Майка му въздъхна и продължи нататък:
— Както и да е, едва след като се подготвил за онова, чието случване той направил възможно, Баракус напуснал анклава си и скочил от Кулата. Хроникьорите не са знаели, че той е имал достатъчно време след завръщането си, за да изпрати жена си на тайна мисия. Когато тя се върнала, установила, че мъжът й е мъртъв.
Ричард се почувства замаян. Не вярваше на ушите си. Зави му се свят от неочаквания разказ за древните събития. Но тъй като самият той бе ходил в Храма на ветровете, знаеше, че подобни неща са напълно възможни. Той се раздели с всичко научено там, защото това беше цената, която трябваше да плати, за да се върне в света на живите. Макар да изгуби наученото, му остана чувството, че е знаел нещо огромно. Онзи, който поиска от него да заплати тази цена, за да му позволи да се върне при Калан, бе духът на Мрачния Рал — неговият роден баща.
— В мъката си Магда Сеарус пожелала доброволно да се подложи на опасния експеримент, замислен от Мерит — съгласила се да стане Изповедник. Знаела, че има голяма вероятност да не преживее процеса, но сега, след като любимият й, Първият магьосник, бил мъртъв, нейният свят и бездруго бил свършил. Тя не намирала друг смисъл да продължи да живее, освен за да установи кой е отговорен за злощастните събития, довели до смъртта на съпруга й, затова се съгласила да участва в този експеримент, за който мнозина се опасявали, че може да има фатални последици.
Но тя оцеляла. Минало доста време, преди да се влюби в Мерит — и той в нея. Благодарение на него животът за нея продължил. Хрониките за този период са непълни, на места липсва информация, има хронологично разменени събития, но истината е, че Мерит й е втори съпруг.
Ричард трябваше да поседне на мраморната пейка. Информацията му дойде твърде много. Съвпаденията бяха удивителни: това, че е първият от хиляди години, роден със Субстрактивна магия, че Баракус е последният магьосник, влязъл в Храма на ветровете, преди това да стори самият Ричард, че Баракус е бил женен за жената, превърната в първия Изповедник, че Ричард се е влюбил и оженил за Изповедник — тоест за Майката Изповедник, за Калан.
— Магда Сеарус използвала новопридобитата си изповедническа сила върху магьосник Лотаин и разбрала какво е правил той в Храма на ветровете — неща, които били известни само на Баракус.
— И по-точно? — вдигна глава Ричард.
Майка му се вгледа в очите му, но все едно надзърташе в душата му.
— Лотаин ги предал, като влязъл в Храма през Коридора на предателя, и се погрижил една много специална магия, която била заключена там, да бъде пусната в света на живите, когато му дойде времето. И така, Джаганг се родил със силата, която Лотаин позволил да се изплъзне от клетката си в другия свят. Тази магия била силата на пътешественика по сънищата.
— Но защо Лотаин, главният обвинител, е сторил подобно нещо? В крайна сметка нали се е погрижил членовете на групата на Храма да бъдат екзекутирани заради вредите, които са нанесли.
— Лотаин вероятно е започнал да вярва, както и враговете ни в Стария свят, че магията трябва да бъде заличена от човешката раса. Мисля, че неговият фанатизъм си намерил нова цел: той се виждал като спасител на човечеството. Поради което осигурил връщането на пътешественика по сънищата в света на живите, за да прочисти света от магията.
По някаква причина Баракус не успял да затвори пролуката, отворена от Лотаин, и не могъл да развали стореното. И затова се справил с проблема както могъл. Погрижил се да балансира направеното чрез някой, който да се бори срещу силите, решени да унищожават хората с дарбата. Трябвал му човек, който да притежава нужните способности за това.
Това си ти, Ричард. Баракус се погрижил ти да се родиш, за да компенсираш стореното от Лотаин. Ето защо ти, Ричард Рал, си единственият, който може да спре Ордена.
Ричард усети как му прилошава. Излизаше, че той е просто пионка, използвана за тайни цели, наивник, който просто изпълнява чужди желания, касаещи собствения му живот; играе предначертаната си роля в битка, замислена преди хилядолетия.
Сякаш прочела мислите му, Шота, която все още бе в образа на майката му, отпусна съчувствено ръка на рамото му.
