остава преднамерено, целенасочено. Този символ описва една неразделна част от танца.
— От танца ли? Ричард кимна.
— От танца със смъртта.
Известно време Зед остана зяпнал, преди да успее да си върне гласа.
— Танц. Със смъртта. — Отвътре му напираше поток от въпроси, които той понечи да зададе като че наведнъж, но в един момент се окопити, замълча и се спря на нещо по-простичко: — И как се свързва това със символите пред анклава на Първия магьосник?
Ричард прокара пръст по символите на лявата си китка.
— Тези символи биха означавали нещо само за магьосник воин — всъщност именно така успях да ги разгадая и аз. Символите имат своя смисъл в редица професии. Шивачите рисуват ножици по прозорците си, майсторът, който кове оръжия, изобразява на вратата си ножове, над вратата на кръчма може да се види халба, ковачът се свързва с наковалня или подкова и така нататък. Има знаци, например череп с кръстосани кости под него, които предупреждават за нещо смъртоносно. Така и магьосниците воини поставят символи пред анклава на Първия магьосник.
Още по-важното е, че отделните професии говорят на свой език, имат си специализиран речник, характерен само за тях. Същото е и с магьосниците воини. Езикът на неговата професия е свързан със смъртта. Тези символи тук и пред анклава на Първия магьосник отчасти символизират неговия занаят: да носи смърт.
Зед се прокашля, след което посочи още един символ от накитника на Ричард.
— Ей този тук. Има го на вратата на моя анклав. Знаеш ли какво означава? Можеш ли да ми го обясниш?
Ричард завъртя китката си и огледа звездообразния символ.
— Това е предупреждение да не си позволяваш погледът ти да се фиксира върху едно-единствено нещо. Звездата ти казва да гледаш във всички посоки едновременно, да не пренебрегваш едно нещо за сметка на друго. Това е напомняне, че не бива да позволяваш на врага си да привлича вниманието ти в избраната от него посока. Направиш ли го, ще видиш само онова, което той желае. И така ще бъдеш заслепен, а той ще може да те нападне, без изобщо да го видиш, при което най-вероятно ще изгубиш живота си.
Вместо това, също като звездата, погледът ти трябва да е открит във всички посоки, да не се установява на едно място, но да остава все така проницателен. Да танцуваш със смъртта означава да разбираш врага си и да се слееш с него, да проникнеш в начина му на мислене в рамките на онова, което той знае, така да се каже, да познаваш меча му не по-зле от своя собствен — точното му местоположение, бързината му, следващия му ход, още преди да го е извършил. Отвориш ли полезрението си по този начин, разгърнеш ли сетивата си, ще проникнеш в съзнанието на врага си и ще можеш да се довериш на инстинктите си.
Зед се почеса по слепоочието.
— Значи се опитваш да ми кажеш, че тези символи, характерни за магьосниците воини, всъщност представляват инструкции за използването на меч?
— Думата „меч“ би трябвало да обединява всякакви видове борба — поклати глава Ричард, — не само битката с оръжие. Тя, наред с други аспекти на живота, е свързана със стратегия, с водачество.
Да танцуваш със смъртта означава да си отдаден на стойността на живота — отдаден с душа и сърце, с мисъл, така че да си напълно готов да направиш всичко необходимо за опазването на живота. Да танцуваш със смъртта означава, че си въплъщение на смъртта, дошло да пожъне живите, за да спаси живота.
Зед беше като гръмнат. Реакцията му като че изненада Ричард.
— Всичко това е тясно свързано с нещата, които си ме учил цял живот, Зед.
Лампата хвърляше ръбати сенки по изсеченото лице на Зед.
— Предполагам, че в известен смисъл е така, Ричард. Но в същото време е далеч повече.
Ричард кимна и прокара пръст през проблясващата сребриста повърхност на накитника си. Подбираше внимателно думите си.
