чака.
— Древните текстове трудно се разгадават — прекъсна го Ан. — Писаното слово може да звучи доста двусмислено. Пророчеството не е лъжица за устата на неопитния. На човек, който не е обучен, то би могло…
— Искрено се надявам, че това е твърдение, основаващо се на външния ми вид, Прелате, а не на способностите ми.
— Исках само… — заоправдава се Ан.
Шота махна с ръка и се обърна. Погледът й намери Ричард и го фиксира, сякаш той бе единственият в стаята. Вещицата се обърна лично към него.
— Ние може да се окажем сред последните, живели на свобода. Твърде е вероятно това да е краят на всичко хубаво, на стремежа към доброто, на потенциала на всеки от нас да се развива и да постигне нещо повече. Ако ходът на събитията не се промени, значи в момента ставаме свидетели на зората на най- лошото, което може да се случи на човешкия род. И ако никой не се заеме да се бори за живот, в който са важни собствените усилия, човечеството ще бъде принудено да живее според правилата на Ордена и да води живота на невежи диваци.
— Това ни е известно — прекъсна я Ричард, стиснал юмруци покрай тялото си. — Нима не разбираш колко неистово се борихме, за да го предотвратим? Нямаш ли представа през какви битки преминахме? Как мислиш, срещу какво се борих аз?
— Не знам, Ричард. Твърдеше, че си целеустремен, а в същото време не успя да промениш хода на събитията, не можа да се справиш с Императорския орден. Казваш, че разбираш, но нашествениците продължават да прииждат и да тъпчат все повече и повече хора с всеки изминал ден.
Но дори това не е толкова важно. Важно е бъдещето. А бъдещето показва, че ти ще ни предадеш.
Ричард не повярва на ушите си. Не беше просто ядосан, а направо ужасен от думите на Шота Сякаш всичко, което бе направил, всичките жертви, всичките усилия не означаваха нищо за нея — и нямаше да означават и за в бъдеще.
— Дошла си да ми кажеш, че ще се проваля, така ли?
— Не. Дойдох да ти кажа, че ако не промениш нещо, ще загубим битката. — Шота вдигна ръка към Ничи. — Ти му показа ужасната, безчувствена смърт, която е единственият резултат от веруюто на Ордена. Показа му мизерното съществуване, което е единственият възможен начин на живот под тяхно управление — че единствената ценност на живота е онова, което жертваш, че единствената цел на живота е да те отведе оттатък — в мъртвата вечност на следващия свят.
За всичко това ти ни беше от помощ, за което ти благодарим. Ти изпълни ролята си на учител на Ричард, макар и не по начина, по който очакваше. Но това също е само част от цялото.
Ричард не разбираше как пленничеството му — това, че беше принуден да води онзи клет живот в Стария свят — може да бъде възприемано като услуга. Не му беше нужно да изживее всичко онова, за да разбере колко обезнадежден и ялов е животът под игото на Императорския орден. Не възрази на нито една дума, казана от Шота относно съдбата на човечеството, в случай че Императорският орден победи. Но го ядоса фактът, че според нея има нужда да му бъде повторено пак — все едно не му беше ясно за какво се борят и не беше напълно отдаден на тази борба.
Ричард не разбра как стана, но Шота изведнъж се озова точно пред него, лицето й едва ли не докосваше неговото.
— И въпреки всичко преживяно продължаваш да не виждаш нещата в тяхната цялост, продължаваш да не действаш с нужната решителност.
Ричард я изгледа с гневен поглед.
— Не действам решително ли? Какви ги говориш?
— Трябваше да намеря начин да те накарам да разбереш, Търсачо, да те накарам да осъзнаеш действителността. Трябваше да намеря начин да те накарам да осъзнаеш какво очаква хората не само в Новия, но и в Стария свят — какво очаква цялото човечество.