— Баракус се погрижил да се появи равновесна сила, която да компенсира стореното. Той нямал представа как ще действа тя. Но не е отстранил свободната ти воля от уравнението, Ричард.
— Така ли мислиш? Защото на мен ми се струва, че съм просто последният играч в една игра, започната преди векове. Не виждам тук да става въпрос за моята свободна воля, за моя живот, за моя избор. Явно други са предначертали пътя ми.
— Не е така, Ричард. Може да се каже, че това, което те са направили, е един вид трениране на войник за битка. Обучението му прави възможно евентуалното спечелване на битката, ако до такава изобщо се стигне. Това не означава, че когато битката започне, войникът няма да избяга, че ще избере да остане и да се бие, или пък че дори да остане и да даде всичко от себе си, ще победи. Баракус се погрижил ти да имаш съответния потенциал, Ричард — екипировката, оръжията, възможностите, за да се биеш за собствения си живот и за своя свят, ако се появи такава нужда — нищо повече. Той просто ти е протегнал ръка за помощ.
Ръка, протегната през потока на времето. Ричард се почувства изцеден и объркан. Сякаш вече не познаваше самия себе си, не знаеше кой е в действителност и каква част от своя живот дължи на самия себе си.
Сякаш Баракус изведнъж се беше материализирал пред него, изскочил от прахта на древни кости; призрак, дошъл да обладае живота на Ричард.
Двадесета глава
ОЩЕ НЕЩО НЕ МУ ДАВАШЕ МИРА и не се вписваше в картинката. Как е възможно главният обвинител Лотаин да измени на вярата си, да предаде всички в Новия свят? Обяснението, че бил подложен на натиск, че бил изкушен от вярванията, разпространени в Стария свят, се видя на Ричард твърде удобно.
И тогава му просветна — осъзнаването го изпълни ненадейно като внезапно бликнал буен поток. За миг остана без дъх. Имаше нещо в древните хроники, което винаги го бе глождило. Шота разбуди спомените му за някои епизоди от миналото и така всички парченца от мозайката си дойдоха на мястото. Сега вече разбра какво не му бе давало мира. Чак не можеше да повярва, че едва сега го забелязва.
— Лотаин беше фанатичен обвинител — отрони Ричард повече на себе си. Продължи да говори, облещил очи, без да мига: — Не е намерил нова мишена за фанатизма си. Не се е обърнал срещу тях. Не е бил предател — бил е шпионин.
Винаги е бил шпионин. Действал е като къртица, бавно си е пробивал път към целта. В течение на много години е успял да се добере до ключова позиция, която му осигурява власт. Освен това е имал и съучастници, които са били под негово разпореждане.
Лотаин е бил магьосник, сдобил се не само с огромно уважение, но и с голяма сила. Благодарение на политическите си позиции имал достъп до най-високите етажи на власт та. Когато най-сетне му се отворила възможност — всъщност сам се погрижил това да се случи, — той не я пропуснал. Направил така, че съзаклятниците му да бъдат включени в групата на Храма. Подобно на днешната ситуация в Ордена, Лотаин и хората му вярвали фанатично в своята кауза. Именно те опропастили мисията. Не става въпрос за промяна в отношението или нещо подобно. Всичко е било планирано. Всичко е било обмислено.
Всички те са били готови да пожертват себе си, да умрат за висшата си кауза. Не знам колко точно шпиони е имало в този екип, може би всички са били такива, но е факт, че достатъчно от тях осъществили целта си. Не изключвам и вероятността да са убедили и други да ги последват, водени от чувството, че са морално задължени.
Било неизбежно, разбира се, другите магьосници в Кулата скоро да осъзнаят, че проектът, свързан с Храма на ветровете, е провален. И когато това станало, Лотаин бил напълно подготвен да унищожи цялата група на Храма — погрижил се всички да бъдат екзекутирани. Не искал живи свидетели, които някой ден да разкрият какво всъщност се е правило.
Лотаин през цялото време се грижел действията им да бъдат пазени в тайна, за да не е възможно да бъдат вземани успешни контрамерки. Шпионите, които Лотаин включил в персонала на Храма, доброволно
