нея Джаганг се смееше. Ричард видя металната яка на врата му. Императорът знаеше, че неговите хора ще владеят силата на Орден дори той да не е жив да види това с очите си. За него единствено това имаше значение. Той вярваше в своята кауза.
Сестрите, облени в златистата светлина, бяха изпълнени с възхита пред могъщата сила на Орден.
Но това бе за кратко.
Докато ги издигаше във въздуха, светлината започна да отслабва и накрая ги насочи към потъмняващото море от магьоснически пясък. Носещите се във въздуха Сестри се спуснаха плавно над земята. Започнаха да се въртят безпомощно в искрящата кехлибарена светлина. Помещението се смрачи, във въздуха затрещяха мълнии. Някои от Сестрите завикаха. Надигна се глух тътен. Песъчинките от магьосническия пясък се завихриха в танц със светлината. Искрите се съединиха с мълниите, при което самите Сестри като че засияха.
— Какво става! — изпищя Сестра Улиция.
Ричард пусна ръката на Калан и мина през тревата до ръба на магьосническия пясък, който бавно потъмняваше от медено-кехлибарен към жълто-кафяв. Разнесе се мирис на изгоряло.
— Какво става! — отново изкрещя Сестра Улиция, когато изплашеният й поглед срещна неговия.
— Прочетохте ли „Книгата на живота“? — спокойно я попита той.
— Разбира се! За да вкараш кутиите на Орден в играта, трябва да използваш „Книгата на живота“. Всички я прочетохме! Следвахме точно всяка формула и заклинание!
— Може да сте следвали инструкциите в книгата, но не сте схванали значението им. Прочели сте това, което сте искали да прочетете — формулите и заклинанията.
Някои от Сестрите изпищяха, когато една светкавица разцепи въздуха и гръмотевицата се разби почти в лицата им.
— Какво говориш! — Сестра Улиция беше бясна.
Ричард сложи ръце на кръста си.
— В самото начало на книгата има един параграф, още на първата страница. Това не е нито формула, нито заклинание, но е първото нещо, което се казва в „Книгата на живота“. Има много важна причина този текст да е там, на видно място. В своята дързост и лакомия да получите това, което искате, вие сте го пренебрегнали. Въвеждащите думи към „Книгата на живота“ са предупреждение към всеки, който използва книгата. Те гласят: „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“
— Какви ги говориш? — попита една от другите Сестри, която не се интересуваше от скучни афоризми.
— Говоря за книга с инструкции как да се използва силата на Орден. „Книгата на живота“ е първото условие, за да се използва тази сила. Магията на Орден е безкрайно опасна. Този, който я е създал, е искал да я защити. Повечето опасни магии се пазят от щитове и предпазни системи. Силата на Орден е създадена да се противопоставя на лавинния огън. Тя е много мощна и това я прави много опасна. Създателите й са разработили предпазна система, която е удивително проста и ефективна. „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“
— И какво от това! — изкрещя Сестра Улиция.
— Това предупреждение крие в себе си много смисъл. То напомня, че омразата задейства смъртоносна реакция в силата на Орден. Ако искаш да използваш Орден за разрушение, значи си човек, изпълнен с омраза. Защото само онзи, който носи омраза в сърцето си, би използвал такава сила, за да навреди другиму.
— Значи и ти не би могъл да я използваш — извика Улиция. Ти ни мразиш!
— Бъркаш омразата с въздаване на справедливост — поклати глава Ричард. — Да елиминираш такива като теб, които нараняват невинни хора, не означава да изпитваш омраза. Напротив, това е проява на любов към онези, които не са сторили нищо лошо, но биват измъчвани и убивани. Това е любов и почит към живота.
— Но ние не мразим никого! — извика друга Сестра. — Просто искаме да унищожим езичниците, грешниците и егоистите.
— Не — отвърна Ричард, — вие мразите онези, на които завиждате. Мразите ги, защото те са щастливи.
— Но ние използвахме и „Книгата на преброените сенки“ — отчаяно извика Сестра Улиция. — Следвахме точно предписанията на оригинала.
Ричард пристъпи към потъмняващия магьоснически пясък.
— Освен, че пренебрегнахте предупреждението в „Книгата на живота“, допуснахте и втора грешка, като приехте, че „Книгата на преброените сенки“ може да ви помогне.
— Но това е истинската книга! Оригиналът!
Ричард се усмихна и поклати глава.
— Това е оригиналът на още една предпазна система. Прочетохте ли встъпителните думи? И тук се започва с важно предупреждение.
— Какво предупреждение!
— Предупреждение да се използва Изповедник.
— Но ние разполагахме с оригинала! Нямахме нужда от Изповедник!
— Предупреждението не е за това, дали имате нужда от Изповедник. То е самото споменаване на такъв.
Зед, неспособен да се сдържи, повдигна ръка.
— Ричард, какви ги говориш?
Ричард се усмихна на дядо си.
— Кой е първият Изповедник?
— Магда Сеарус.
— Съпругата на Баракус — кимна Ричард. — Живели са по време на Голямата война. След като Великата бариера била вдигната и войната свършила, магьосниците открили, че прокурорът по делото за Храма на ветровете, Лотаин, е предател. За да разберат как ги е предал, магьосник Мерит превърнал Магда Сеарус в Изповедник.
— Да, така е — потвърди Зед. — И какво от това?
— Кутиите на Орден са създадени по време на Голямата война. Първият Изповедник е създаден много след войната. Как може „Книгата на преброените сенки“ да бъде ключът към отварянето на кутиите, след като никой дори не е подозирал, че един ден ще бъдат създадени Изповедници?
— „Книгата на преброените сенки“ не може да е ключът към отварянето на кутиите на Орден? — Зед примигна от изненада.
— Точно така — продължи Ричард. — Книгата е използвана като предпазно средство срещу употребяването на силата на Орден за порочни цели. Нито оригиналът, нито копията са ключът към силата на Орден.
Ричард се обърна към надигащия се тътнеж от създания на мрака. Пара, пушек, сенки и светлина се завихриха с пронизителен шум. Земята се разтресе. Магьосническият пясък, сега чер като катран, бе засмукан във вихрушката. Всичко се завъртя над отворилата се бездна. Гласове от света на живота и писъци от Отвъдния свят се смесиха в страховит вой.
Сестрите се завъртяха в безформения вихър, ръце и крака стърчаха от всички посоки, виковете им се губеха в оглушителна глъч.
Заслепяваща светлина се възпламени в центъра на въртящата се маса. Лъчи бяла, топла светлина се стрелваха нагоре към прозорците на тавана и надолу към черната бездна. Въздухът мержелееше, нагорещен.
С оглушителен вой в черния пясък под Сестрите се отвори пропаст, от която се стрелна морава светлина и погълна ужасените жени. Завихрящата се светлина, черен пясък и мълнии се събраха в едно.
Без помощта на своя водач Сестрите се спуснаха надолу към света на мъртвите. Те все още бяха живи. Бяха погълнати, пищейки.
Светкавици изпълниха всичко с ослепителна светлина, след което настъпи тишина и всичко стана черно
