Галеа другари. Ебинисия беше заляна от истинско море от войници; новите попълнения само засилиха чувството ми за безпомощност.
От новодошлите офицери дочух, че се очакват още провизии, заедно с още хора. Както идваха от юг, така биваха разпращани на нови мисии из различни области на Средната земя. Очакваха ги други градове, които да бъдат превзети, още места, които да бъдат разрушени, нови крепости на упорство, които да бъдат смазани, и народи, които да бъдат поробени.
Заедно с провизиите и свежата сила дойдоха и писма от хора, останали в Стария свят. Те не бяха адресирани до конкретни войници, разбира се, тъй като в Императорския орден бе невъзможно да се намери конкретен човек, нито пък някой би се опитал да направи подобно нещо, тъй като индивидът се считаше за маловажен и незначителен. Това по-скоро бяха писма до „смелите мъже“ по принцип, които се бият за своя народ и в името на своя Създател, сражават се с езичниците от север, за да им наложат постулатите на Ордена.
Нощем, всяка нощ в продължение на няколко седмици, тези писма, пристигнали с керваните с провизии, щяха да бъдат четени пред насъбралото се множество за хора, повечето от които бяха неграмотни. Тези писма бяха най-различни — от хора, които разказваха за големите жертви, направени с цел да бъдат изпратени храни и вещи на север за техните воини, през писма, които възхваляваха огромните жертви на войниците, тръгнали на поход за налагане на свещените учения на Ордена, до писма от млади жени, които обричаха телата си в услуга на смелите войници, щом те се завърнат от похода на север, имащ за цел да покори нецивилизования и изостанал враг. Както можете да си представите, последният вид писма бяха на особена почит и се четяха и препрочитаха под дъжд от дюдюкания и смехове.
Хората от Стария свят изпращаха и различни сувенири: амулети за победа; рисунки, с които да украсят палатките на своите воини; отдавна гранясали курабийки и сладкиши; чорапи, ръкавици, ризи и шапки; всякакви билки — от чай до лековити растения за налагане на рани; ароматизирани кърпички от захласнати девойки, готови да паднат в краката на своите воини; бойни колани, изработени от младежки отряди, които се обучават и тренират в очакване на деня, когато самите те ще тръгнат на север в поход срещу онези, които отказват да приемат мъдростта на Създателя и справедливостта на Императорския орден.
Дългите кервани с провизии, преди да поемат обратно към Стария свят, за да бъдат снабдени с още храна, нужна за прехраната на огромната армия в Новия свят, биваха натоварвани с плячката, която трябваше да бъде отнесена в градовете на Стария свят, доставящи нужните на армията храни и вещи. Беше един вид сделка — плячка за храна, храна за плячка. Предполагам, че натоварените с плячкосани вещи кервани също имаха за цел да мотивират хората у дома да продължат да поддържат армията на север и да покриват несметните разходи, които изискваше тази война.
Вражеската армия беше толкова многобройна, че далеч не се побираше в рамките на града, а новите попълнения, които пристигаха с всеки нов керван, разливаха морето от палатки още по-надалеч из околните хълмове и долини. Всички дървета в близката и по-далечната околност бяха изсечени и използвани за огрев още предната зима и земите около столицата на Галеа изглеждаха мъртви и безжизнени. Стъпкана от безчетните орди войници, коне и всякакъв вид каруци, тревата вече не растеше и сякаш цяла Галеа се бе превърнала в едно безбрежно кално море.
Едва що пристигнали, свежите сили от Стария свят биваха разпращани да нападат други обекти, където да налагат властта на Императорския орден. Потокът от хора, нахлуващи в Новия свят, сякаш никога нямаше да пресъхне.
Работех денонощно, за да бъдат всички офицери нахранени, така че често ми се налагаше да бъда около командния състав и сегиз-тогиз до слуха ми достигаха новини и рапорти за новозавладени градове, тикнати в затвора хора, роби, изпратени в Стария свят. Понякога по-красивите жени биваха изпращани в лагера за забавление на висшите офицери. Очите на тези жени бяха подивели от страх от предстоящото — от онова, в което им предстоеше да бъдат превърнати. Знаех, че животът в тези очи съвсем скоро ще угасне, за да бъде заменен от искрата на желанието за смърт. В моите очи всичко се превърна в една безкрайна атака, в едно безкрайно зверство, което сякаш никога нямаше да свърши.
