черти бяха неми свидетели на трудностите, през които беше преминала.
Той пое ръката й в своята, след което я покри с другата си ръка, за да й покаже приятелските си чувства.
— Пропътувала си огромно разстояние и ние оценяваме усилията ти да ни помогнеш. Моля те, разкажи ни каквото знаеш.
Тя кимна и късата й руса коса падна напред върху челото.
— Ще се постарая, Господарю Рал.
Под зоркия поглед на Шота Ричард поведе Джебра към фонтана. Настани я да седне на ниския мраморен парапет, който ограждаше басейна с притихналата вода.
— Ти замина с Кралица Сирила към родината й — започна той, за да я предразположи към разговор. — Грижеше се за нея, докато беше болна — когато изгуби разсъдъка си след времето, прекарано в тъмницата с онези ужасни мъже. Искаше да й помогнеш да се възстанови и да станеш неин съветник, когато това се случи.
Джебра кимна.
— И така… когато Сирила се върна у дома, стана ли й по-добре? — попита Ричард, макар Калан да му бе дала отговор на този въпрос.
— Да. Тя беше в ступор толкова дълго време, че се опасявахме, че състоянието й никога няма да се подобри. Но след като се прибра у дома, постепенно започна да се подобрява. В началото разпознаваше хората около себе си само за кратки периоди. Колкото по-позната започваше да й се струва заобикалящата среда, толкова по-дълги ставаха тези периоди на просветление. За всеобща радост, постепенно започна да се връща към живота. Стъпка по стъпка изпълзяваше от дългата летаргия — като животно, което се пробужда от зимен сън. Така Сирила успя да се отърси от кошмара и да се върне към нормалния живот. Беше преизпълнена с енергия, толкова се радваше, че отново си е у дома.
— Сирила е Кралицата на Галеа — обясни Шота на Ричард. — Тя наследи короната, вместо…
— Принц Харолд — довърши изречението й Ричард. — Той й е брат. Отказа се от трона и предпочете да застане начело на армията на Галеа.
— Явно си добре запознат с историята на Галеа — повдигна вежди Шота.
— Баща им, Крал Уиборн, е баща и на Калан — погледна я Ричард. — Калан и Сирила са доведени сестри. Затова съм толкова добре запознат.
Дори Шота да остана изненадана от думите му или да не му повярва заради споменаването на Калан, не го показа. След известно време откъсна очи от неговите и пак закрачи напред-назад из залата, за да даде възможност на Джебра да продължи разказа си.
— Сирила се върна на трона, все едно никога не го бе напускала. Населението беше във възторг от нейното завръщане. Хората бяха положили огромни усилия да възродят столицата си, след като безскрупулните императорски орди я бяха сравнили със земята. Градът бе изживял масова трагедия с безчет жертви.
Но от вражеското нашествие вече беше минало доста време и Ебинисия постепенно си беше стъпила на краката. Опожарените сгради бяха издигнати наново. Бизнесът процъфтяваше. Търговията се възроди. Градът пак се превърна в притегателен център за хора от цялата страна, тръгнали да търсят по-добър живот. Пак се раждаха деца и се създаваха семейства. Упоритият труд даде очакваните плодове и градът възкръсна за нов живот. Завръщането на Кралицата повдигна духовете допълнително и нещата като че ли си дойдоха на мястото.
Хората си казваха, че са си взели поука и няма да допуснат подобно нещо да се повтори. Затова издигнаха нови защитни стени, събраха още по-многочислена армия. Сирила, по примера на повечето си поданици, загърби преживените смутни времена и с усърдие се зае с държавните дела. Даваше аудиенции и се занимаваше с най-разнообразни дейности, свързани с функционирането на страната — от посредничество в търговски спорове до присъствие на официални балове, където танцуваше със сановници.
Принц Харолд, в качеството си на върховен главнокомандващ, я държеше в течение на последните новини около нашествието на вражеските орди в Новия свят и така тя узна своевременно кога Джаганг е достигнал до южните граници на Средната земя. Винаги познавах кога е получила нови сведения. Заварвах я да мачка кърпичката си, да си мърмори нещо и да снове напред-назад в стая без прозорци. Имах чувството, че търси онова тъмно местенце в съзнанието си — ступора, в който бе изпаднала, — но не може да го намери, не може да се върне в него.
