— Знам — отвърна Ничи, без да сваля очи от красавицата, която яздеше към тях.
Шота спря коня си пред стълбището. Изопна гръб и небрежно отпусна длани върху седлото.
— Трябва да те видя — рече тя на Ричард, сякаш той бе сам пред нея. Усмивката, искрена или не, се бе изпарила. — Чака ни дълъг разговор.
— Къде е подлото ти приятелче Самюъл?
Шота, седнала по женски на седлото, се плъзна надолу така, както Ричард си представяше, че би се изсулил дух — ако духовете можеха да яздят коне.
— Това е едно от нещата, за които трябва да поговорим. — В присвитите бадемови очи на Шота проблесна възмущение.
Другата жена също слезе от седлото и пое юздите на коня на Шота, щом вещицата ги повдигна леко встрани с царствен жест, без да я е грижа кой ще ги поеме, но напълно сигурна, че това ще се случи. Докато се приближаваше до гранитните стъпала, погледът й не се откъсна от Ричард. Гъстата й червеникава коса се спускаше на вълни отпред на раменете и отразяваше сутрешните лъчи. Ефирната й рокля с щедро деколте и ръждив цвят допълваше перфектно багрите на косата й и подчертаваше лекотата на движенията и извивките на тялото й.
Шота най-сетне откъсна очи от Ричард и изгледа Ничи предизвикателно. Почти всеки друг би потръпнал пред този поглед. Но не и Ничи. Ричард установи, че се намира в компанията на две от най-опасните жени на света. Не би се учудил, ако около тях започнат да присвяткват мълнии, въпреки че небето бе безоблачно синьо.
— Приятелят ти Чейс пострада сериозно — продължи Шота, щом погледът й се върна върху Ричард.
Той нямаше представа какво му предстои да чуе от устата на Шота, но тези й думи наистина го изненадаха.
— Чейс ли?
В този момент дотича и Зед и си проправи път между Ричард и Кара.
— Шота! — изпуфтя той. Лицето му бе пламнало, но не от тичането из коридорите. — Как се осмеляваш да дойдеш в Кулата! Първо изигра Ричард и му отмъкна меча, а сега…
Ричард вдигна ръка върху гърдите на дядо си, за да не му позволи да слезе по стъпалата.
— Успокой се, Зед. Шота току-що ми каза, че Чейс е пострадал сериозно.
— Как я мисли тя…?
Зед най-после осъзна чутото и въпросът му увисна недовършен.
— Чейс е ранен? Добри духове, какво е станало? — облещи се той насреща й.
Зед изведнъж забеляза другата жена, застанала малко по-назад с юздите на двата коня в ръце. Той примигна на ярката светлина.
— Джебра? Джебра Бивинвиър?
— Доста време мина — усмихна му се топло жената. — Не бях сигурна дали още ме помниш, магьоснико Зорандер.
Този път Ричард не направи опит да спре Зед, който се втурна надолу по стъпалата и прегърна топло жената.
— Магьоснико Зорандер…
— Преди бях Зед, не помниш ли?
Тя се дръпна назад, за да го погледне в лицето. Тъжните й очи просветнаха и зад скръбта проби усмивка, която обаче бързо се скри обратно.
— Зед, вече не получавам видения.
— Наистина ли? — Той я изгледа със загриженост и я стисна за раменете. — Откога?
В сините й очи се настани ужасна мъка.
— Вече близо две години.
— Две години… — повтори Зед.
— Сега си спомних коя си — обади се Ричард и пристъпи надолу. — Калан ми е разказвала за теб.
— Кой? — изгледа го смутено Джебра.
— Призракът, който гони — отвърна вместо него Шота, без да сваля поглед от очите му, сякаш за да го предизвика да обори казаното.
— Жената, която търси Ричард, не е призрак — намеси се Ничи, привличайки вниманието на Шота. — Отчасти благодарение на твоите безценни и доста двусмислени предположения успяхме да разкрием истината в думите на Ричард. Но ти явно още не си я разбрала.
Леденият поглед на Ничи напомни на Ричард, че някога прозвището й беше Господарката на смъртта. Властните нотки в тона й съответстваха на този поглед. На пръсти се бояха жените като Ничи, каквато беше преди, които всяваха такъв ужас у хората. Шота бе сред малкото изключения на онези, които не се стряскаха от нея. Поведението на Ничи даваше ясно да се разбере, че тя все още е жена, която вдъхва страх. Шота огледа розовата нощница на Ничи невъзмутимо и преднамерено бавно. Ричард очакваше да види на лицето й надменна усмивка. Вместо това в очите на вещицата заблестя гняв.
— Спала си в леглото му! — Звучеше едва ли не изненадана от собствените си думи, сякаш информацията бе изплувала в съзнанието й най-внезапно.
Ничи посрещна яростта на Шота с доволно повдигане на рамене.
— Да, така е.
— Но все още не си успяла да преспиш с него. — Устните на Шота се закривиха в едва доловима усмивчица, която постепенно се разля. — Опита ли се, скъпа? Или се страхуваш от жилото на отхвърлянето?
— Не знам, защо не ми разкажеш какво е да те отхвърли Ричард. Така ще мога да реша.
Ричард леко дръпна Ничи от ръба на стъпалато, преди двете жени да са направили някоя глупост — като например да се опитат да си издерат очите. Или да се изпепелят една друга.
— Каза, че си дошла по работа, Шота — надявам се не по този въпрос.
— Намерих приятеля ти Чейс — въздъхна вещицата. — Беше тежко ранен.
— Това вече ми го каза. Как е пострадал?
— Ранен е от меч, който ти е до болка познат — отвърна Шота, без да откъсва очи от неговите.
— Чейс е бил ранен с Меча на истината! — примигна Ричард слисан. — Самюъл е нападнал Чейс?
— Боя се, че да.
— Ти си виновна! — Зед й се закани с пръст.
— Глупости. — Тя също вдигна пръст срещу него, по-скоро като предупреждение, отколкото за да го обвинява. Жестът и думите й сепнаха Зед и той не продължи. — На мене не ми трябва меч, за да раня някого. Да ти го докажа ли, магьоснико?
— Престанете! — Ричард взе стъпалата по две наведнъж и застана между Шота и дядо си. После на свой ред я измери с пламнал поглед. — Какво става?
— Боя се, че не съм съвсем наясно — въздъхна мрачно вещицата.
— Ти беше тази, която даде меча ми на Самюъл. — Ричард полагаше усилия да не се пали, да сдържа гнева си, но май не се получаваше особено добре. — Предупредих те. Въпреки това ти настоя и му го даде. Искам да знам какво е направил. Къде е Чейс? Много ли е зле? И къде е Рейчъл?
— Рейчъл ли? — повдигна вежди Шота.
— Момиченцето, което е с него — осиновената му дъщеря. Двамата бяха тръгнали да се връщат в Западната земя. Чейс искаше да доведе семейството си в Кулата. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че малката не е била с него?
— Когато го намерих, беше тежко ранен. — За първи път Шота изглеждаше объркана. — С него нямаше никакво момиче.
Докато следеше как Рика поема поводите на двата коня и ги отвежда към падока, Ричард се запита какво ли става и защо Рейчъл не е с Чейс. Тревожеше се каква ли би могла да е причината и какво ли може да се е случило с Рейчъл. Като я познаваше каква е находчива и всеотдайна, Ричард се запита дали не е отишла да потърси помощ и не се скита някъде сам-самичка.
После му хрумна нещо.
— А как така изведнъж си попаднала на Чейс? — попита той.
Шота облиза устните си. Явно й беше трудно да го изрече, но накрая все пак го стори.
