като смъртта.
Докато светлината постепенно се разстилаше наново, в Градината на живота се възцари тишина. Дупката в земята изчезна. Магьосническия пясък го нямаше. Сестрите ги нямаше.
Личните телохранителни на Джаганг, които пазеха в Градината на живота, също ги нямаше. Присъствието им в помещението, където се развихри силата на Орден, се оказа фатално и за тях, както за Сестрите.
Джаганг, с яката на врата, под контрола на Ничи, беше все още там; още по-яростен, ако изобщо беше възможно.
Мъже от Елитната гвардия нахлуха през двойните врати в Градината на живота, за да защитават Ричард.
— Затворете и залостете вратите — нареди той. Мъжете се втурнаха да изпълнят заповедта.
Ричард пристъпи към олтара и затвори капака на отворената кутия на Орден.
— Може и да ти провървя — каза Джаганг подигравателно, но това не означава нищо. Това не променя нищо.
— Остави го да говори, Ничи — вдигна към нея ръка Ричард, когато Джаганг спря, задушен от силна болка.
Тя подкара императора напред.
— Императорският орден все пак ще проникне тук и ще унищожи това място и всички вас, нещастни хора — продължи Джаганг. — Те нямат нужда от мен, за да следват справедливата кауза, за която се борим. Орденът ще освободи човечеството от бича на себичните. Нашата кауза не е само морална, но и висша. Създателят е на наша страна. Нашата вяра е доказателството за това.
— Застъпниците на истината търсят разбиране — отвърна Ричард. — Покварените идеи се поддържат от фанатици, които се опитват да приложат своите убеждения чрез заплахи и жестокост… чрез вяра. Жестокостта е покорен слуга на вярата. Апокалиптичното насилие може само да бъде рожба на вярата, защото здравият разум по своята природа обезоръжава безсмислената жестокост. Единствено вярата счита, че трябва да бъде оправдана.
Лицето на Джаганг почервеня.
— Ние служим на Създателя! Искрената вяра в Създателя е единственият правилен и морален път в този живот. Строгото спазване на нашите религиозни задължения ще ни донесе спасение и вечен живот! Кръвта на неверници като твоя народ ни издига и доближава до самия Създател.
Ричард направи гримаса.
— В това няма никакъв смисъл.
— Ти си глупак! Само нашата вяра доказва, че сме прави! Само ние ще бъдем възнаградени с живот след смъртта поради нашата почит към него. Ние сме неговите деца и ще живеем завинаги в неговата светлина.
— Винаги ми е било трудно да повярвам, че зрял човек може да вярва в тези глупости. — Ричард въздъхна и отметна глава.
— Подложи ме на твоите изтезания! — Джаганг изскърца със зъби в яда си. — Приемам твоята омраза към мен, защото аз изпълних своя дълг към човечеството.
— Няма да заемеш предно място на сцената на живота — отвърна Ничи. — Няма да бъдеш показан окован. Няма да бъдеш превърнат в мъченик.
Джаганг се опита да нанесе удар на Ричард, но яката, която Ничи управляваше, го задържа.
— Ти претендираш, че си по-добър от нас, но не си. Ти не си нищо повече от едно нищожество, което Създателят е поставил в този покварен свят. Ти не си по-различен от нас, като изключим твоя отказ да се разкаеш и да почетеш него. Това е омразата. Всичко това е тя. Така ти даваш воля на омразата си към Ордена.
Ричард постави лявата си ръка на ефеса на меча си.
— Справедливостта не е проява на омраза, тя е тържество на цивилизацията.
— Не можеш просто…
Ричард даде сигнал на Ничи да задейства яката. Усещайки как смъртта изпълва празната му душа, черните очи на Джаганг се облещиха. Той се срути възнак на земята.
Ничи махна на няколко мъже от Елитната гвардия.
— Сигурна съм, че скоро ще има още много мъртви. Хвърлете този труп в масовия гроб при другите.
Ричард изпрати с поглед императора, сполетян от прозаична и безславна смърт. Лишена от слава. Заплахата за разумните и мислещи хора беше премахната — единствено това имаше значение. Смъртта на Джаганг изпълни предназначението си.
Шейсет и втора глава
РИЧАРД ПОБЪРЗА ДА ОТИДЕ ПРЕД КАМЕННИЯ ОЛТАР, където бяха поставени кутиите на Орден.
Извади меча си.
Отчетливият звън на метал изпълни Градината на живота.
— Ричард — в гласа на Зед имаше безпокойство, — какви ги вършиш?
Ричард не обърна внимание на дядо си. Вместо това се взря в очите на Калан.
— Калан, с мен ли си?
Тя пристъпи на няколко крачки от него.
— Винаги съм била с теб, Ричард. Обичам те и знам, че и ти ме обичаш.
Очите на Ричард се затвориха за миг. Той нямаше друг избор.
Обърна се към кутиите на Орден и затвори очи, вдигайки меча до челото си.
— Бъди ми вярно, острие — прошепна той.
Той свали Меча на истината и сряза ръката си от вътрешната страна, оставяйки кръвта да се стича по метала.
Постави острието върху дясната кутия, която Сестра Улиция беше отворила.
То стана черно като самата кутия. Когато го отдели, то отново заблестя.
После постави острието върху кутията отляво. И то пак стана черно като Отвъдния свят. Отмести го, оставяйки го да възвърне нормалния си вид.
Ричард си пое дълбоко въздух, след което положи острието върху кутията в средата. Помисли за всички онези невинни хора, които просто искаха да живеят своя живот. Помисли за всички като Кара и другата Морещица, които бяха докарани до лудост, за да служат на един тиранин. Помисли за пропиления живот на Ничи. И за Брус, неговото ляво крило, който, докоснал се до сила, управлявана без омраза, беше привлечен от нея. Помисли и за Дена.
Когато отвори очи, острието беше станало бяло. Кутията под него също беше бяла.
Стиснал ефеса с двете си ръце, Ричард повдигна Меча на истината високо над бялата кутия… и със смъртоносен замах, като при танца със смъртта, го стовари върху кутията на олтара.
Градината на живота побеля. Целият свят на живите стана бял. Времето спря.
В този момент Ричард стоеше в центъра на целия свят, около него беше пусто. Той се огледа, но там нямаше никой и в същото време всички бяха с него — всяко живо същество в света на живите беше там с него.
Той разбра. По много неща това пътуване се различаваше от предното, което пое от това помещение, когато тръгна към света на мрака. На това място, в това положение, той ясно съзнаваше присъствието на всеки жив човек. В този момент, на това място, всички чакаха да чуят какво ще им каже, да видят какво ще направи мъжът, който владееше силата на Орден. Това беше Орден — силата на самия живот.
— Всеки прави своя избор за това как ще живее — започна Ричард. — Злото не съществува независимо от хората. Хората извършват злини, защото така са избрали. За да направи избор, човек трябва да мисли. Най-елементарният избор, който може да направи, е да остави мисленето на другите, те да му казват какво да прави, дори да му диктуват злодеяния. Мъдрият избор изисква повече. Умният човек се стреми да взема мъдри решения.
Последователите на Братството на ордена направиха своя избор как да живеят своя живот. И ако
