паднали в гробовете си, като отнесли тайните със себе си. Като осъдил на смърт цялата група на Храма, Лотаин успял да погребе заговора, замислен от него. Унищожил всички, които знаели какви щети са нанесени. Той бил убеден, че един ден каузата му ще смаже всяка опозиция и той ще управлява света. И когато това стане, щял да бъде най-великият герой от войната.
Оставал само един нищожен проблем. След процеса управниците настояли някой да отиде в Храма на ветровете, за да поправи щетите. Лотаин, естествено, не можел да позволи там да влезе някой друг, защото така би бил разкрит саботажът. Така че той казал, че ще се заеме лично. Всъщност така било замислено — да отиде в Храма по-късно, ако се наложи, и да прикрие истината.
Тъй като бил главен обвинител, всички вярвали, че той отива да оправи нещата, воден от най-искрени чувства. Щом най-сетне пристигнал в Храма на ветровете, той се погрижил не само да бъдат прикрити щетите, ами и използвал натрупаната там информация, за да нанесе още по-големи вреди, така че никой да не може да намери и поправи разкъсването. След това прикрил следите си, като направил нещата да изглеждат така, все едно всичко е наред.
Но имало и още нещо: промените, които направил, използвайки познанията на самия Храм, се оказали достатъчно, че да бъдат задействани защитите на Храма. От Храма, в онзи друг свят, Лотаин не знаел за червените луни, които Храмът бил пробудил в този свят, и когато се върнал, бил заловен. Но на него изобщо не му пукало; той очаквал с нетърпение смъртта, за да получи вечна слава за всичко постигнато, точно както каза и Ничи за мисленето на хората от Стария свят.
Магьосниците от Кулата трябвало да разберат какви точно щети е причинил Лотаин. Колкото и да го измъчвали, той не разкрил тайната си. За да разбере истината за случилото се, Магда Сеарус станала Изповедник. Но в началото тя не разполагала с нужния опит и трябвало да трупа знания. Макар да използвала Изповедническата си сила, тя още не била осъзнала колко е важно да бъдат зададени точните въпроси.
Ричард погледна майка си.
— Веднъж Калан ми каза, че самото изтръгване на самопризнанието не е никак трудно. Трудното е да разбереш как да зададеш правилните въпроси, за да стигнеш до истината. Мерит току-що бил създал Изповедниците. Все още никой не разбирал как точно действа тяхната сила.
Калан цял живот е била обучавана как да си върши добре работата, но тогава, преди хиляди години, Магда Сеарус все още не знаела как да зададе правилните въпроси и в какъв порядък. Макар да вярвала, че е успяла да накара Лотаин да признае какво е извършил, не могла да разкрие пълния мащаб на предателството му. Той бил шпионин и въпреки че за пръв път бил използван Изповедник, заговорът му не бил разкрит. Вследствие на което така и не се разбрало каква точно подривна дейност са водили хората на Лотаин.
Майка му го изгледа съсредоточено.
— Сигурен ли си в това, Ричард?
— най-сетне всичко си дойде на мястото — кимна той. — След като и ти разкри някои подробности, всички парченца от мозайката, които досега ми се бяха губили, най-сетне си паснаха. Лотаин е бил шпионин и е отнесъл със себе си в смъртта истинската си самоличност, както и истината за подставените лица в Храма. Те загинали, без никой от тях да разкрие същинските мащаби на стореното. Никой, дори Баракус, не осъзнал реалните размери на щетите.
Майка му въздъхна и втренчи поглед в неясна посока.
— Това определено обяснява белите петна в информацията, която получавах аз. — Погледна го, сякаш го виждаше с нови очи. — Много добре, Ричард. Наистина се справи чудесно.
Ричард отри с ръка уморените си очи. Не изпитваше някаква особена гордост, задето бе нагазил в дълбоките кални води на историята, за да извади от там такива жалки и презрени дела, последствията от които се усещаха хилядолетия по-късно.
— Спомена, че Баракус оставил за мен някаква книга?
— Помолил жена си да я прибере на сигурно място — кимна тя. — Предназначена е за теб.
— Сигурна ли си?