Дотогава, разбира се, в града не бе останал и помен от населението, което бе живяло в него първоначално. Почти всички мъже над петнайсет години отдавна бяха екзекутирани, а малцината, които бяха избегнали смъртта, бяха изпратени в робство. Много от жените — възстарите или твърде младите, които не можеха да влязат в работа на Ордена — също бяха изтребени, а които не бяха попаднали на пътя на нашествениците, просто бяха оставени да умрат от глад. Живееха като плъхове из тъмните дупки на града. Миналата зима срещнах групи старици и малки момичета, които приличаха на скелети, покрити с блед воал от плът, да се молят за огризки храна. Сърцето ми се късаше, но нахранех ли ги, и аз, и те щяхме да бъдем екзекутирани. Въпреки това при всеки удобен случай им подхвърлях по някоя коричка — стига да успеех да скатая нещо.
В крайна сметка населението на галеанската столица, наброяващо стотици хиляди души, бе почти изтребено. Сърцето на Галеа бе изтръгнато. Сега Ебинисия е превзета от стотици хиляди войници. Лешоядите, които следваха войската, постепенно започнаха да се установяват в изоставените и плячкосани чужди домове. Все повече хора от Стария свят нахлуваха в града, за да се настанят и да започнат нов живот.
Единствените оставени живи жени бяха поробени и използвани от войниците за курви. След време доста от тях забременяха и родиха деца, чиито бащи бяха войници от Императорския орден. Отрочетата им бяха отгледани, за да бъдат превърнати в бъдещи страстни последователи на идеите на Ордена. Всъщност единствените галеански деца, оставени живи след първата година на окупацията, бяха момчетата.
След безкрайно промиване на мозъците тези момчета станаха част от Ордена. Те забравиха, че някога са имали родители и отечество, забравиха всяко чувство за приличие. Вече бяха част от Императорския орден — новоизковани чудовища.
След дълги месеци обучение групи от по-големите момчета бяха изпратени като първата вълна нашественици срещу други градове. Те трябваше да се превърнат в плътта, поела мечовете на езичниците. Тръгнаха на своята първа мисия с желание.
Някога се бях заблуждавала, че зверовете от Императорския орден са тотално различна, дивашка порода хора, която няма нищо общо с цивилизованите човеци от Новия свят. Като гледах как тези момчета се променят и в какво се превръщат, осъзнах, че мъжете от Ордена на практика не се отличават по нищо от всички нас, само дето ги движат други идеали и друга вяра. Може и да звучи налудничаво, но явно съществува тайнствен механизъм, благодарение на който никой не е застрахован да попадне под булото на Ордена. — Джебра поклати глава в недоумение. — Така и не можах да проумея как е възможно подобно нещо, как успяват тези офицери да подковат момчетата, да ги убедят да се откажат от собствените си стремления и цели и да заживеят с мисълта, че са призвани да се жертват за другите. След което, сякаш по знак, даден с магическа пръчка, тези момчета поемаха с песен на път, готови да умрат в битка.
— Предпоставките са елементарни — безцеремонно отсече Ничи.
— Елементарни ли? — повдигна невярващо вежди Джебра. — Сигурно се шегуваш.
Петнадесета глава
— АМИ ДА, ЕЛЕМЕНТАРНИ. — Ничи слезе по стъпалата с бавна, премерена стъпка. — Братството на ордена обучава по същата схема и момчетата, и момичетата в Стария свят.
— Спря недалеч от Ричард и въздъхна, скръстила ръце пред себе си. — Само че при тях всичко започва доста по-рано. В началото уроците, разбира се, са по-лесни за разбиране, но с течение на времето материалът се усложнява. Не е необичайно на лекциите, които изнасят братята от Братството на ордена, да присъстват дори хора на преклонна възраст.
Повечето са привлечени от социалните структури с ясни правила. Те искат да знаят как се вписват в по-мащабните схеми на вселената. Братството на ордена им осигурява понятно чувство за структурираност — с други думи, учи ги как да мислят и им показва как да живеят живота си. най-ефективно е въздействието му, когато е упражнявано върху млади индивиди. След като веднъж бъде излято по калъпа на Ордена, младото съзнание обикновено остава статично и непроменимо за цял живот. В резултат на това всеки друг начин на мислене, дори самата способност да разсъждаваш, залинява и загива още в млада възраст и е унищожена за цял живот. Дори когато остарее, такъв човек е склонен да седи и да слуша