— Зед, съзнавам, че би искал именно ти да ми кажеш всичко, свързано със собствения ти анклав — както искаше ти лично да ми кажеш всичко за Милостта. В качеството ти на Първи магьосник ти би трябвало да го направиш. Може би трябваше да те изчакам. — Стисна юмрук и продължи твърдо: — Но тук беше заложен на карта животът на много хора и нямаше време за губене. Трябваше да науча всичко това без теб.
— Да му се не види, Ричард, нима бих могъл да те науча на всичко това — пророни отчаяно старият магьосник. — Смисълът на тези символи бе изгубен преди хиляди години. Никой магьосник от… от… така де, никой магьосник от моето обкръжение не успя да ги разшифрова. Трудно ми е да повярвам, че ти се справи.
— Веднъж като ми просветна, нататък беше направо очевидно — сви рамене Ричард.
Зед хвърли притеснен поглед към внука си.
— Ричард, аз съм израсъл тук. Прекарал съм на това място голяма част от живота си. Бях Първи магьосник, когато тук все още управляваха магьосниците. — Поклати глава. — През цялото това време символите са били на вратата на анклава на Първия магьосник, а аз така и не съм разбрал какво означават. На теб може би ти се струва просто и очевидно, но не е така. Доколкото мога да преценя, ти просто си въобразяваш, че разбираш символите — просто влагаш в тях смисъл, който ти се ще да носят.
— Не си въобразявам. Тези символи са ми спасявали живота безброй пъти. Научих много за боя с меч, като започнах да разбирам езика на тези символи.
Зед не възрази, само посочи амулета на врата на Ричард. В средата, заобиколен от сложна плетеница от златни и сребърни нишки, имаше рубин във формата на сълза с големината на нокътя на Ничи.
— Това го намери в моя анклав. Имаш ли представа какво означава?
— Рубинът е част от тези дрехи, част от облеклото на магьосника воин, но за разлика от другите елементи на това облекло, както сам каза, е бил оставен под закрилата на анклава на Първия магьосник.
— А какво означава?
Ричард благоговейно плъзна пръсти по амулета.
— Този рубин представлява капка кръв. Символите, гравирани върху талисмана, са символното изображение на постулатите на Основния указ.
Зед притисна челото си с пръсти, сякаш изправен пред поредната неразрешима гатанка.
— Основният указ ли?
Погледът на Ричард сякаш потъна в амулета.
— Означава едно-единствено нещо, което е всичко — сечи. Веднъж взел решение да се биеш — сечи. Всичко друго е второстепенно. Сечи. Това е твой дълг, твоя цел, в това се изразява твоят глад. Няма по- важно правило, никой устрем не е по-смислен от този: сечи.
Думите на Ричард се лееха плавно и с такава ледена сериозност, че Ничи направо се вцепени. Той повдигна амулета от гърдите си, вперил поглед в богатата му украса.
— Гравираните линии изобразяват танца и носят специфичен смисъл. — Докато говореше, прокарваше пръст по виещите се линии, сякаш следваше текст, изписан на древен език. — Сечи, защото си осъзнал дълбокия смисъл на това движение, а не защото си объркан. Сечи врага възможно най-бързо и директно. Сечи категорично. Сечи с увереност, с решимост. Пресечи силата му. Пробий гарда му. Посечи го. Сломи го изцяло. Не му давай да диша. Съкруши го. Посечи го безжалостно до дълбините на духа му. — Ричард вдигна поглед към дядо си. — Това е равновесната сила на живота — смъртта. Това е танцът със смъртта или, по- точно казано, механизмът на танца със смъртта — същината му, сведена до форма, формата му, описана в идеи.
Това е законът, по който живее магьосникът воин. Не го ли спазва, е мъртъв.
Кафявите очи на Зед бяха непроницаеми.
— Значи тези знаци и символи в крайна сметка разглеждат магьосника воин като най-обикновен фехтовач?
— Същият принцип се прилага и при други символи. Основният указ няма за цел само да постулира как магьосникът воин трябва да се бие с оръжие, а, което е по-важно, как да използва мисълта си. Това е
