— Направи каквото сметнеш за нужно, генерале.
— Вътрешната порта е не по-различна от коя да е част на двореца и е под закрилата на същото заклинание, така че те не са слабо звено, което би се пропукало при евентуална атака. Единственият проблем със затварянето им е, че това ще сложи край на търговията, която е жизненоважна за двореца… имам предвид в мирно време.
Ричард наблюдаваше тълпите от хора, които минаваха по коридора и покрай балконите горе.
— При перспективата, която ни очаква, търговията и бездруго ще стане невъзможна. Никой няма да може да пътува през равнината Азрит или където и да било из Новия свят. Навсякъде другаде търговията вече е преустановена. Пригответе се за дълга обсада.
— Вражеските армии винаги досега са постъпвали именно така — сви рамене Тримак, — настаняват се и чакат да се предадем от глад. Ще има да почакат. Те първи ще разберат какво е глад отвън в равнината Азрит. Господарю Рал, ще се върнете ли да ни помогнете при защитата на двореца? Ричард прекара ръка през устните си.
— Не знам кога ще успея да се върна. Но при първа възможност ще го сторя, обещавам. Първо обаче трябва да съсредоточа мислите си върху новата ни стратегия. Трябва да се опитаме да унищожим Ордена, като му изтръгнем сърцето, вместо да се мъчим да сломим силата му.
— А ако междувременно те поставят двореца под обсада, а вие решите да се върнете? Как ще влезете?
— Ами, тъй като не разполагам с дракон, няма да мога да прелетя през обсадата. — Онзи не каза нищо, само продължи да го гледа, Ричард се прокашля и рече: — Когато реша да се върна, ще го направя като днес, с помощта на магия… през Плъзгата.
Генералът явно не го разбра много-много, но прие обещанието на Ричард, без да задава въпроси.
— Време е да вървя, генерале. Ако искаш, си добре дошъл да ни съпроводиш до Плъзгата.
За Тримак бе голямо облекчение да има възможност да защитава лично Господаря Рал. Ричард хвана Бердин за ръката и я поведе по коридора, а войниците се разпръснаха в защитен обръч.
Бердин беше значително по-ниска от Ричард, затова той се наведе малко, за да може да говори, без да повишава глас:
— Имам някои въпроси към теб. Успя ли да преведеш още части от дневника на Коло?
— Да, успях — усмихна му се тя заговорнически. — Но написаното от Коло ме провокира да потърся и други книги, за да се опитам да схвана по-добре цялостната картина. — Тя се наведе по-близо: — Открих неща, за които двамата с теб изобщо не сме и подозирали, докато работехме заедно по превода. Успели сме да зърнем само върха на айсберга.
Ричард беше убеден, че Бердин не знае и половината от това, което си мисли, че знае.
— Някое от нещата, които си открила, свързано ли е с Първия магьосник Баракус?
Бердин се закова на място и го изгледа.
— Откъде знаеш?
Двадесет и осма глава
РИЧАРД СЕ НАВЕДЕ, хвана Бердин за ръката и я повлече със себе си.
— Ще ти обясня по-късно, сега нямам време. Какво пише Коло за Баракус в дневника си?
— Ами, написаното от Коло е само малка част от онова, което открих. Той всъщност само намеква за това, което се случва. За да запълня празнините в познанията си, започнах да ровя из книгите в личните ти библиотеки с ограничен достъп.
Ричард още не бе свикнал с мисълта, че бидейки Господарят Рал, вече имаше достъп до тези библиотеки. Все още не бе успял да се запознае със съкровищницата от знания, които се съдържаха в тях.
— Какви книги?
— Една от тях намерих на място, където малцина са влизали — вдигна ръка Бердин. — Ще ти я покажа. В нея се говори за някакви централни обекти.
Ничи, която вървеше от другата страна на Ричард, се наведе към него.
— Натан също ми спомена, че е попаднал на сведения за такива централни обекти.
— Какво по-точно е прочел? — попита Ричард.
Ничи отметна русата коса от лицето си.
— Централните обекти представляват свръхсекретни библиотеки. По някое време около или след Голямата война централните обекти били създадени като сигурно, надеждно и тайно място, където да се съхраняват книги, считани за твърде опасни, за да не бъдат известни на никого, освен на неколцина избрани. Според Натан съществуват шест-седем такива обекти.
— Точно така — каза Бердин. Огледа се, за да се увери, че никой от войниците, които ги съпровождаха, не е наблизо, за да я чуе. — Господарю Рал, на едно място се споменаваше, че няколко от тези обекти са белязани с имената на Господаря Рал от пророчеството.
Ричард се закова на място.
— Искаш да кажеш, че са изписали името на Господаря Рал върху надгробна плоча?
— Точно така — изви вежда Бердин. — Споменаваше се, че тези места, тези библиотеки, се пазят заедно с костите. Според споменатото в пророчеството са предполагали, че някой бъдещ Господар Рал ще трябва да намери книгите, съхранявани там, затова са поставили името му върху надгробна плоча.
— В Каска.
Бердин щракна с пръсти и го погледна.
— Точно това име се споменаваше. Ти откъде знаеш?
— Бях там. Името ми е изписано върху голям надгробен паметник.
— Бил си там? Защо? Какво търсеше? Какво намери?
— Намерих една книга — „Лавинен огън“, благодарение на която успях да докажа на останалите какво се е случило с жена ми.
Бердин плъзна очи към Кара и Ничи, после пак премести погледа си към Ричард.
— И аз чух слухове, че си се бил оженил. Първата ми мисъл беше, че това са врели-некипели. Значи е вярно, така ли?
Ричард пое дълбоко въздух, докато продължаваше да върви по коридора, заобиколен от стражите и наблюдаван от минаващите тълпи. Не му се щеше да обяснява на Бердин, че всъщност тя познава Калан и беше прекарала доста време с нея.
— Вярно е — отвърна без заобикалки.
— Господарю Рал, какво означава всичко това? Ричард не пожела да й отговори.
— Това е дълга история, а нямам време да ти я разказвам точно сега. Ти какво толкова се впечатли от тези централни обекти?
— Нали. помниш, че след като се върнал от Храма на ветровете, Баракус се самоубил? — попита тя, докато вървяха с бърза крачка по широкия коридор.
— Да — погледна я Ричард.
— Нещо в тая работа ми се видя странно.
— Моля? Какво по-точно?
Стигнаха до страничен коридор, пазен от двама мъже с копия. Щом забелязаха Ричард и антуража му, удариха юмруци в гърдите си и отстъпиха встрани.
Бердин отвори едното крило на двойната врата с метален обков. Върху гладката й повърхност блестеше релефното изображение на вътрешна градина. Зад вратата се виждаше по-малък коридор с пищна махагонова ламперия. Беше празен. Това беше входът към покоите на Господаря Рал.
— Не разбрах какво точно ме притесни, но съм убедена, че в Храма на ветровете Баракус е направил нещо. — Бердин го погледна, за да се увери, че я слуша. — Нещо голямо. Нещо важно.
Ричард кимна и я последва по празния коридор.
— Докато е бил в Храма, Баракус е направил нещо, за да подготви почвата за моето раждане, за да се родя и със Субстрактивната страна на дарбата.
Сега Ничи беше тази, която сграбчи Ричард за ръката, за да го накара да спре и да се обърне към
