— По време на голямата война човек на име Баракус е бил Първи магьосник. — Ричард повдигна с пръста си амулета, който висеше около врата му. — Това му е принадлежало.
— Точно за него става въпрос — кимна майка му. — Бил е велик магьосник.
— Така е.
— Също като теб.
Ричард усети как се изчервява, щом майка му го нарече велик — въпреки че съзнаваше, че пред него всъщност стои Шота.
— Той е можел да използва способностите си, за разлика от мен.
Майка му пак кимна и крайчетата на устните й леко се закривиха в усмивка, която той добре си спомняше. Тя му се усмихваше по този начин, когато бе горда, че синът й е разбрал някой особено труден урок. Дали Шота не влагаше нещо по-специално в този спомен?
— Имаш ли представа какво е станало с него — с този Баракус?
— Ами да, всъщност имам — въздъхна Ричард. — По негово време възникнал проблем с Храма на ветровете. Самият храм и неговото безценно съдържание били изпратени в друг свят.
— В отвъдния свят — уточни тя.
— Именно. Баракус отишъл там, за да се опита да реши проблема.
Майка му пак се усмихна по същия начин и прокара пръсти през косата му.
— Точно като теб.
— Да речем.
Когато ръката й най-сетне се откъсна от косите му, прекрасните й очи потънаха в неговите.
— Отишъл е там заради теб.
— Моля? Как така заради мен? — Ричард я изгледа подозрително. — Какви ги говориш?
— Субстрактивната магия била заключена в Храма, в отвъдното, откъсната от света на живота, така че никой магьосник оттам нататък е нямало да се роди с тази дарба.
Ричард не знаеше дали тя само повтаря онова, което той бе научил, или просто му казва нещо, което смята, че е вярно.
— Научих го от хрониките от онова време, с които се запознах. Вследствие на това престанали да се раждат хора със Субстрактивната страна на дарбата.
Тя го изгледа с такова спокойствие и сериозност, че Ричард чак се стресна.
— Но ти все пак я притежаваш — рече накрая уж кратко и ясно, но в същото време многозначително.
— Нима твърдиш, че е направил нещо, докато е бил в Храма на ветровете, за да може пак да се роди магьосник със Субстрактивна магия? — примигна Ричард.
— Предполагам, че под „магьосник“ имаш предвид себе си. — Тя изви вежда, сякаш за да подчертае сериозността на това, което казва.
— Е, и? Слушам те.
— Оттогава насетне не се е раждал магьосник със Субстрактивна магия, камо ли магьосник воин — имам предвид, откакто Храмът е прогонен от този свят.
— Виж, не съм сто процента сигурен, че това е така, но дори да е вярно, пак не означава…
— Знаеш ли какво направил магьосникът воин Баракус, след като се завърнал от Храма на ветровете?
Въпросът й свари Ричард неподготвен. Нямаше представа какво общо има това с разговора им.
— Ами, да. След като се завърнал от Храма на ветровете, той… се самоубил. — Ричард вдигна ръка към гигантския комплекс над тях. — Хвърлил се от Магьосническата кула, от външната стена, която гледа към долината и Ейдиндрил.
— И към мястото, където по-късно бил издигнат Дворецът на Изповедниците — кимна майка му.
— Да.
— Но преди да го направи, оставил нещо за теб. Ричард я изгледа, като не беше сигурен, че е чул добре думите й.
— За мен ли? Сигурна ли си? Майка му кимна.
— Твоите източници не са съвсем точни. Щом се върнал от Храма на ветровете, преди да се хвърли от външната стена на Кулата, дал на жена си една книга и я помолил да отиде в библиотеката му.
— В неговата библиотека ли?!
— Баракус имал тайна библиотека.
Ричард имаше чувството, че стъпва по тънък лед.
— Изобщо нямах представа, че е имал жена.
— Но ти я познаваш, Ричард. — Майка му се усмихна по начин, от който и бездруго щръкналите му косъмчета по тила се наостриха още повече. Той едва дишаше.
— Познавам ли я? Но как е възможно?
— Е, поне си чувал за нея. Знаеш ли кой е първият магьосник, създал първия Изповедник?
— Да — отвърна Ричард, смутен от смяната на темата. — Казва се Мерит. Първата Изповедничка е жена на име Магда Сеарус. На тавана на Двореца на Изповедниците има фреска, на която са изобразени двамата.
— Е, това е тя — рече майка му по начин, от който коремът му се сви на топка.
— Коя?
— Жената на Баракус.
— Не може да бъде… — отрони Ричард и допря пръсти в челото си, за да се опита да осмисли чутото. — Не, тя е жената на Мерит, магьосникът, който я е превърнал в Изповедник, а не на Баракус.
— За Мерит се е омъжила по-късно — махна с ръка майка му. — Първият й съпруг е бил Баракус.
— Сигурна ли си?
Тя кимна утвърдително.
— Щом Баракус се върнал от Храма на ветровете, Магда Сеарус го чакала там, където той я помолил — в анклава на Първия магьосник. Чакала го дни наред, страхувайки се, че той може и да не се върне при нея. Но той се върнал, за нейно огромно облекчение. Целунал я, уверил я в неувяхващата си любов, след което я накарал да му се закълне, че ще запази завинаги тайната му, и я помолил да занесе една книга в тайната му лична библиотека.
След като тя тръгнала, той съблякъл одеждите си — същите, които носиш сега, включително кожените накитници, наметалото, което сякаш е изтъкано от злато, и амулета — в анклава на Първия магьосник, завещал ги на магьосника, който щял да се роди в света на живота благодарение на неговите усилия. . . Оставил ги за теб, Ричард.
— За мен ли? Сигурна ли си, че наистина ги е оставил точно за мен?
— А ти как си обясняваш факта, че толкова много пророчества те споменават — очакват появяването ти, споменават името ти — „камъкът в езерото“, „онзи, който носи смърт“, „Кахарин“…? Защо според теб са се появили тези пророчества, в които се говори за теб? Защо според теб ти успя да разгадаеш част от тях, при положение че от векове, дори от хилядолетия насам, никой друг не е успял да го направи? Защо според теб сбъдна други пророчества?
— Но това не означава, че се има предвид точно мен.
С безпристрастен жест майка му отказа както да го подкрепи, така и да опровергае думите му.
— Кой може да каже кое е първото — дали Субстрактивната магия най-сетне е намерила дете, в което да се всели, или се е появило детето, в което е трябвало да се въплъти тя. Пророчеството се нуждае от зърно, от която да покълне. Трябва да има нещо, което да отприщи процеса, пък било то и цветът на очите ти, който ти е бил предаден по наследство. Трябва да има активатор. В този случай дали е случайно или нарочно?
— Склонен съм да мисля, че е случайна поредица от събития.
— Щом така предпочиташ. Но всъщност, Ричард, какво значение има? Ти си роден със способността, която Баракус е освободил от клетката й в друг свят. Ти си този, чието раждане той е очаквал — било то случайно или нарочно. В крайна сметка единственото, което има значение, е това, че ти си роден с тази способност.
Ричард си каза, че сигурно е права; детайлите не променяха същността на нещата.