— Да. — Майка му внимателно скръсти пръстите си. — Докато бил в Храма на ветровете, Баракус написал тази книга благодарение на събраното там познание. Никой освен него не я е виждал. Никой не е отгръщал страниците й, откакто е написана от Баракус и той лично затворил тази корица. Оттогава тя стои недокосната в тайната му библиотека.
При мисълта за съществуването на подобна ценност Ричард потръпна. Нямаше никаква представа къде ли се намира тази библиотека, но дори да я откриеше, пак не би разбрал онова, което го интересуваше. Не очакваше да получи отговор на въпроса си, но все пак реши да го зададе.
— Имаш ли някаква представа как се нарича тази книга? Или какво пише в нея?
Майка му кимна тържествено.
— Нарича се „Тайните на силата на един магьосник воин“.
— Добри духове! — прошепна Ричард и я погледна. Опря лакти в коленете си, пое лицето си в шепи. Беше толкова превъзбуден, че вече не можеше да се владее. Последният човек преди Ричард, посетил Храма на ветровете преди повече от три хиляди години, беше направил така, че Храмът да освободи Субстрактивна магия, с каквато бе роден Ричард, донякъде за да може той да влезе в Храма и да спре заразата, разпространена от пътешественика по сънищата, който се бе появил, защото онзи магьосник Лотаин се бе погрижил да подготви почвата за неговото раждане, за да може той да поеме управлението на света в свои ръце и да унищожи магията. И още нещо, същият онзи човек, който се бе погрижил Ричард да се роди със Субстрактивна магия, му е оставил книга с напътствия, с която да му помогне да се справи с пътешественика по сънищата.
След като Баракус се върнал и се самоубил, магьосниците изоставили всякакви опити за проникване в Храма на ветровете, защото ги смятали за невъзможни. Те така и не поправили злото, сторено в Храма от Лотаин и хората му. Единствен Баракус предприел мерки за справяне със заплахата.
Твърде е възможно Баракус лично да се е погрижил никой след него да не може да проникне в Храма на ветровете, за да не се опита друг шпионин да съсипе онова, което Баракус бил сторил, за да се противостои на заплахата — а именно раждането на Ричард.
Ричард вдигна глава. Майка му беше изчезнала. На нейно място стоеше Шота, свободните краища на роклята й се носеха леко във въздуха, сякаш понесени от бриз. На Ричард му стана мъчно за майка му, но в същото време се почувства и по-добре, защото се чувстваше объркан, принуден да разговаря с вещицата през привидението на майка си.
— Къде се намира библиотеката, в която Баракус изпратил жена си, за да скрие книгата „Тайните на силата на един магьосник воин“?
— Боя се, че не знам — поклати тъжно глава Шота. — Мисля, че единствените, които са знаели нейното местоположение, са били Баракус и жена му — Магда Сеарус.
Ричард носеше одеждите на магьосник воин, завещани му от Баракус, както и неговия амулет. Субстрактивната магия, с която се бе родил, най-вероятно също му бе дадена благодарение на Баракус. Този човек му бе оставил и книга, която най-вероятно съдържаше указания за това как да използва силата, с която се е родил Ричард благодарение на него.
— Тук има толкова много библиотеки. Личната библиотека на Баракус би могла да е във всяка от тях. Имаш ли някаква представа къде да търсим?
— Знам само, че тя не се намира в друга библиотека, както предполагаш. Библиотеката на Баракус е само и единствено негова. Както и книгите в нея. До днес никой не е успял да ги открие.
— И поради някаква причина е решил да не оставя тези книги на сигурно място в анклава на Първия магьосник?
— На сигурно място ли? Неотдавна Сестрите на мрака, изпратени от Джаганг, проникнаха там. Наред с другото отнесоха на своя император и книги. Джаганг събира книги, понеже там се съдържа познание, което му помага в битката за надмощие на Ордена. Ако книгата, която Баракус е написал специално за теб, беше оставена в Кулата, най-вероятно вече да е попаднала в ръцете на Джаганг. Баракус е проявил достатъчно здрав разум да не оставя такава сила тук, където всеки би могъл да я намери, където всеки Първи магьосник след него би могъл да я използва или дори да я унищожи, за да не позволи да попадне в лоши ръце.
Нали точно това сполетя „Книгата на преброените сенки“. За да изпълнят пророчеството, Ан и Натан
