черно.
— Ето тук намерих книгите, в които се споменава, че централните обекти са при костите… каквото и да означава това.
— Онова място, където попаднах аз, беше в катакомби — каза Ричард.
Бердин се намръщи, замислена върху думите му.
— Това обяснява поне тази част.
— Натан ми каза — рече тихо Ничи и погледна Ричард и Бердин, — че според него под Двореца на пророците има катакомби и че донякъде самият дворец е бил построен там, за да скрие заровеното под него.
Войниците забавиха ход и спряха, скупчвайки се в група малко по-нататък по коридора. Ричард забеляза, че Бердин ги гледа.
— Би ли изчакал тук с хората си? — обърна се тя към генерал Тримак. — Трябва да отида до библиотеката, за да покажа на Господаря Рал едни книги. Вие останете да пазите в коридора, като внимавате да не се промъкне някой.
Генералът кимна и започна да разпредели хората си на пост по протежение на коридора. Бердин извади ключ от деколтето на дрехата си.
— Вътре намерих една книга, която ми докара кошмари.
Тя погледна Ричард през рамо, после отключи вратата.
Ничи се надвеси към ухото му.
— Това място се охранява от щит. — В тона й се усещаше подозрителност.
— Но тя не притежава дарбата — отвърна й шепнешком Ричард. — Не може да преминава през щитове. Как е успяла да влезе?
Бердин ги чу и размаха ключа, след като го извади от ключалката.
— Имам ключ. Знаех къде го крие Мрачният Рал.
Ничи повдигна вежда и погледна към Ричард.
— Ключът обезврежда щитовете пред вратата. За пръв път виждам подобно нещо.
— Сигурно е замислен така, за да се осигури достъп на доверени помощници и учени, родени без дарбата — предположи Ричард. Той пак се обърна към Бердин, която се опитваше да натисне дръжката на тежката врата.
— Между другото, успя ли да научиш нещо друго за Баракус?
— Не много — рече тя, като му хвърли поглед през рамо. — С изключение на това, че Магда Сеарус, първият Изповедник, някога е била женена за него.
Ричард само я изгледа.
— Как ли е узнала? — промърмори си под мустак той.
— Моля? — попита Бердин.
— Нищо — отвърна Ричард и махна с ръка, преди да натисне дръжката на вратата.
— Е, какво намери тук?
— Нещо, свързано с написаното от Коло.
— Имаш предвид за книгата, дето не бива да бъде преписвана ли?
Бердин само хвърли на Ричард загадъчен поглед и прибра ключа обратно в деколтето си, след което отвори черната врата.
Двадесет и девета глава
ВЪТРЕ ГИ ПОСРЕЩНАХА три високи прозореца, които изпълваха по-голямата част от стената и пропускаха в помещението сумрака на късния следобед. Дъждът плющеше в стъклата и се стичаше на игриви поточета. Стените на малката стая бяха покрити с рафтове с книги, направени от златен дъб. В центъра имаше място само за една проста дъбова маса, около която имаше четири дървени стола, по един от всяка страна. В центъра й стоеше необикновена лампа с четири глобуса, която предлагаше на всеки от празните столове собствена светлина чрез посребрен рефлектор.
Ничи простря ръка напред и изпрати искра от своята дарба до четирите фитила. Те пламнаха, набраха мощ и малката стая бе залята от златиста топлина. Ричард забеляза, че макар заклинанието на двореца да намаляваше силата на всички, освен на Господаря Рал, Ничи нямаше особени трудности със запалването на лампите.
Бердин отиде до рафтовете отдясно на вратата.
— Мисля, че там, където Коло споменава за книгата, дето не бива да бъде преписвана, той намеква, че онези, които не са имали доверие в Баракус, са същите, които са направили копията. Може би е имал предвид точно тях, но не съм сигурна. Нарича ги „малоумници от «Небивалиците на Янкли»“.
Ничи се извърна към Бердин.
— „Небивалиците на Янкли“?
Ричард премести погледа си от учудената Ничи към Бердин.
— Какво е „Небивалиците на Янкли“? — попита той.
— Книга — каза Бердин.
Ричард изгледа въпросително Ничи, която изпухтя ядно.
— Това не е просто книга, Ричард, а пророческа книга. Много, много особена пророческа книга, която предхожда Голямата война със седем века. В подземията на Двореца на пророците имаше ранен екземпляр от нея. Тази книга е любопитен факт, който всяка Сестра е изучавала, когато е учила за пророчествата.
Ричард огледа книгите по рафтовете.
— И какво й е особеното?
— Това е пророческа книга, в която е пълно със слухове и брътвежи.
— Не разбирам — обърна се към нея Ричард.
— Ами… — подхвана Ничи, като търсеше подходящите думи, — смятало се е, че това не е точно книга, предсказваща бъдещи събития. Тя е… в нея се предсказват, как да кажа… бъдещи слухове.
Ричард потърка уморените си очи и въздъхна. Отново погледна Ничи.
— Искаш да кажеш, че този Янкли е писал предсказания за слухове? — Когато Ничи кимна, не му остана нищо друго освен да попита: — И защо?
— Точно това се питат всички — отвърна Ничи, след като се наведе леко към него.
Той разтърси глава, сякаш се беше омотал в паяжина.
— Виж сега, много неща си остават забулени в тайна. — Тя посочи Бердин. — Като например тази работа с книгата, дето не бивало да бъде преписвана. Такива тайни често отиват в гроба заедно с хората, които ги пазят. Ето защо понякога не успяваме да разрешим загадките, скрити в исторически документи… поради оскъдната информация.
Но сегиз-тогиз се разпространяват откъслеци от информация за неща, които един чул, друг видял… И хората, които са видели или дочули, започват да разпространяват под сурдинка любопитните откъслеци. Някои Сестри в Двореца на пророците вярваха, че в тази пророческа книга за слуховете има скрити намеци за разтълкуването на тези тайни в някой бъдещ момент.
Ричард повдигна вежда.
— Искаш да кажеш, че тези Сестри са се вслушвали в слуховете, с надеждата да чуят нещо, което ще стане в бъдеще?
— Нещо подобно — кимна Ничи. — Как да ти кажа, някои Сестри считат тези откровени глупости за най-важната пророческа книга, съществувала някога. Тя се пазеше в строга тайна. Беше абсолютно забранено да напуска подземията, за да бъде изучавана — за разлика от други пророчески книги.
Някои Сестри посвещаваха много от свободното си време на изучаването на тези врели-некипели. Тъй като по принцип хората не си правят труда да записват слухове, „Небивалиците на Янкли“ се счита за единствената книга от този сорт — единствената писмена хроника на слуховете, които тепърва предстои да се случат. Въпросните Сестри бяха убедени, че е имало събития, за които не би могло да се научи по никакъв друг начин, освен чрез тази книга, която отдавна ги била предвидила. Общо взето, те бяха на мнение, че това са слухове за неща, които ще се случат в бъдеще, слухове за разни тайни. Смятаха, че в
