя, че Ничи е будна, влезе.
— О, явно сме се върнали от отвъдното. Ничи се усмихна.
— Злочесто пътешествие. Не го препоръчвам никому. Съжалявам за прозорците, но…
— по-добре прозорците, отколкото да пострада Ричард.
— И аз така си помислих. — Думите му я ободриха.
— Някой път ще трябва да ми обясниш точно какво и как направи. Нямах представа, че някакъв вид магия е способна да счупи тези прозорци.
— Не може. Аз просто… поканих през тях да потекат няколко потока от природна енергия.
Зед я изгледа с неразгадаем поглед.
— Относно прозорците — заключи накрая с премерен тон, — можем да използваме способността ти с двете страни на дарбата, за да ги възстановим.
— Ще се радвам да помогна. Кара пристъпи напред.
— Щом Том и Фридрих се върнат от обиколката си из околността, съм сигурна, че ще помогнат в дърводелската работа. Особено Фридрих умее да борави с дърво.
Зед кимна и се усмихна, после насочи вниманието си към внука си.
— Къде беше? Тази сутрин те търсих, но не можах да те открия. Цял ден те няма.
Ничи разбра, че прозорците изобщо не са най-важната му грижа.
Ричард стрелна с очи статуетката.
— Снощи доста почетох. Щом се развидели, излязох да се поразходя, за да помисля какво да предприема оттук насетне.
— Е, както ти казах, след като развали първата магия около Ничи — въздъхна Зед, — трябва да поговорим за някои от нещата, които спомена.
Стана ясно, че не бе просто проява на случайно любопитство, а целенасочено желание.
Щом Ричард видя, че Ничи се кани да се надигне на леглото, той стана, за да намести вазглавниците зад гърба й. Болката започваше да се превръща в далечен спомен. Зед явно бе направил повече от това да я приспи. Главата й започна да се прояснява. Установи, че е гладна.
— Е, говори. — Ричард се отпусна на стола си.
— Искам да ми кажеш точно как успя да разбереш какво трябва да направиш, за да елиминираш верификационната мрежа — особено толкова сложна мрежа, като свързаната с лавинния огън — продължи Зед.
— Вече ти обясних. — Ричард изглеждаше доста отегчен и изтощен. — Просто разбирам езика на символите.
Зед сключи ръце зад гърба си и закрачи напред-назад. На лицето му се изписа загриженост.
— Да, що се отнася до това, ти спомена, че знаеш доста за „изображенията, свързани със смъртта“. Интересува ме какво по-точно имаше предвид.
Ричард си пое дълбоко дъх, после издиша бавно и се облегна назад. Тъй като бе израсъл край Зед, явно знаеше добре, че когато дядо му иска да разбере нещо, е най-добре просто да отговаря на въпросите му.
Ричард обърна китки на коленете си. Двата сребърни накитника с кожени подплънки, които носеше, бяха обсипани със странни символи. В центъра на всеки от тях, от вътрешната страна на китките му, имаше по едно изображение на Милостта. Това само по себе си беше достатъчно притеснително, тъй като Ничи с очите си бе виждала как Ричард ги използва, за да призове Плъзгата, с която да пътуват. Изобщо не би могла и да си представи какво означават другите символи.
— Всички тези изображения и символи представляват различни неща. Както вече споменах, това е един вид език.
— Език, който ти разбираш, така ли? — посочи с пръст Зед. — Както успя да разгадаеш заклинанието?
— Да. Повечето от тях са начини за бой с меча — така ги разпознах първия път и започнах да ги разбирам. — Пръстите на Ричард тайничко потърсиха успокоение в докосването на ефеса на меча, но той вече не беше на хълбока му. Усети се и продължи: — Повечето от тези символи са същите като изобразените пред анклава на Първия магьосник. Нали се сещаш — върху медните плаки върху актаблемана над изпъстрените червени каменни колони, върху кръглите метални дискове по продължение на фриза, както и издяланите върху корниза.
Той хвърли поглед през рамо на дядо си.
— Повечето от тези символи са свързани с боя с меч. Ничи го слушаше смаяна. Ричард никога не й бе разказвал за символите на китките си. Като Първи магьосник Зед бе натоварен със задължението да съхранява Меча на истината и с привилегията да посочи следващия Търсач на истината, когато му дойде времето. Но по реакцията му Ничи отсъди, че дори той чува за пръв път казаното от Ричард. Вероятно бе обяснимо. В крайна сметка мечът бе изкован преди хиляди години от магьосници с несравнима сила.
— Този съм го виждал. — Зед заби клечестия си пръст в един от символите върху накитниците на Ричард. — Има го на вратата пред анклава на Първия магьосник.
Ричард обърна другата си китка и посочи фигура, като че посипана с пясък, изрисувана най-отгоре на сребърния накитник.
— Както и този.
Зед придърпа по-близо до себе си ръцете на Ричард, за да огледа символите на светлината на лампата.
— Точно така… и двата ги има на вратата. — Присви очи. — Значи наистина вярваш, че те означават нещо и че си се научил да ги разчиташ?
— Ами да, естествено.
Зед, сбърчил сериозно вежди, явно не беше убеден.
— И как мислиш, какво означават?
Ричард посочи един от символите на накитника си и един на шпорите на ботуша си. Същия символ го имаше и на златния колан, пристягащ черната му туника. Досега Ничи не бе обръщала внимание, че там, сред привидно декоративната украса, бе скрит и този символ. Представляваше два триъгълника, опасани от криволичеща двойна линия.
— Това тука показва ритъма на боя, когато си обграден от многочислен противник. Той създава чувство за ритмичност на танца, за движения, които не са сковани в железен калъп.
— Движения, които не са сковани в железен калъп ли? — повдигна вежда Зед.
— Ами да, движението не е сковано, не е статично и лишено от пластичност, но в същото време си