Джебра вдигна ръка към стълбището, откъдето я наблюдаваше старият магьосник.
— Зед ми заръча да се грижа за нея, да я съветвам когато мога. Макар външно да изглеждаше като предишната Сирила, макар да не изпадаше в онова състояние на вцепенение, виждах, че е на ръба на безумието. Виденията ми идваха мъгляви и неясни може би именно поради това — защото макар да изглеждаше отново с всичкия си, отвътре бе разкъсвана от ужасни страхове. Подобно беше положението и с Галеа — външно всичко изглеждаше нормално, но все пак Императорският орден приближаваше, така че спокойствието и благоденствието бяха измамни. Усещаше се подмолно напрежение.
Щом съгледвачите донесоха вестта, че Орденът се придвижва през долината Калисидрин и наближава сърцето на Средната земя с намерението да разцепи Новия свят, аз посъветвах Кралицата да подкрепи Д’Харанската армия, като изпрати войските на Галеа да се влеят с обединените сили на всички народи от Д’Харанската империя. Двамата с принц Харолд се опитахме да я убедим, че единственият ни шанс да се защитим е да се присъединим към общата армия, опълчила се на Ордена.
Но тя не искаше и да чуе. Дългът й на Кралица на Галеа изисквал от нея да защити страната си, а не да се грижи за други народи и други страни. Опитах се да й обясня, че сама Галеа няма никакъв шанс. Сирила обаче беше чувала разни истории за поробени народи, слухове за жестокостите на Ордена. Изпитваше див ужас от тези мъже. Казах й, че ще бъде в безопасност само ако помогнем да се пресече пътят на нашествениците, преди изобщо да са стигнали до Галеа.
Получавахме дъжд от отчаяни молби да изпратим подкрепления. Сирила не откликна на нито една от тях. Вместо това заповяда на принц Харолд да събере всички налични хора и да се погрижи за защитата на Галеа. Според нея дългът на нашата армия е да защитава само нашата страна. Разпореди да не се допуска нашествениците да преминат държавните граници и да стъпят на галеанска земя.
Принц Харолд, който в началото се опита да й даде разумен съвет за това как трябва да се действа, се отказа от становището си и в безсмислен акт на лоялност изпълни желанията й. Нейната заповед бе Галеа да бъде защитавана на всяка цена. Принц Харолд се съобрази с разпорежданията й. Изобщо не я интересуваше дали цялата Средна земя и дори целият Нов свят ще паднат под робството на Ордена, стига армията на Галеа…
— Добре, добре — прекъсна я нетърпеливо Шота и пристъпи пред нея. — Всички знаем, че Кралица Сирила не беше с всичкия си. Не съм била толкова път, за да ми описваш какво е да те управлява Кралица, на която й хлопа дъската.
— Съжалявам. — Смутена, Джебра се прокашля и продължи: — Та значи, Сирила започна да се дразни от мен и настоятелните ми съвети. Обяви, че решението й е окончателно и не подлежи на обсъждане.
Категоричната й позиция в крайна сметка предреши бъдещето и съдбата на нашия народ. Мисля, че именно това най-сетне отприщи в мен ярко видение. най-напред ми се яви не самото видение, а чух натрапчив звук, от който кръвта ми замръзна във вените. Цялата се разтреперих. След известно време започнаха да изплуват и картините — видях как защитниците са смазани и потъпкани, как градът пада, а Кралица Сирила е хвърлена на разбеснели се тълпи мъже, за да… за да я използват като своя курва и обект за забавление.
Притиснала стомаха си с ръка, Джебра изтри сълзите от бузите си. Усмихна се на Ричард, но усмивката й не успя да скрие ужаса, който лъсна в очите й.
— Няма да ви разказвам всичко, което ме връхлетя във видението ми. На нея обаче не й го спестих.
— Едва ли е имало някакъв ефект — отвърна Ричард.
— Вярно, нямаше. — Джебра зачовърка кичур от косата си. — Сирила изпадна в бяс. Извика кралската стража. Щом гвардейците влетяха през масивната висока двойна врата, боядисана в синьо и златисто, тя ме посочи с пръст и ме обяви за изменник. Заповяда да ме хвърлят в тъмницата. Докато войниците ме сграбчваха, тя им крещеше да ми отрежат езика, ако изрека дори една дума от виденията си — всъщност тя
