Ничи се прокашля и отвърна глава от погледа на Ричард, за да съсредоточи вниманието си върху Джебра.
— Мисля, че Ричард е прав. Аз лично съзнавах същото това нещо в собственото си мислене, съзнавах вътрешното убеждение, родено от внимателно изкования метод на преподаване.
Има хора, които тайничко ценят своя живот и биха се обединили на въстание, ако съзрат реален шанс за победа — именно това се случи в Алтур’Ранг. Но ако такъв шанс няма, те знаят, че трябва да повтарят онова, което последователите на Ордена искат да чуят, защото в противен случай ще изгубят най- ценното — живота. Под хомота на Ордена вярваш на онова, на което те учат, иначе си мъртъв. Нещата са много прости.
В Стария свят има хора, които се мъчат да съберат на едно място съмишленици, готови да вдигнат бунт; стараят се да подклаждат огньовете на свободата за онези, които искат да се възползват от възможността да контролират собствената си съдба. Така че наистина има хора, които чакат възможността да извоюват свободата си и са готови да я използват. Джаганг също е наясно, че има такива опити, и неведнъж е изпращал войски, за да потушават още в зародиш бунтовническите брожения. В същото време съм напълно наясно, че повечето от жителите на Стария свят няма никога доброволно да изоставят вярванията си; за тях това е грях. Те ще се стараят да направят всичко по силите си, за да смажат всеки опит за бунт. Ако се наложи, ще отстояват вярата си до последния си дъх. Онези…
Шота нетърпеливо прекъсна Ничи, като вдигна ръка във въздуха.
— Добре, добре — едни така, други иначе. Какво значение има. Няма смисъл да се надяваме да избухне въстание. Това са само празни надежди за избавление, което да се появи ей така, изневиделица. Легионите от Стария свят са тук сега, така че ако трябва да се притесняваме за нещо, то е зг Новия, а не за Стария свят и за евентуалните настроения за избухване или неизбухване на въстание. по-голямата част от Стария свят вярва в Ордена и го подкрепя в похода му срещу Новия свят. — Шота се плъзна напред, вперила многозначителен поглед в Ричард. — Единственият начин за оцеляване на цивилизацията е да бъдат изпратени нашествениците от Ордена през онази врата в така мечтаната вечност в света на мъртвите. Няма спасение за онези, чиито сърца са прахосани в убеждения, за които са готови да умрат. Единственият начин да бъде спрян Орденът е да бъдат изтребени достатъчно от войниците му, за да не може да продължи нашествието им.
— Болката променя съзнанието — обади се Кара. Шота кимна в знак на съгласие.
— Ако осъзнаят без всякакво съмнение, че няма да победят, че усилията им ще доведат до смъртта на мнозина, тогава може би някои ще са готови да изневерят на каузата си. Но е възможно, въпреки вярата в ученията на Ордена, шепа хора от тях дълбоко в себе си да копнеят да умрат, за да я изпробват.
Но какво значение има това за нас? Ние знаем само, че броят на фанатиците, които искат да умрат, е огромен. Стотици хиляди вече са посрещнали смъртта и са доказали, че наистина с готовност правят тази жертва. Останалите трябва да бъдат избити, иначе ще убият нас и ще обрекат останалата част от света на дълго и мъчително завръщане към дивачеството.
Ето това ни чака. Това е самата истина.
Шестнадесета глава
ШОТА ИЗГЛЕДА РИЧАРД с пламнал поглед.
— Джебра ти разказа какво се случва с хората, попаднали в лапите на тези войници. Ако не ги спреш, това ще сполети и нас. Нима смяташ, че тези мъже се замислят за смисъла на живота си. Или че ако се появи такава възможност, биха участвали във въстание срещу Ордена? Едва ли.
Дошла съм да ти разкажа за случилото се с мнозина, за да осъзнаеш какво ще се случи с всички останали, ако не направиш нещо, за да промениш ситуацията.
Не ни е работа да разсъждаваме как се е стигнало до сегашния вид на войниците от Ордена, какъв избор са имали те в своя живот и защо са тръгнали да разрушават живота на невинни хора. Те са такива, каквито са. Унищожители, убийци. И са тук. Само това е важното сега. Трябва да бъдат спрени. Мъртви, те няма да представляват заплаха. Нещата са прости и ясни.
