обича.
— Ти си рядко срещан човек, Ричард Рал — долетя до слуха му най-прекрасният глас на света.
Ричард се обърна и я видя. Зелените й очи блестяха. Тя се усмихваше с онази нейна специална усмивка, предназначена само за него.
Ричард замръзна, едната му ръка все така стискаше меча, при това толкова силно, че усещаше релефната дума „Истина“, изписана със златна нишка на ефеса.
Калан пристъпи по-близо и го прегърна през врата.
— Ричард, обичам те.
Той обхвана с ръка талията й, неспособен да се пребори с чувствата си.
— Не разбирам. Силата нямаше да действа, ако стерилното поле на паметта ти е нарушено.
— Аз бях предпазена — отвърна тя с широка усмивка.
Ричард се намръщи.
— Предпазена? Как?
— Вече се бях влюбила в теб за втори път. Нямах нужда от стерилно поле. Мисля, че още от първия миг, когато те видях в онази клетка, започнах да се влюбвам в теб. С всяко свое действие ти ми разкриваше какъв човек си — човекът, в когото се бях влюбила много отдавна, човекът, за когото се бях омъжила в селото на Калните.
Когато ми даде издяланата от теб статуйка, всичко, до което бях достигнала до момента, се потвърди.
Изкуството разкрива същността на твореца. Изкуството разкрива идеалите на човек, неговите ценности.
Ричард се усмихна, по бузата му се изтърколи сълза.
— Аз отидох до Отвъдния свят, за да взема обратно спомените, отнети чрез Субстрактивната магия на лавинния огън.
Там научих, че същността на тези спомени може да се възвърне само ако ги приемеш по своя собствена воля. Аз ги въплътих в тази издялана от дърво статуя.
Когато ти я прие, с нея ти прие спомените на всички. Ти разруши магията на лавинния огън. С желанието си да приемеш всичко хубаво, да цениш красотата на живота и да държиш всичко това до сърцето си ти възвърна спомените на всички.
Тя се взира в неговите очи един цял безкраен момент.
Той целуна своята съпруга, жената, която беше обичал и която означаваше всичко за него. Жената, която го обичаше.
Жената, за която той отиде до Отвъдния свят и заради която се върна.
Потъвайки в тази целувка, той издърпа Меча на истината от кутията на Орден и завинаги захлопна вратата.
Когато накрая отвори очи, светът се беше завърнал. Зед стоеше наблизо и ги наблюдаваше, широко усмихнат.
— Зед — започна Ричард и огледа присъстващите.
— Няма нужда да се извиняваш, момчето ми.
— Аз не се извинявам.
— Е, след всичко това имаш право да целунеш съпругата си. Винаги съм знаел, че вие двамата сте създадени един за друг.
— Надявах се да не ти отнеме чак толкова време, за да стигнеш до този извод — намръщи се Ричард към дядо си.
— Ричард — пристъпи напред Натан. — Осъзнаваш ли какво направи току-що?
Ричард се огледа.
— Да, надявам се.
— Ти току-що изпълни пророчеството!
Ричард несигурно наклони глава към Пророка.
— Какво пророчество?
— Пророчеството за великата бездна!
Ричард направи гримаса.
— Но аз спасих всички ни от великата бездна, за която ти ни предупреждаваше.
— Не, не, не разбираш ли? — Натан разпери ръце от вълнение. — Ти току-що създаде свят, в който магията не съществува. Затова пророчеството вижда другия свят като бездна, защото пророчеството не може да съществува в свят без магия! Всъщност пророчеството предсказа това, което ти направи. Разделянето на двата свята е разклонението в пророчеството. Великата бездна е предсказанието за другия свят.
— Щом казваш — Ричард въздъхна,
— Има нещо, което не разбирам — каза Зед. — Откъде знаеше, че Мечът на истината е ключът за отварянето на кутиите на Орден? Имам предвид, след като си разбрал, че „Книгата на преброените сенки“ не може да бъде истинският ключ, защото Орден е предшествал появата на Изповедниците. Но Орден е предшествал и Меча на истината. Как може той да бъде ключът?
— Мечът на истината ме предпази от лавинния огън, защото кутиите на Орден му противостоят и Мечът на истината, или по-точно магията, която е внедрена в него, е ключът към кутиите, така че той е част от Орден. Това беше нещото, което ме накара да осъзная, че мечът е ключът, защото аз го държах, когато Сестрите задействаха магията, така той запази моите спомени за Калан; магията спираше да действа на тези, които се докоснаха до меча.
Зед сложи ръце на кръста си.
— Но мечът е създаден след Орден.
— Това е номер.
— Номер!
— Какъв по-добър начин да предпазиш нещо с толкова могъща сила — много по-добре от сложни, екстравагантни магии, както всеки мислеше за „Книгата на преброените сенки“. Ти ме научи на това, спомняш ли си? Това са превели магьосниците едно време. Цялата история с „Книгата на преброените сенки“ е била номер, за да се замаскира истинският ключ Мечът на истината. В меча е била внедрена магия, която отключва силата на Орден; книгата е била уловка, номер, за да отвлече вниманието от истинския ключ.
Истинският ключ, мечът, съдържа елементи от магията, които допълват магията на Орден. Мечът съдържа онези необходими елементи — магията, внедрена в него от стотици магьосници. Мечът може и да е създаден по-късно, но магията, която е внедрена в него, е магията, създадена от същите магьосници, които са създали Орден. През цялото време той беше под носа на всички.
Затова Мечът на истината винаги е бил поверяван на Първия магьосник. Той е безценен.
Ти, Зед, беше добър пазител на меча. Ти намери правилния човек, на когото да го повериш — истинския Търсач на истината. Само такъв човек, който обича живота и е съпричастен към болката на другите, може да накара меча да побелее. Само този човек, при допира до правилната кутия, може да накара меча да побелее.
Единствено истинският Търсач на истината може да използва Меча на истината и по този начин силата на Орден.
Това е същността на предупреждението в началото на „Книгата на живота“, което говори за онзи, който идва с омраза. За да действа Мечът на истината, е необходимо съчувствие, не омраза. Омразата не може да накара меча да побелее, единствено съчувствието може да го направи. С омраза не може да се активира Орден. Омразата не е част от решението. „Книгата на живота“ предупреждава за това важно условие. Веднъж схванеш ли смисъла, всичко е много просто.
— Да, виждам колко просто е — измърмори Зед на себе си, прокарвайки пръст през чорлавата си бяла коса.
Натан се обърна към Зед.
— Сега разбирам и другото пророчество.
— Кое? — Зед погледна нагоре към очите му.