— Как е възможно изобщо да мислиш, че аз не…
— Ти си избраният, Ричард Рал. Ти стоиш начело на последните воини, опълчили се на идеите, които подхранват Императорския орден. По една или друга причина ти си този, който трябва да ни поведе в битката. Може да вярваш в онова, за което се бориш, но не правиш необходимото, за да промениш хода на войната. Иначе нямаше да виждам онова, което виждам в потока на събитията. Сега нещата стоят така — обречени сме.
Трябва да чуеш каква съдба очаква хората ти — всъщност всички хора. Затова заминах за Галеа, за да намеря Джебра и тя да ти разкаже какво е видяла. За да може прорицателката да ти помогне да видиш.
Ричард установи, че би трябвало да се подразни от тази лекция, но вече не можеше да призовава гнева си и той му се изплъзна.
— И сам знам какво ще стане, ако се провалим, Шота. Знам какво представлява Императорският орден. Знам какво ни чака, ако изгубим в тази битка.
Шота поклати глава.
— Знаеш какво е отвъд. Знаеш какво е да видиш мъртвите. Но мъртвите престават да усещат. Те не могат да крещят. Те могат само да вият от ужас. Мъртвите не могат да молят за милост.
Знаеш какво е да видиш разрушенията на сутринта след бурята. Трябва да чуеш от човек, който е бил там, когато е вилняла бурята. Трябва да чуеш какво е, когато дойдат ордите. Трябва да чуеш какво ще сполети всички. Трябва да разбереш какво ще се случи с живите, ако не направиш онова, на което само ти си способен.
Ричард вдигна глава към Джебра. Зед бе обгърнал раменете й в утешителна прегръдка. По пребледнялото й лице се стичаха сълзи. Трепереше от главата до петите.
— Добри духове — прошепна Ричард, — как е възможно да проявиш такава жестокост и да помислиш макар и за миг, че вече не ми е известна истината за съдбата ни, в случай че загубим?
— Тук съзирам потока на бъдещето — рече му кротко Шота. — Това, което виждам, е, че не си направил достатъчно, за да промениш предстоящото, иначе нямаше да стане онова, което виждам. Така стоят нещата. Тук не става въпрос за жестокост, просто казвам истината.
— И какво очакваш да направя, Шота?
— Не знам, Ричард. Но каквото и да е, не го правиш, нали така? Всички хора се приближават до невъобразимия ужас, а ти не правиш нищо, за да предотвратиш това. И предпочиташ да гониш призраци.
Дванадесета глава
РИЧАРД ИМАШЕ ДА РАЗКАЗВА НА ШОТА толкова много неща. Искаше да й каже, че Императорският орден далеч не е единствената заплаха, надвиснала над тях. Искаше да й каже, че след като кутиите на Орден са задействани, Сестрите на мрака могат да освободят сила, която ще унищожи света на живите и ще прати всички при Пазителя на мъртвите. Искаше да й каже, че ако не намерят начин да неутрализират лавинния огън, той може да унищожи спомените и разума на всички хора, да ги лиши от средства за препитание. Искаше да й каже, че ако не намерят начин да прочистят света от заразата, оставена от Хармониите, магията ще бъде изкоренена, а заразата вероятно вече е отприщила каскаден ефект, който, ако не бъде прекъснат, е достатъчно мощен, че и сам да унищожи живота.
Искаше да й каже, че тя изобщо не познава неговата любима — жената, която лежи на сърцето му. Искаше да й каже колко много означава Калан за него, колко се страхува за нея, колко много му липсва тя, как ужасът му от онова, което са й сторили, не му дава миг покой.
Искаше да й каже, че точно в момента Императорският орден е само един от многото сериозни проблеми, които стоят пред тях. Но като видя Джебра, която трепереше като лист в утешителната прегръдка на Зед, си помисли, че трябва да намери по-подходящ момент за всичко това.
Ричард направи знак с ръка на Джебра да се приближи. В небесносините й очи напираха сълзи. Накрая тя все пак се престраши и слезе по стъпалата при него. Той нямаше точна представа през какви ужасни изпитания е преминала тази жена, но измъченото й лице пазеше спомен за всяко едно от тях. Изпитите й