Ричард не разбираше какво точно очаква от него вещицата и защо си мисли, че именно той ще извърши тези „прости“ неща. Със същия успех би могла да го помоли да свали луната от небето и с нея да смаже армията на Императорския орден.
Сякаш прочела мислите му, Ничи продължи:
— Всички ние приемаме всяка твоя дума. Всъщност изобщо няма нужда ти да ни казваш неща, които вече знаем. Все пак не сме деца, сред които ти си единственият разумен възрастен. Но все пак помисли какво искаш от нас. Армията, с която се е сблъскала Джебра и която е нахлула в Галеа, смазвайки с лекота всяка отбрана и убивайки толкова много хора, е второразредна, бих казала, нищожна част от Императорския орден.
— Това някаква шега ли е? — не се стърпя Джебра.
Ничи най-сетне свали поглед от Шота и го премести върху Джебра.
— Сред тях имаше ли магьосници?
— Моля? О, струва ми се, че не — отвърна тя след кратко замисляне.
— Това е защото на второразредните войски не се полага да разполагат с хора с дарбата — обясни Ничи. — Ако имаше такива, Шота не би успяла да се вмъкне безпрепятствено сред тях и да те измъкне. Но те не са имали. Защото са относително незначителна войскова част, която е допустимо да бъде пожертвана.
Това е и причината храната и боеприпасите да стигат до тях толкова бавно. Храна се осигурява най- напред на основната сила на Джаганг, която в момента е разположена на север. Щом бъдат задоволени нейните нужди, едва тогава се изпраща необходимото и на други подразделения, като това в Галеа. Тези войници са били просто една от оборотните части на Джаганг.
— Не, ти не разбираш — възрази Джебра. — Става въпрос за многочислена армия. Нали бях там. Видях с очите си. — Тя потърка ръце и огледа присъстващите. — Работих за тях месеци наред. Разказах ви как се държаха.
— И все пак са нищожна част — поклати глава Ничи. Джебра облиза устни и се огледа неспокойно.
— Може би не съм успяла да пресъздам картината достоверно. Галеа беше залята от море от хора. Съжалявам, че не можах да ви накарам да разберете с каква лекота потъпкаха всичките ни защитници.
— Напротив, справи се чудесно и описа всичко съвсем точно — успокои я Ничи и я хвана приятелски за ръката. — Но просто ти си видяла само един детайл от цялостната картина. И макар той наистина да е бил страшен, все пак е незначителен в сравнение с всичко останало. Видяното от теб е просто бледо напомняне за онова, което представлява основната войска на император Джаганг. Прекарала съм доста време в централния военен лагер на Джаганг. Повярвай ми, знам какво говоря. В сравнение с основната войска, това, което си видяла ти, не би могло да се нарече внушително.
— Права е — потвърди мрачно Зед. — Не ми е приятно да го кажа, но наистина е права. Основната войска на Джаганг е далеч по-мащабна и могъща от частите, завладели Галеа. Опитвах се да забавя похода им през Средната земя, докато настъпваха неумолимо към Ейдиндрил, така че знам за какво иде реч. Все едно виждаш океан от създания от отвъдното, излезли да завладеят света на живите.
Изглеждаше стоически в семплата си дреха, застанал на горната площадка на стълбището, наблюдаваше останалите и слушаше какво говорят. Ричард обаче знаеше, че дядо му е всичко друго, но не и безразличен. Зед имаше навика първо да изслуша събеседника си, а чак след това да каже каквото има да казва. В този случай нямаше нужда да уточнява и дообяснява нещата.
— След като в частите на Ордена, нахлули в Галеа, е нямало хора с дарбата — продължи Джебра, — то вероятно ако сред тях бъдат изпратени такива, би било възможно да се справите с тях. Може би ще успеете да спасите онези нещастници, които са все още живи и които са преживели толкова много. Можете да избавите поне малка частица от тях.
Ричард си каза, че това, което Джебра всъщност искаше да попита, но се страхуваше, бе, че след като това е второразредна част без магьосници в нея, тогава защо никой не е успял да спре клането, на което тя беше станала свидетел. Преди Ричард да напусне родната си Еленова гора, вероятно той също би изпитал подобно смътно чувство на възмущение и гняв спрямо онези, които не са сторили нищо, за да помогнат.
