пречи да създадеш основополагаща връзка, така че твоята мрежа изобщо не може да се образува. Както казах, тя притежава умението да отвърне на удара, още преди връзката между принципала и обекта да е създадена. Твоята сила се обръща срещу самата себе си — срещу теб.
Това не изисква големи усилия от нейна страна. Нейната сила е всъщност твоята сила.
Колкото по-силно се опитваш да направиш нещо, толкова по-трудно ти става. Тя не увеличава своето усилие, а просто ти пречи да завършиш възела. Колкото повече натиск упражняваш, толкова повече сила се връща към теб от нейната блокировка.
Вещицата те използва. Силата, твоята сила се връща отново и отново към теб, докато ти влагаш все повече усилие. По подобен начин се нагрява металът, когато го огъваш напред-назад. Собствената ти сила е отразявана обратно към теб, докато ти се опитваш да призовеш всичката си мощ, за да я победиш, и това хвърля тялото ти в трескаво състояние.
— Зед, това е невъзможно. Ти използва магия. Видях те. Видях, че направи мрежа и това не те нарани. Магията ти просто се провали.
Старият магьосник се усмихна.
— Не, не се провали. Тя беше провал от самото начало. Използвах толкова малко сила, че вещицата не можеше да черпи мощ от нея. И поради тази причина не можеше да я блокира или да я обърне обратно. Нямаше достатъчно сила, за която да се хване.
— Каква магия може да се използва за нещо такова?
— Направих защитна мрежа, която беше затворена в обикновена магия за успокояване. Трябваше и ти да направиш същото.
Ничи прокара ръка през лицето си.
— Зед, аз съм магьосница от доста отдавна. Никога не съм чула за магия за успокояване.
Той сви рамене.
— Е, тогава значи не знаеш всичко, нали? Използвах магията за успокояване като черупка, защото, ако допуснех грешка и вкарах повече сила от необходимото, а тя я върнеше към мен, щеше просто да ме направи по-спокоен. А спокойствието щеше да ми помогне. Тогава щях да разбера, че съм преминал прага и щях още по-спокойно да опитам отново и да имам по-голям шанс за успех втория път.
Ничи удивено поклати глава.
— Със сигурност не знам достатъчно, за да се справя с вещица като Шеста. Онова, което ти направи, може и да не ме е защитило напълно, но е било достатъчно, за да й попречи да ме убие.
Зед само се усмихна.
Тя го погледна с уважение.
— Къде си научил този номер?
Той сви рамене.
— Натрупан тежък опит. Имал съм си работа с вещици и преди, така че знаех, че мога да направя само едно нещо.
— Имаш предвид Шота?
— Донякъде — отвърна той. — Преминах през много трудности, докато взема Меча на истината обратно от нея. Тази жена е лукава, умна и зад искрящите й очи и коварната й усмивка се крият неприятности. Открих, че когато правех нещата по обичайния начин, това просто не вършеше никаква работа. Тя намираше опитите ми да се боря с нея за забавни. Колкото повече сила използвах, толкова по-лоши правех нещата за себе си и толкова по-широка ставаше усмивката й. — Той се усмихна и леко се наклони напред. — Точно това й беше грешката — че се усмихваше. — Той вдигна показалец, за да подчертае думите си. — Усмивката й ме подсети, че онова, което правя, би могло да ме погуби. В този миг осъзнах, че моята сила й осигурява необходимата мощ.
— Така че спря да използваш сила.
Той разпери ръце, сякаш тя едва сега схвана урока.
— Понякога да направиш онова, което най-много ти се иска, може да е най-лошият вариант. За да постигнеш крайната си цел, е необходимо да се въздържаш в началото.
Докато думите му се запечатваха в паметта й, от тъмните ъгълчета на съзнанието й изплуваха още разбъркани спомени — като объркващи парчета от някаква огромна мозайка, която никога досега не бе забелязвала. Все едно виждаше всичко в нова светлина.
Внезапното й прозрение беше разтърсващо.
Ничи зяпна и облещи очи.
— Сега разбирам. Знам какво означава. Добри духове, разбрах каква е целта на стерилното поле.
Тринайсета глава
— СТЕРИЛНО ПОЛЕ ЛИ? — Побелелите вежди на Зед се извиха в учудване. — Какви ги говориш?
Ничи притисна пръсти о челото си, докато обмисли ситуацията. Не можеше да повярва, че не се е сетила по-рано. Погледна магьосника.
— За да се активира силата на Орден, се изискват набор от събития. Както сам каза, трябва да бъдат установени някои връзки, както е при всяка магия. В крайна сметка тя е създадена от магьосници, които би трябвало да са правили всичко въз основа на познанията си за природата на нещата, които искат да манипулират.
По принцип в своята същност Орден е сложна конструктивна магия. Като всяка конструктивна магия при подходящите условия тя се активира благодарение на специфичен набор от събития. След което поема в посоката, определена от предварително начертани протоколи. Но колкото и сложна да е, активира ли се веднъж, работи съобразно основните принципи.
— Както слънцето изгрява от изток — избоботи Зед. — Какво се опитваш да ми кажеш?
— Всичко е свързано — отрони тя сякаш на себе си. След малко съсредоточи погледа си върху магьосника.
— „Книгата на живота“ обяснява как да задействаме силата на Орден. Там са описани протоколите. В общи линии книгата представлява ръководство за употреба. Не обяснява теорията, върху която лежи Орден — няма за цел това. За да разбереш нещата в тяхната цялост, трябва да търсиш другаде.
Тъй като с тази сила, както и с всяка друга, би могло да се злоупотреби с цел извличане на лична облага, тя е създадена с определена цел: като противодействие на лавинния огън. Основните елементи на силата на Орден са конструктивни заклинания, така че, веднъж активирана, тя поема по установени пътища. Тези пътища от своя страна изискват определени условия — като например използването по съответния правилен начин на „Книгата на преброените сенки“.
Мисълта й препускаше трескаво през всички нови връзки, докато се опитваше да напасне късчетата от различни източници, които никога досега не бяха съществували паралелно.
— Да, да — нетърпеливо се намеси Зед. — Кутиите на Орден са създадени специално, за да противодействат на лавинния огън. Това вече го знаем. Нещо повече, очевидно е, че трябва да бъдат изпълнени определени условия, за да функционира силата по определен начин.
Ничи отметна завивките и скочи от леглото. Огледа се и забеляза, че е облечена в розова нощница. Мразеше розово. Сигурно само това са имали подръка.
Почти, без да се замисли, пусна тънка като бръснач струйка субстрактивна магия и я насочи към тъканта на нощницата, за да потърси елементите на боята и да унищожи само тях. Цветът постепенно избледня, като всичко започна от деколтето надолу и стана плавно, на вълна, която заля цялата дреха. Под розовото остана естественият цвят на плата.
Зед не можеше да повярва.
— Нима използва субстрактивна магия, силата на Подземния свят, силата на самата смърт, за да махнеш цвета от нощницата си?
— Да. Така е много по-добре, не мислиш ли? — отвърна тя, без да обръща внимание на този въпрос, мисълта й вече беше другаде.
— Виж, не мисля, че е добра идея да…
— Защо е всичко това? — попита Ничи, като го прекъсна безцеремонно, тъй като нито я интересуваше какво ще й каже по този въпрос, нито смяташе да го остави да продължи.
